Денят след утре

130.

Фон Холден се облегна назад и се вслуша в равномерното потракване на колелата по релсите. През мрака отвън прелетяха светлините на малко градче. Катастрофата в Берлин бе останала далече назад и сега можеше да се съсредоточи изцяло върху предстоящата задача. Той вдигна глава и забеляза, че спътничката му го гледа от съседното легло.

— Спете — прошепна Фон Холден.

— Добре… — каза Вера, после се преобърна на другата страна и се помъчи да заспи.

Малко след десет вечерта бяха дошли да я вземат. Изведоха я от килията и я въведоха в някаква канцелария, където й върнаха дрехите и наредиха да се преоблече. Пред сградата чакаше кола. Човекът в нея се представи като Hauptkomissar61 Фон Холден от федералната полиция. Обясни, че я освобождават по негово нареждане и трябва да му се подчинява безпрекословно.

Няколко минути по-късно, свързани с белезници ръка за ръка, двамата се качиха на влака за Франкфурт.

— Къде ме водите? — тревожно запита Вера, когато Фон Холден заключи отвътре вратата на спалното купе.

Той мълчаливо остави на пода големия черен калъф, който носеше. После се пресегна, отключи белезниците и чак тогава отговори:

— При Пол Озбърн.

При Пол Озбърн! Тия три думи я зашеметиха.

— Прехвърлихме го в Швейцария — добави Фон Холден.

В главата й избухнаха хиляди мисли. Швейцария! Защо? Господи, какво се бе случило?

— Добре ли е той?

— Нямам никакви сведения. Само заповеди — отсече Фон Холден, после й предложи да си легне.

След малко влакът потегли и Фон Холден изгаси лампата.

— Лека нощ — каза той.

— Къде точно отиваме?

— Лека нощ.

Фон Холден се усмихна в полумрака. Реакцията на Вера беше спонтанна и естествена — дълбока тревога, последвана веднага от надежда. Въпреки страха и умората, всичките й мисли бяха насочени към Озбърн. Значи нямаше да създава никакви неприятности, докато вярваше, че я водят при него. Особено щом се намираше под охраната на Hauptkomissar от БКА.

Днес следобед сътрудници от берлинския сектор бяха съобщили на Фон Холден за нейното арестуване. В онзи момент информацията нямаше особена стойност, но при новите обстоятелства ставаше изключително ценна. По негова заповед берлинският сектор уреди освобождаването й само за половин час. През това време Фон Холден се преоблече, получи документи на инспектор от БКА и прехвърли кутията в черен найлонов калъф, който можеше да се носи през рамо или на гръб като раница.

По ирония на съдбата тъкмо Маквей бе осигурил на Фон Холден необходимото прикритие. Беглецът вече не пътуваше сам, а споделяше първокласното спално купе с извънредно красива жена. Освен това при необходимост Вера щеше отлично да му послужи като заложница.

Фон Холден погледна часовника си. След пет часа трябваше да пристигнат във Франкфурт. Сега щеше да поспи четири часа, а после да вземе решение.