Денят след утре

49.

Джоана лежеше разтреперана в мрака. Никога не си бе представяла, че сексът може да бъде такъв. Какво бе изпитала, какво изпитваше и сега! Паскал Фон Холден бе излязъл преди час, но мъжкият му мирис на пот и одеколон още обгръщаше нейното тяло и тя не искаше да го загуби. Опита да си спомни как бе станало всичко. Как нещата се нижеха едно подир друго.

Когато яхтата акостира, мъжете със смокинги отидоха да проверят дали мостът е сложен и дали лимузината на Елтон Либаргер чака до него. След танца с Паскал Джоана бе побързала да съобщи на мистър Либаргер добрата новина, че остава, за да продължи терапията.

Когато застана до него, той й направи знак да дръпне количката му настрани. Тя погледна към Фон Холден, който чакаше отвън на палубата. Не искаше да го напуска нито за миг, но той кимна с усмивка и Джоана хвана дръжките на количката. След като се отдалечиха от групата, Либаргер внезапно посегна и я стисна за ръката. Изглеждаше изморен, объркан, даже мъничко изплашен. Тя се усмихна окуражаващо и обясни, че ще остане още малко, за да му помогне да свикне с новото обкръжение. В този момент той я дръпна към себе си и отново зададе познатия въпрос:

— Къде е семейството ми? Къде е моето семейство?

— Всички са тук, мистър Либаргер. Посрещнаха ви на летището. И тази вечер са тук, мистър Либаргер, около вас. Вече сте си у дома, в Швейцария.

— Не! — натърти той, като я гледаше гневно. — Не! Моето семейство. Къде е?

Внезапно мъжете със смокинги се появиха на палубата. Време бе да качат мистър Либаргер в колата. Тя му каза да тръгне с тях без да се тревожи и обеща, че утре ще поговорят пак.

Докато гледаха как мъжете спускат Либаргер по мостчето и му помагат да седне в лимузината, Фон Холден я прегърна през рамото. Подхвърли, че сигурно е много изморена. Часовата разлика с Ню Мексико не се преодолява лесно.

— Да, така е — усмихна се тя, благодарна за грижата.

— Може ли да ви придружа до хотела?

— Да. Много мило от ваша страна. Благодаря.

Никога не бе срещала тъй искрен, сърдечен и нежен човек.

След това смътно си припомняше обратния път по магистралата към Цюрих. В паметта й изплуваха разноцветни светлини и тя си спомни как Фон Холден спомена, че утре щял да й прати кола, за да се прехвърли в имението на Либаргер.

Кой знае защо, най-ясен бе споменът как отвори вратата на хотелската стая, после Фон Холден взе ключа и заключи отвътре. Помогна й да свали мантото и внимателно го закачи в гардероба. После се завъртя и двамата пристъпиха един срещу друг през мрака. Усети устните му върху своите. Нежни и в същото време могъщи.

Спомняше си как той я съблече и целуна гърдите й една след друга. В мекия пръстен на устните му връхчетата им ставаха по-твърди от когато и да било. После той я вдигна на ръце и я сложи върху леглото. Без да я изпуска от поглед, започна да се съблича. Бавно, сладострастно. Връзката, сакото, обувките, чорапите, ризата. Косъмчетата по мускулестите му гърди бяха руси като косата. При тази гледка Джоана усети как се навлажнява, гърдите й се напрягаха до болка. Не искаше, смяташе го за грубо и неприлично, но очите й неволно се приковаха в ръцете му, докато той разкопчаваше колана и бавно сваляше ципа на панталона си.

Изведнъж Джоана отметна глава и се разсмя в тъмнината. Беше сама, но продължаваше да се смее буйно и дрезгаво. Не я интересуваше, че някой може да чуе в съседната стая. Тази вечер бе видяла на живо старата неприлична шега, която си шушукаха момичетата в гимназията.

„Мъжете биват три размера. Малък, среден и ОЛЕЛЕ БОЖЕ!“