Цитадела (2 част)

CXXIX

Ако оценяваш творбата ми, бих желал да ми говориш за нея, без да намесваш личността ми в оценката си. Защото когато извайвам едно лице, аз се заменям за него и му служа. Не е то, което ми служи. И приемам дори да рискувам живота си, за да завърша моето творение.

Затова не спестявай критиките си от страх да не засегнеш суетата ми, понеже не съм тщеславен. Суетата няма никакъв смисъл, тъй като не става въпрос за мен, а за това лице.

Окаже ли се обаче, че това лице те е променило, като е пренесло нещо в душата ти, не се въздържай да го изразиш от страх да не накърниш скромността ми. Понеже не съм скромен. Ставаше дума за стрелба, чийто смисъл ни превъзхожда, ала е добре да вземем участие в нея. Аз като стрела, ти като мишена.