Денят след утре

138.

На излизане от Берн влакът мина по мост над стоманеносивите води на река Аар. Високо горе на стръмния склон над града се издигаше великолепна готическа катедрала. После влакът ускори ход и катедралата изчезна зад силуетите на фабрични сгради и складове. Край прозорците прелетя малка горичка и изведнъж се ширнаха алпийски ливади.

Озбърн се облегна назад, пъхна ръка под сакото си и опипа масивната дръжка на револвера. Знаеше, че Маквей вече е открил липсата на оръжието, значката и писмото. Сигурно веднага бе разбрал кой ги е задигнал. Но сега яростта на Маквей нямаше значение. Тя беше част от един друг, далечен свят.

Според картата Интерлакен се намираше на югоизток от Берн. Фон Холден не бягаше от Швейцария. Напротив — навлизаше все по-навътре в страната. Какво можеше да го води към Интерлакен?

През клоните на дърветата Озбърн зърна слънчеви отблясъци по някакво езеро, после мислите му се насочиха към черната раница, която носеше Фон Холден, докато се качваше на влака. В нея имаше нещо голямо и ръбесто. Спомни си разговора с Ремер по пътя за Франкфурт. Старицата, която бе видяла Фон Холден да напуска таксито, говореше за голям бял сак. Свидетелите от франкфуртската гара също споменаваха за обемист багаж. Това означаваше, че Фон Холден носи нещо със себе си още от Берлин.

„Щях ли да се обременявам с багаж, ако бях убил трима полицаи и трябваше да се спасявам с бягство? Да, ако този багаж е нещо изключително важно.“

Каквото и да бе, то продължаваше да лежи в черната раница. Така или иначе, крайната цел на Фон Холден си оставаше пълна загадка, както и намеренията му след като я достигне.

Внезапно Озбърн осъзна, че през цялото време неволно е разлиствал пътеводителя. Осъзна го, защото нещо привлече погледа му. Една-единствена дума.

Отново прочете целия текст.

От най-високата европейска гара Юнгфрауйох започва скален коридор, водещ към хотел-ресторант „Бергхаус“ — също най-висок в Европа. През 1972 година сградата бе унищожена от пожар и днес на нейно място е построен великолепният ресторант „Над облаците“.

— Бергхаус… — изрече на глас Озбърн и изтръпна. Така се наричаше швейцарската група, която бе организирала приема в Шарлотенбург.

Бързо разгърна картата и плъзна пръст по нея. Гарата Юнгфрауйох беше под самото било на Юнгфрау — един от най-високите алпийски върхове след Монблан и Айгер. Пътеводителят поясняваше, че дотам се стига с най-високата зъбчата железница в Европа. Изведнъж Озбърн усети, че косата му настръхва.

Зъбчатата железница тръгваше от Интерлакен.