Цитадела (2 част)

CXLV

Уморих се от думи, които си показват език едни на други, и съвсем не ми изглежда абсурдно да търся качеството на моята свобода в качеството на моята принуда.

Както качеството на любовта на човека — в качеството на смелостта му във война.

Както качеството на разкоша му — в качеството на неговите лишения.

Както качеството на радостите му в живота — в начина, по който приема смъртта.

Както качеството на равенството му, което ще нарека „обединение“ — в качеството на неговата йерархия.

Както качеството на потребяването на благата — в качеството на отказа му от същите тези блага.

Както качеството на личното му достойнство — в качеството на пълното му подчинение на империята.

Защото кажи ми, щом настояваш да го облагодетелствуваш, какво е човек, когато е сам? Видях го при моите прокажени.

И кажи ми, щом настояваш да я облагодетелствуваш, какво е една свободна и охранена човешка общност? Видях я при моите бербери.