Цитадела (2 част)

CXXI

(Бележка за по-късно: Вследствие на погрешна аритметика тези глупаци повярваха, че съществува противоположност на всяко нещо. И противоположното на демагогията е жестокостта. А в живота връзките са така преплетени, че ако унищожиш едната от две противоположности, загиваш.

Защото аз казвам, че противоположното на каквото и да било е и не е друго, освен смъртта.

Така е с този, който преследва противоположното на съвършенството. И от зачеркване към зачеркване изгаря целия ти текст. Защото нищо не е съвършено. Ала оня, който обича съвършенството, винаги подобрява.

Също и този, който преследва противоположното на благородството. И изгаря всички хора, защото никой не е съвършен.

Също и този, който унищожава врага си. А е живял чрез него. Следователно от това умира. Противоположното на кораба е морето. Но то е очертало и изострило вълнореза и кила. А противоположното на огъня е пепелта, но тя бди над огъня.

Също и този, който се бори против робството, призовавайки към омразата, вместо да се бори за свободата, призовавайки към любовта. И тъй като навсякъде, във всяка йерархия, съществуват следи от робство и ти можеш да наречеш робство ролята на основите на храма, върху които се крепят благородните камъни, а единствено те се извисяват в небето, ето те задължен, от следствие към следствие, да унищожиш храма.

Защото кедърът съвсем не е отрицание и омраза към това, което не е кедър, а усвоени от кедъра камъни, превърнали се в дърво.

Ако се бориш против каквото и да било, целият свят ще стане подозрителен за тебе, тъй като всяко нещо е възможен подслон, възможен запас и възможна храна за твоя враг. Ако се бориш против каквото и да било, ти трябва да се самоунищожиш, защото у тебе съществува частица от него, колкото и малка да е тя.

Защото единствената несправедливост, която възприемам, е несправедливостта на сътворението. И ти не си унищожил соковете, които биха могли да захранят къпината, а си изградил кедър, който ги е привлякъл към себе си и къпината няма да покълне.

Ако станеш това дърво, няма да станеш друго. И си се оказал несправедлив към другите.)

Когато пламенното усърдие угасва, ти продължаваш живота на империята с твоите жандарми. Но ако само жандармите могат да я спасят, значи империята е вече мъртва. Защото моята принуда е принуда на властта на кедъра, който свързва във възлите си соковете на земята, а не безплодното унищожение на къпините и соковете, от които, разбира се, биха могли да черпят къпините, но също и кедърът.

Къде си видял да се води война против нещо? Кедърът, който расте и задушава трънака, нехае за трънака. Той дори не подозира за съществуването му. Той воюва за кедъра и преобразява трънака в кедър.

Искаш да накараш някой да умира против нещо? Кой ще поиска да умира? Човек иска да убива, но не да умира. Следователно приемането на войната е приемане на смъртта. И приемането на смъртта е възможно само ако ти се заменяш за нещо. Значи в любовта.

Тези тук ненавиждат другите. И имат ли затвори, наблъскват ги със затворници. Ала така ти градиш врага си, понеже затворите излъчват повече светлина от манастирите.

Човек, който затваря или екзекутира, първо се съмнява в себе си. Той изтребва свидетелите и съдниците. Ала за да се извисиш, не е достатъчно да изтребиш тези, които са те видели низък.

Този, който затваря и екзекутира, прехвърля и грешките върху другите. Значи е слаб. Защото колкото си по-силен, толкова повече грешки поемаш върху себе си. Те ти служат за уроци за твоята победа. Когато един от генералите на баща ми беше победен и се извиняваше пред него, той го прекъсна: „Не бъди толкова високомерен да се ласкаеш от мисълта, че си допуснал грешка. Когато яхам магаре и то обърква пътя, не магарето се е заблудило, а аз.“

„Извинението на предателите, казваше другаде баща ми, е, че преди всичко са могли да станат предатели.“