Цитадела (2 част)

CXLIX

Баща ми казваше:

— Те мислят, че разширяването на речника им ги обогатява. Аз наистина мога да си послужа с една дума в повече, която би означавала за мен „октомврийско слънце“ за разлика от някакво друго слънце. Но не виждам какво печеля от това. Напротив, откривам, че така губя израза на тази зависимост, свързващ октомври, плодовете през октомври и неговия хлад с това слънце, което вече не смогва така добре да стопли, понеже се е изхабило. Редки са думите, с които печеля нещо, изразявайки наведнъж система от зависимости, с която ще си послужа на друго място, както „ревност“. Тъй като „ревност“ ще ми позволи без да се налага да ти развивам цялата система от зависимости, да отъждествя едното, което ще сравня с другото. И ще ти кажа: „Жаждата е ревност към водата.“ Защото съм виждал умиращи от жажда и когато ми изглеждаха измъчвани, то не беше от болест, сама по себе си не по-отблъскваща от чумата, която те затъпява и изтръгва от теб сдържани стенания. Ала водата те кара да виеш, понеже копнееш за нея. И виждаш насън как другите пият. И се чувствуваш направо предаден от водата, която тече другаде. Същото е с жената, усмихваща се на врага ти. И страдаш не от болест, а от религия, от любов и от образи, които ти въздействат много по-силно. Тъй като ти живееш според една империя, основаваща се не на нещата, а на смисъла на нещата.

Но „октомврийско слънце“ малко ще ми помогне, понеже е прекалено лично.

Обратно, аз ще те обогатя, ако те обуча на методи, които ти позволяват, използвайки същите думи, да създаваш различни капани, подходящи за всякакъв улов. Така е и с възлите на въжето, ако от тях можеш да получиш такива, каквито ще са подходящи за лисици или за поддържане на платната и улавяне на вятъра. Но играта на моите вметнати изречения и звуковите промени на моите глаголи, диханието на моите периоди и действието върху допълненията, отгласите и повторенията — целият този танц, който ще изтанцуваш и който, щом веднъж е бил изтанцуван, ще е пренесъл у другия това, което си искал да предадеш, или ще е уловил в книгата ти това, което си искал да уловиш.

— Да осъзнаеш — казваше другаде баща ми — значи преди всичко да придобиеш стил.

— Да осъзнаеш — твърдеше още той — съвсем не значи да приемаш пазара на идеите, който ще върви да спи. Безразлични ми са знанията ти, понеже те не ти служат за нищо, освен като цели и като средства в занаята ти, който е да ми построиш мост или да добиеш злато, или да ме осведомиш, ако ми е нужно, за отдалечеността на столиците. Но този сборник с формули съвсем не е човекът. Да осъзнаеш също тъй не значи да разшириш речника си. Защото увеличаването му няма друга цел, освен да ти позволи да отидеш по-далече, като сравниш сега твоите ревности, а само качеството на стила ти ще гарантира качеството на постъпките ти. В противен случай аз нямам какво да правя с тези кратки обобщения на мисълта ти. Предпочитам да чувам „октомврийско слънце“, което ми въздейства по-силно, отколкото твоята нова дума, и говори на очите и сърцето ми. Твоите камъни са камъни, после съединени стават колони, после съединените колони — катедрали. Но аз ти представям тези все по-обширни съвкупности само поради гения на моя архитект, който ги предпочиташе за все по-обширни действия на стила си, тоест за разпространяването на силовите му линии в камъните. И във фразата ти също извършваш едно действие. И тъкмо то преди всичко има стойност.

— Вземи някой дивак — казваше баща ми. Може да разшириш речника му и той ще се превърне в неизчерпаем бъбривец. Можеш да му напълниш главата с всичките си знания и този бъбривец ще стане фалшив и претенциозен. И вече няма да можеш да го спреш. И той ще се опива от кухо многоглаголствуване. И ти, слепецо, ще си кажеш: „Как е възможно моята култура да е покварила този дивак, вместо да го издигне, и да е извлякла от него не мъдреца, както очаквах, а някакъв изрод, дето не знам какво да го правя? Сега признавам колко извисен и благороден, и чист е бил той в невежеството!“

Защото трябваше да му се направи само един подарък, който ти все повече забравяш и занемаряваш. И това беше употребата на един стил. Тъй като, вместо да играе с предметите на своите знания като с цветни балони, да се забавлява със звука, който издават, и да се опива от жонгльорството си, ето че изведнъж, боравейки навярно с по-малко предмети, той ще се ориентира към действия на духа, които извисяват човека. И ето че ще стане сдържан и мълчалив като детето, получило от теб играчка и побързало най-напред да изтръгне шум от нея. Но ти го учиш, че може да получи съчетания. Тогава виждаш как се замисля и млъква. Затваря се в своя ъгъл на стаята, сбърчва чело и започва да се ражда за състоянието на човек.

Тъй че научи твоето животно на граматиката и на употребата на глаголите. И на допълненията. Обучи го да действа, преди да му повериш над какво да действа. И ще наблюдаваш как онези, които вдигат много шум, раздвижват, както казваш, премного идеи и те уморяват, ще открият мълчанието.

Което е единственият знак за качеството.