Цитадела (2 част)

CXLI

Ще започна речта си с думите:

„Ти, човеко, незадоволен в желанията си и потискан със сила, ти, на когото винаги някой друг пречи да расте…

И ти няма да се надигнеш против мен, понеже е вярно, че си незадоволен в желанията си и потискан със сила и винаги някой друг ти пречи да растеш.

И ще те отведа да се сражаваш с принца в името на вашето равенство.“

Или ще ти кажа:

„Ти, човеко, който изпитваш потребност да обичаш, който съществуваш само през дървото, което образуваш заедно с другите.“

И ти няма да се надигнеш против мен, понеже е вярно, че познаваш своята потребност да обичаш и съществуваш само чрез творението, на което служиш.

И ще те отведа да възстановиш принца на трона му.

Следователно мога да ти кажа каквото и да е, тъй като всичко е вярно. И попиташ ли ме как да разпознаеш предварително коя от истините ще се окаже жизнена и ще покълне, ще отговоря, че това е единствено тая, която ще бъде ключов камък на свода, безхитростен език и опростяване на твоите проблеми. И не е важно качеството на моите изказвания. Важното е най-напред да те поставя тук или на друго място. Ако се случи тази гледна точка да осветлява по-голямата част от твоите вътрешни спорове — и тях вече да ги няма, — ти си този, който ще изкажеш възраженията си и не е от значение дали тук или там зле съм се изразил или дори съм сбъркал. Ти ще виждаш, както аз съм го желал, тъй като това, което ти донесох, не е разсъждение, а отправна гледна точка за разсъждаване.

Разбира се, възможно е много езици да ти обясняват света или собствената ти личност. И да са във война помежду си. И всеки един да е свързан и солиден. И нищо да не ги разделя. И да не е в твоя власт да привеждаш доводи срещу противника си, тъй като той има също толкова право, колкото и ти. Понеже воювате в името на Бога.

„Човекът е този, който произвежда и потребява…“

И е вярно, че произвежда и потребява.

„Човекът е този, който пише поеми и се учи да чете по звездите…“

И е вярно, че пише поеми и изучава звездите.

„Човекът е този, който единствено в Бога намира благодат…“

И е вярно, че усвоява радостта в манастирите.

Но трябва да се каже нещо за човека, което съдържа всички твои изказвания, пораждащи омрази. И то поради това, че полето на съзнанието е миниатюрно и който е открил една формула, вярва, че другите лъжат или грешат. Ала всички имат право.

Междувременно научил с върховна очевидност от моя всекидневен живот, че да произвеждаш и да потребяваш е, както готварниците на двореца, не най-същественото, а само най-неотложното, аз налагам отражението му в моя принцип. Защото неотложността не ми служи за нищо и бих могъл също така да кажа: „Човекът е този, който има стойност само когато е здрав…“ и в заключение на това да произлезе цивилизация, където под предлог на тази неотложност поставям лекаря за съдник на делата и мислите на хората. Но освен това, научил от собствен опит, че здравето е само средство, а не цел, аз налагам отражението от тази йерархия в моя принцип. Понеже ако принципът ти не е абсурден, вероятно е той да доведе до необходимостта да се подпомага производството и потреблението, или желанието за дисциплина заради здравето. Защото тъй както семчицата, която е една, се развива в многообразие според растежа си, тъй както цивилизацията на образа, която е една, те вълнува различно в зависимост от средата или състоянието ти, също тъй в края на краищата няма нищо, което моят принцип да направлява.

Следователно ще кажа за човека: „Човекът е този, който има стойност само в силово поле, човекът е този, който общува само чрез боговете, които сам си измисля и които управляват него и другите, човекът е този, който намира радост само когато се заменя за своето творение, човекът е този, който умира щастлив само ако поверява себе си, човекът е този, когото запасите изчерпват и за когото е вълнуваща всяка показана цялост, човекът е този, който търси познание и се опиянява, ако намери, човекът също е този, който…“

Идва ми наум да го формулирам по такъв начин, че естествените му стремежи да не бъдат потиснати и разстроени. Защото ако е въпрос да съсипеш творческия дух, за да създадеш ред, този ред не ме засяга. Ако е въпрос да се заличи силовото поле, за да се увеличи коремната обиколка, тази коремна обиколка не ме засяга. Също така, ако е въпрос да го покварим чрез безредието, за да го извисим в творческия дух, този род дух, който съсипва сам себе си, не ме засяга. Също и ако е въпрос да го унищожим, за да възпламеним това силово поле, защото тогава има силово поле, но вече няма човек, и това силово поле не ме засяга.

Тъй че аз, капитанът, бдящ над града, тази нощ трябва да говоря за човека и от създаденото от мен влечение ще се роди качеството на пътуването.