Цитадела (2 част)

CCXII

Моите жандарми в неизчерпаемата си глупост дойдоха да ме залъгват:

— Ние открихме причината за упадъка на империята. Става дума за една секта, която трябва да се изкорени.

— Ех! — рекох аз. — По какво познаваш, че те са свързани помежду си?

И те ми разказаха за съвпаденията в делата им, родството им според един или друг белег и мястото на сбирките им.

— А по какво познавате, че са заплаха за империята?

И те ми описаха престъпленията им и злоупотребите на някои от тях, и изнасилванията, извършени от други, и подлостта на мнозина или грозотата им.

— Ех! — казах аз. — Познавам още по-опасна секта, понеже никой не е взел мерки за борба с нея!

— Каква секта? — побързаха да попитат моите жандарми.

Тъй като жандармът, понеже е роден да удря, залинява, ако му липсва храна.

— Тази на хората — отвърнах им аз, — които имат бенка на лявото слепоочие.

Моите жандарми, без нищо да са разбрали, ме подкрепиха с ръмжене. Понеже жандармът може да удря, без да разбира. Той удря с юмруците си, които са лишени от мозък.

Все пак един от тях, който някога е бил дърводелец, се покашля два-три пъти:

— Те нямат никакво явно родство. Те никъде не се събират.

— Разбира се — отвърнах му аз. — Там е опасността. Защото минават незабелязани. Ала още щом оповестя декрета, който ги посочва на гнева на обществото, ще видиш как ще почнат да се търсят един друг, да се обединяват, да живеят заедно и изправяйки се срещу народната справедливост, да се осъзнават като каста.

— Това е самата истина — потвърдиха моите жандарми.

Но някогашният дърводелец пак се покашля:

— Познавам един от тях. Той е благ. Той е щедър, той е честен. И е получил три рани, докато е бранил империята…

— Безспорно — отговорих му. — От това, че на жените им е изхвръкнал ума, вадиш ли заключение, че няма ни една, която да проявява разум? От това, че генералите са гръмогласни, вадиш ли заключение, че не съществува ни един тук или там, който да е стеснителен? Не се спирай на изключенията. Щом веднъж бъдат отделени носителите на белега, порови се в миналото им. Те са били източник на престъпления, на похищения, на изнасилвания, на злоупотреби, на предателства, на лакомия и безсрамие. Твърдиш ли, че те са безупречни по отношение на тези пороци?

— Разбира се, че не — извикаха жандармите, понеже апетитът в юмруците им се беше възбудил.

— И тъй, когато едно дърво ражда гнили плодове, плодовете ли упрекваш за гнилотата, или дървото?

— Дървото — викнаха жандармите.

— А няколкото здрави плода могат ли да го оправдаят?

— Не! Не! — развикаха се жандармите, които, за щастие, обичаха своя занаят, а там изобщо не оправдават.

— Значи би било справедливо да очистите империята от носителите на бенка на лявото слепоочие.

Но някогашният дърводелец пак се покашля:

— Изрази точно и ясно възражението си — рекох му аз, докато другарите му, водени от своя нюх, хвърляха погледи, натежали от намеци, към слепоочието му.

Един от тях се окуражи, измервайки от глава до пети подозрителния:

— Оня, който той казва, че познавал… да не би да му е брат… или баща… или някой роднина?

И всички изръмжаха в знак на съгласие.

Тогава пламна гневът ми:

— Още по-опасна е сектата на тези, които имат бенка на дясното слепоочие! Защото ние даже не сме и помислили за тях! Значи тя се прикрива още по-добре. А по-опасна дори и от нея е сектата на тези, които нямат бенка, понеже те ходят маскирани, невидими като заговорници. И в крайна сметка от секта към секта аз осъждам цялата секта на хората, защото тя е съвсем очевидно източник на престъпления, на похищения, на изнасилвания, на злоупотреби, на лакомия и безсрамие. И тъй като се случва така, че жандармите, освен че са жандарми, са и хора, за удобство аз ще започна от тях необходимата чистка. Ето защо издавам заповед на жандарма, който е у вас, да хвърли човека, който е у вас, на бунището в тъмниците на моите цитадели!

И си тръгнаха моите жандарми, като сумтяха от недоумение и разсъждаваха не много успешно, понеже става така, че те разсъждават с юмруците.

Аз обаче задържах дърводелеца, който свеждаше поглед и се правеше на скромен.

— А теб те уволнявам! — рекох му. — Истината за един дърводелец, която е проникновена и противоречива поради това, че дървото му се съпротивлява, въобще не е истина за един жандарм. Ако учебникът класира в черно носителите на бенка на слепоочието, харесва ми, че моите жандарми, само като чуят за тях, усещат как им растат юмруците. Харесва ми също, че сержантът те преценява според умението ти да се обръщаш кръгом. Тъй като сержантът, ако има право да разсъждава, ще те извини за непохватността ти заради това, че си голям поет. Също така ще прости на твоя съсед, защото е благочестив. И на съседа на съседа, понеже той е пример за непорочност. Така ще се възцари справедливостта. Но случи ли се на война някой изкусно да се престори, че се обръща кръгом, за да заблуди противника, и ето че моите войници изведнъж се спъват едни в други, сред трясъка на голяма врява, и привличат върху себе си клането. Хубаво ще ги утеши уважението на техния сержант! Тъй че аз те отпращам при твоите дървени скелета, от страх, че заради твоята любов към справедливостта, там, където тя няма място, някой ден се ще пролее кръв.