Игри на ума

12

Очният център на Хари Греъм се намираше в стилно партерно помещение в район Клифтън в Бристол. С гълъбовосивите рамки на прозорците и надписите с изящни бели букви, мястото приличаше повече на фотографско студио, отколкото на болнично заведение.

Блум и Джеймисън пристигнаха малко след пет следобед, когато тъмнокосата рецепционистка с червени очила FCUK разтребваше бюрото си. Отвътре центърът беше също толкова стилен и минималистичен, колкото и отвън. Очилата бяха изложени като бижута във витрини по стените и пред бюрото на рецепционистката. Тя се обади на шефа си, който излезе от офиса си в задната част на клиниката.

Хари Греъм беше висок, строен мъж със светли коси и мек югозападен акцент.

— Елате — каза той, като погледна часовника си. — Няма да се бавим много, нали? Трябва да взема децата от училище.

Когато Греъм въведе Блум и Джеймисън в просторния офис в задната част на сградата, телефонът на бюрото му звънна. Той вдигна извинително показалец, проведе кратък разговор за доставка на контактни лещи и побърза да затвори телефона.

— Извинете ме — каза Греъм. — Тази седмица имаме проблеми с доставките. Това е третото забавяне за последните три дни. Не знам как си управляват бизнеса тези хора.

Лекарят поклати глава и въздъхна.

— Случвало ли ви се е да имате лоша седмица?

— Често — усмихна се Блум. — Ще се опитаме да не ви отнемаме много време. Надявахме се да ни предоставите допълнителна информация за съпругата си Фей. Научихме за още няколко души, изчезнали при подобни обстоятелства, и разговаряме със семействата им, за да разберем дали между тези хора има връзка, която би могла да ни помогне да узнаем какво е станало с тях.

— Казахте, че сте частни детективи.

— Нещо такова — отвърна Джеймисън. — Помагаме, защото познавам едно от пострадалите семейства.

— Какво мислите, че се е случило с тези хора? — попита Хари.

— Честно ли? — попита Блум. — Не знаем. Не мислим, че играта, спомената в картичките, е маркетингов трик; никоя компания за игри или технологии не е поела отговорност. Затова се опитваме да открием връзка между изчезналите хора. Надяваме се това да внесе яснота по случая.

Хари кимна.

— Вижте. Това, което ще кажа, ще прозвучи ужасно, но ще бъда напълно честен с вас. Изпитах облекчение, когато Фей изчезна. Не сме щастливи. Нещата между нас не вървяха от години. Отдавна трябваше да се разделим, но децата все още са твърде малки, затова решихме да не се развеждаме.

— Мислите ли, че сама си е тръгнала? — попита Джеймисън.

— Да. Затова и не побързах да уведомя полицията. Обявих я за изчезнала една седмица след като си тръгна, но очаквах, че ще се върне, когато се почувства готова.

Хари потърка дясното си око.

— От дълго време се чувстваше нещастна. Опитвах се да й помагам с децата и да говоря с нея, но…

Той замълча, отпусна ръка и погледна събеседниците си.

— Не мисля, че майчинството й харесваше. Не ме разбирайте погрешно, тя обичаше децата, но ежедневните задачи и отговорността я… не знам как да го кажа.

— Изнервяха? — предположи Джеймисън.

— По-лошо. Тя. — Хари погледна към тавана. — Ще го кажа направо. Ставаше ужасна. Не беше приятно да си край нея. Постоянно беше ядосана и избухлива, всичко и всички я дразнеха — особено аз. Непрекъснато повтаряше, че животът й би бил много по-хубав без мен и… ами… сигурно ме мислите за най-ужасния съпруг. Знам, че децата тъгуват за майка си, но мисля, че липсата й се отразява добре на всички ни.

— Значи майчинството е променило Фей? — попита Блум.

Хари кимна.

— Преди да се роди Фред, Фей обичаше да пътува и да пробва нови неща, което е необичайно за счетоводителка. Беше невероятно забавна, постоянно я канеха по партита.

Той се усмихна, опитвайки се да прикрие ниската си самооценка.

— Преди тя беше напълно различна. Ужасното е, че дори не съм сигурен, че искаше семейство. Знам, че аз исках, но не си спомням дали и тя го желаеше.

— Смятате, че е родила две деца, за да ви направи щастлив? — попита Джеймисън. Блум винаги се удивяваше на способността му да задава такива прями и лични въпроси, без да звучи грубо или натрапчиво. Вероятно се дължеше на тона му.

Хари замълча за миг.

— Много се надявам да не е така. Надявам се причината да не е в мен.

На челото му се появи дълбока бръчка.

— Все още ли мислите, че сама си е тръгнала? — попита Блум.

— В неизвестност е от три месеца. Не е ли странно толкова време да не видиш децата си и да не се поинтересуваш как са?

Фей Греъм беше бясна. Новият играч, тъпанар с инициали СРБ, беше влязъл в Играта едва преди три седмици, а вече беше на второ ниво. На нея й бяха нужни почти два месеца, за да стигне до това ниво, а от ежеседмичната статистика разбираше, че е била най-бързо напредващият участник, преди този гаден малък самозванец да й отнеме короната.

Беше се отпуснала. През януари бе съсредоточена и обсебена. Непрекъснато проверяваше сайта, анализираше статистическите данни и постовете на другите играчи и разглеждаше подробно постиженията им.

За всяко ново предизвикателство всеки участник получаваше съперник. Победителят се изправяше срещу играч от по-горно ниво. Победеният слизаше едно ниво по-надолу и получаваше по-слаб противник. Оцеляваха най-добрите. Играта не спираше. Щом някой се справеше с дадено предизвикателство, веднага го очакваше следващото, заедно с опасността съперникът да изпълни задачата по-добре или по-бързо. Нямаше време за нищо друго. Беше вълнуващо и обсебващо. Фей не се бе чувствала толкова жива от години.

Грешката й беше, че избра глупавия си съпруг като мишена за най-новото предизвикателство.

Избери някого, когото познаваш, и го съсипи.

Доставяше й удоволствие да отменя поръчките му, да се обажда на клиентите му и да им съобщава, че го разследват за злоупотреби, да разпространява слухове за него в професионалните форуми. Съжаляваше, че не го е направила преди години. Като си помислеше за всички дни, през които бе скучала с децата у дома, вместо да се забавлява…

Този път обаче бе прекалила със забавленията. Толкова много мразеше мъжа си, че изгуби контрол върху играта.

Сега изоставаше. За всичко бе виновен Хари. Беше я съсипал много преди тя да съсипе него. Беше съсипал тялото й, като я убеди да има деца, а след това бе съсипал кариерата й, като я насърчи да си остане вкъщи. Тя искаше да има богат и преуспял съпруг, но той беше скучен, нямаше амбиции и на всичко отгоре беше ужасно досаден.

Трябваше да се погрижи Хари никога повече да не може да я съсипе.