Денят след утре

72.

Пренебрегвайки асансьора, Шол слезе пеш от петия етаж на галерията, следван неотстъпно от Фон Холден. Когато достигнаха партера, Фон Холден отвори външната врата и двамата излязоха в прохладната нощ.

Униформен шофьор отвори вратата на черния мерцедес. Шол се настани пръв, след него влезе Фон Холден.

— Към Савиниплац — изрече Шол и колата потегли.

— По-бавно — нареди той, когато излязоха на обкръжения с дървета площад.

Мерцедесът запъпли съвсем бавно покрай препълнени ресторанти и барове. Приведен напред, Шол се взираше в хората по тротоара, следеше ги как крачат и разговарят, проучваше всяко лице, всеки жест. Вършеше го съсредоточено, сякаш гледката бе съвършено нова за него, сякаш за пръв път виждаше всичко това.

— Завийте по Кантщрасе.

Шофьорът зави към светлините на луксозни нощни клубове и шумни кафенета.

— Спрете, ако обичате — каза най-сетне Шол. Макар че говореше любезно, тонът му беше отсечен и рязък като военна заповед.

Малко преди следващата пресечка шофьорът намери свободно място край тротоара и спря. Шол се облегна назад, подпря брадичката си с длани и впи поглед в гъмжилото от млади берлинчани, сновящи неуморно из неоновото пъстроцветие на своя шумен музикален свят. Зад затъмнените стъкла той приличаше на воайор, съзерцаващ страстно насладите на света, но в същото време запазващ дистанция от него.

Фон Холден се питаше какво става. Още в мига, когато посрещна Шол на летище Тегел, за да го придружи до галерията, бе разбрал, че нещо не е наред. Подозираше какво, но Шол мълчеше и Фон Холден бе почнал да мисли, че може да се е разминало.

Но никой не бе в състояние да разбере Шол. Той беше загадка, скрита зад маската на безкомпромисна надменност. Навярно не можеше, или не искаше да промени своя характер, който го бе извел до сегашните върхове. Нерядко работеше заедно със сътрудниците си седмици наред по осемнайсет часа дневно, а после или ги мъмреше за липса на усърдие, или ги награждаваше с луксозни почивки нейде на другия край на света. Понякога напускаше изключително важни преговори с профсъюзите в най-решителния момент и отиваше сам в някой музей или даже на кино. Отсъстваше с часове, а когато се завръщаше, очакваше спорът да е разрешен в негова полза. И обикновено се оказваше точно така, защото и двете страни знаеха, че в противен случай ще уволни целия персонал. После щеше да наеме нов и да започне преговорите от нулата — нещо, което би означавало и той, и противниците му да прахосат цяло състояние за съдебни разноски. Само че за разлика от тях, Шол можеше да си го позволи.

При всички случаи поведението му не бе просто стремеж да постигне от хората каквото желае — то бе контролен механизъм, целенасочена демонстрация на едно колосално его. Шол не само разбираше това, но и се наслаждаваше.

Вече от осем години Фон Холден беше Leiter der Sicherheit32 за цялата европейска дейност на Шол: два печатарски комплекса в Испания, четири телевизионни станции, от които три в Германия и една във Франция плюс дюселдорфската „Голц дивелопмънт груп“ с президент Конрад Пайпер; лично той назначаваше цялата охрана и надзираваше нейното обучение. Отговорността му обаче не свършваше дотук. Шол имаше други, далеч по-мрачни и дългосрочни инвестиции. Тяхната охрана също спадаше към задълженията на Фон Холден.

Например случаят в Цюрих. Ощастливяването на Джоана бе типична манипулация, изискваща умение и деликатност. Залетл вярваше, че Елтон Либаргер е способен напълно да се възстанови във всички отношения — емоционално, психологическо и физическо. Но преди време бе изразил тревога, че поради липсата на жени в живота му, когато дойде време да се изпробват неговите възпроизводителни функции, смущението от появата на непозната жена може да доведе до непълноценно извършване на акта, или дори до категоричен отказ.

Жена, която е била негов личен лекар за дълъг период от време и го е придружила чак до Швейцария, за да продължи грижите си, несъмнено би спечелила доверието и обичта на Либаргер. Той би я познавал по допира, даже по миризмата. И макар че навярно никога не би имал сексуални планове спрямо нея, по време на половия акт можеше да бъде под влияние на силни стимулиращи средства. Напълно възбуден, но без да осъзнава докрай обстоятелствата, той инстинктивно би усетил нещо познато и спокойно би пристъпил към действие.

Именно затова бяха избрали Джоана. Без близки роднини, далече от къщи и не твърде привлекателна, тя щеше да бъде физически и емоционално податлива на прелъстяване. Прелъстяване, чиято единствена цел беше да я подготви за съвкупление с Елтон Либаргер. Залетл хладнокръвно бе пресметнал необходимостта от измама и съобщи за това на Шол, който пък се обърна към своя Leiter der Sicherheit. Чрез личното си участие Фон Холден не само щеше да гарантира спокойствието и безопасността на Либаргер, но и да докаже още веднъж своята преданост към Организацията.

Неоновият часовник над входа на отсрещната дискотека показваше 22:55. Пет минути до единайсет. Бяха тук вече половин час, а Шол продължаваше да мълчи, гледайки като омагьосан тълпите младежи по улицата.

— Масите — тихо изрече той. — Масите.

Фон Холден не бе сигурен дали това е предназначено за него или не.

— Извинете, господине. Не ви чух добре.

Шол завъртя глава и впи поглед в очите на Фон Холден.

— Хер Офен е мъртъв. Какво стана с него?

Значи догадката на Фон Холден бе правилна. От самото начало Шол се тревожеше за провала на Бернхард Офен в Париж, но едва сега бе решил да го обсъди.

— Бих казал, че е допуснал погрешна преценка.

Шол рязко се приведе напред, нареди на шофьора да потегли и продължи разговора едва когато навлязоха в движението.

— Много дълго нямахме никакви проблеми. Чак докато се появи Албърт Мериман. Това, че той и факторите около него бяха елиминирани тъй бързо и ефикасно, доказва само едно: нашата система продължава да работи както трябва. А сега Офен е убит. Неизбежен риск в неговата професия, но и тревожен намек, че системата може да не е толкова ефикасна, колкото предполагахме.

— Хер Офен работеше сам, въз основа на информацията, която му осигуряваха — каза Фон Холден. — Парижкият сектор вече напълно владее положението.

— Офен беше обучен от теб, не от парижкия сектор! — гневно го сряза Шол. Както винаги прехвърляше грешката в личен план. Бернхард Офен работеше за Фон Холден, следователно и провалът беше на Фон Холден. — Разбираш ли, че дадох на Ута Баур пълномощия да започне?

— Да, господине.

— В такъв случай разбираш, че механизмите за петъчната вечер са задвижени. Да ги спрем би било извънредно трудно и неприятно. — Синият поглед на Шол пронизваше Шол също както бе пронизал Залетл преди час. — Вярвам, че разбираш.

— Разбирам…

Фон Холден се облегна назад. Чакаше го тежка нощ. Току-що бе получил заповед да замине за Париж.