Денят след утре

12.

5 октомври, сряда

Малко след десет сутринта Анри Канарак влезе в малката бакалия недалеч от пекарната. Инцидентът с американеца все още го безпокоеше, но през изминалите два дни не се бе случило нищо и той започваше да се присъединява към мнението на жена си и Анес Демблон, че онзи тип или е сбъркал, или просто е бил ненормален. Тъкмо слагаше в кошницата няколко бутилки минерална вода, за да ги отнесе в пекарната, когато дебелият и ужасно късоглед бакалин внезапно го придърпа за ръка към задната стаичка.

— Какво има? — възмутено запита Канарак. — Плащам си сметката редовно.

— Не става дума за това — отвърна мосю Фодор, като се озърташе през дебелите очила да провери дали на касата не чакат клиенти. Той беше не само собственик, но и счетоводител, касиер, доставчик и пазач. — Днес ме посети един човек. Каза, че е частен детектив и носеше ваш портрет.

— Какво? — възкликна Канарак и сърцето му заподскача.

— Показваше го на всички. Питаше хората дали ви познават.

— Не му казахте нищо, нали?

— Разбира се. Веднага усетих, че крои нещо. Данъчните служби, а?

— Не знам — смънка Анри Канарак и погледна настрани. Значи частен детектив бе успял да се добере дотук. Как? Внезапно той пак завъртя глава към бакалина. — От коя компания беше? Запомнихте ли му името?

Фодор кимна и отвори чекмеджето на вехтата маса, която му служеше вместо бюро. Извади визитна картичка и я подаде на Канарак.

— Молеше всички да се обадят, ако ви забележат.

— Всички ли? Кой всички?

— Купувачите. Разпитваше наред. За щастие хората не бяха от квартала и никой не ви позна. Нямам представа къде е отишъл след това и с кого е говорил. На ваше място бих внимавал, като изляза оттук.

Анри Канарак нямаше намерение да се връща на работа. Поне днес, а може би и завинаги. Хвърляйки от време на време поглед към визитката в ръката си, той се свърза по телефона с пекарната и помоли да повикат Анес.

— Американецът. Пуснал е подир мен частен детектив. Ако се появи, гледай първа да говориш с него. Останалите да си затварят устата. Името му е… — Анри отново погледна картичката — Жан Пакар. Работи за компанията „Колб интернешънъл“. — Внезапно го обзе гняв. — Как тъй какво да му кажеш? Кажи, че отдавна не работя там. Ако пита къде живея, не знаеш и толкоз. Пратила си ми някакви документи, обаче от пощата ги върнали поради отсъствие на адресата.

След тия думи той обеща да позвъни пак и тресна слушалката.

Преди да бе минал и час, Жан Пакар влезе в пекарната и се огледа. Насам го бяха насочили други двама бакали и едно случайно срещнато хлапе. Отпред имаше малка хлебарница и канцелария. Затворената врата отстрани навярно водеше към помещението с пещите.

Възрастна жена плати две франзели и тръгна да излиза. Широко усмихнат, Пакар й отвори вратата.

— Merci beaucoup2 — каза тя, минавайки край него.

Жан Пакар кимна и се обърна към момичето зад щанда. Вече знаеше, че търсеният човек работи тук. Нямаше да показва скицата. Така само щеше да го подплаши. Трябваше му списък на служителите. От пръв поглед личеше, че предприятието е малко, с не повече от десет-петнайсет работници. Навярно всички бяха регистрирани в Централната данъчна служба. Една поименна проверка в компютъра щеше да му осигури домашните адреси. А петнайсет човека се пресяват лесно. Чрез просто елиминиране щеше да открие онзи, който му трябваше.

Девойката зад щанда беше с къса, прилепнала поличка, високи токчета и черни чорапи, подчертаващи стройните й крака. Носеше косата си стегната на опашка, имаше грамадни обици и промишлено количество грим около очите. Изглеждаше от ония полужени-полумомичета, които през целия ден очакват да дойде вечерта. Работата в хлебарница едва ли стоеше начело в списъка на любимите й занимания, просто си докарваше по някоя пара докато намери нещо по-свястно.

— Добър ден — усмихна се Жан Пакар.

— Добър ден — отвърна тя, също с усмивка. Изглежда, смяташе флиртуването за нещо напълно естествено.

Десет минути по-късно Жан Пакар си тръгна с шест кифлички и списък на работещите в пекарната. Беше й казал, че ще открива нощно заведение в квартала и държи да покани на първата вечер всички околни търговци заедно със служителите им. За създаване на добри отношения.