Игри на ума

20

Главен комисар Стив Баркър се обади в 7:30, когато Блум тъкмо завършваше сутрешното си бягане. Предишната вечер тя му беше изпратила в имейл резюме на информацията, получена до момента, и очакваше обаждането му.

— След смъртта на Хари Греъм реших да сформирам оперативна група — каза той. — Прегледах информацията, която си ми изпратила за тази игра, и мога да осигуря допълнителни ресурси за проследяването на другите играчи. Не искам повече смъртни случаи.

Блум застана до мивката, напълни чаша с вода и отпи голяма глътка.

— Благодаря, Стив — каза тя. — Вашата дирекция ли ще води разследването?

— Като начало да. Говорих с колегите в столичната дирекция и ако успеем да ги убедим, че въпросът е от национално значение, може да поискат да поемат стратегическото ръководство, но засега ще работите с мен.

— Чудесно. Ако искаш, с Маркъс можем да дойдем днес за брифинг и да решим какво ще правим по-нататък.

— В имейла пишеш, че имате работна хипотеза.

Блум бе споменала, че имат теория, но не бе уточнила, че става дума за психопати.

— Така е, но предпочитам да го обсъдим лично. Въпросът е деликатен и доста спорен.

— Добре. Очаквам да чуя мнението ти, Блум. Да организирам ли брифинг тази сутрин?

Три часа по-късно Блум и Джеймисън пристигнаха в дирекцията на полицията на Ейвън и Съмърсет в Портисхед. По пътя Блум беше взела Джеймисън от дома му в Уембли. Той беше предложил да шофира, но тя не искаше да я взема от дома й. През петте години, откакто работеха заедно, Джеймисън не й беше ходил на гости нито веднъж. Блум знаеше, че това го побърква.

Инспектор Карли Мадърс ги посрещна на регистратурата. Блум представи Джеймисън и тримата се отправиха към една от заседателните зали. Главен комисар Баркър ги очакваше заедно с шестима полицаи в цивилно облекло. На стената в дъното на залата висеше бяла дъска, на която бяха окачени снимките на Фей и Хари Греъм, Лана Рейд, Грейсън Тейлър и Стюарт Роуз-Бътлър. Под фотографията, на която Фей и Хари се усмихваха, бяха поставени две ужасяващи снимки на окървавеното тяло на Хари. Под тях Фред и Джулия се усмихваха от училищна снимка, а невинните им лица не подозираха какви ужаси им предстои да изживеят.

— Как са Фред и Джулия? — обърна се Блум към Мадърс.

— Социалните служби са ги настанили в приемно семейство. Майката на Фей починала преди години, а баща й е в старчески дом. Родителите на Хари живеят в Испания. Пристигат със самолет този следобед и вероятно ще вземат децата със себе си.

— Добро утро — каза Баркър, опитвайки се да привлече вниманието им. — Добре дошли, доктор Блум. А това трябва да е господин Джеймисън.

Двамата с Джеймисън се ръкуваха.

— Много се радвам, че работите с нас по случая.

Разбира се, сега случаят принадлежеше на полицията. Когато нещата станеха интересни, полицаите винаги проявяваха чувство за собственост.

Бейкър продължи:

— Позволете ми да ви представя екипа. Познавате инспектор Мадърс. А това е сержант Фил Грийн.

Баркър посочи висок, слаб мъж със сив костюм, който имаше същия цвят като късата му коса. Сержант Грийн кимна за поздрав.

— Това е полицай Крейг Лоугън, нашият технически гений. Знае всичко за киберпрестъпленията. До неотдавна беше на стаж в Националната криминална агенция, отдел „Киберпрестъпления“.

— Добро утро — каза полицай Лоугън, най-младият човек в залата. Беше малко над 25-годишен, а грапавата му кожа подсказваше, че като юноша е страдал от тежко акне.

Баркър посочи други двама полицаи, мъж и жена, които седяха на бюрата зад него.

— И накрая — полицай Радж Ахтар и полицай Кей Уилис, двама от най-опитните ни криминалисти.

Двамата по-възрастни полицаи се усмихнаха на Джеймисън и Блум.

— Както вече ви казах, доктор Блум води един от най-интересните курсове в Националния център за обучение. Става дума за курс по психология на мотивираните престъпления. Завърших го преди три години, беше възхитително и провокативно преживяване. Освен това тя е вещо лице към Кралската прокуратура, а заедно с господин Джеймисън предлагат специализирана помощ при разследвания. Така ли е?

Той погледна към Блум.

— Абсолютно. Благодаря ти, Стив.

Когато сътрудничеше на полицията, Блум умишлено наричаше старшите служители по малко име. Цивилните не бяха длъжни да се обръщат към полицаите по чин. Това напомняше на екипа, че Блум и Джеймисън не са част от обичайната йерархия.

— Не можах да открия много информация за вас, господин Джеймисън — каза Баркър.

Джеймисън се усмихна.

— Аз съм бивш служител на тайните служби.

Блум усети обичайната вълна от нервност, която изпълни стаята. Полицаите често се отнасяха с особено подозрение към миналото на Джеймисън в службите.

След като личната асистентка на Стив поднесе чай, кафе и бисквити, Блум взе думата:

— Знаем, че Фей Греъм първа е получила една от онези картички за рожден ден. Това е станало на пети януари. Може би сте видели снимката, която изпратих снощи. На лицевата страна на картичката пише „Честит първи рожден ден“, а вътре: „Твоят подарък е играта. Осмеляваш ли се да играеш?“. Няма друга информация, но в долната част на картичката има малка лепенка. На другите три картички също има такива лепенки, затова предполагаме, че там е било залепено нещо.

— Защо „Честит първи рожден ден“? — попита Бейкър, който беше приседнал на ъгъла на едно от бюрата и бе стъпил на стол с единия си крак, обут в безупречно излъскана обувка.

— Ще стигне и до това — каза Джеймисън.

Блум знаеше, че партньорът й се отнася скептично към хипотезата й, затова й беше интересно как ще реагира екипът.

— Фей Греъм изчезнала същия ден и от нея нямало вест до началото на тази седмица, когато се върнала в дома си. От сина й Фред научихме, че намушкала Хари Греъм до смърт.

Това очевидно беше известно на екипа.

— Фей Греъм разговаряла ли е по телефона, докато е била в неизвестност? — попита полицай Кей Уилис.

— Не е говорила със семейството и работодателя си. Ще ни трябва съдебна заповед, за да прегледаме телефонните й разговори — обясни Блум.

— Ще се заема с това — каза Уилис.

— Да проверим разговорите и на останалите — предложи Джеймисън. — Прегледах профилите на четиримата в социалните медии; не са били активни, откакто са в неизвестност, но ни е нужна по-подробна проверка на активността им през последната година. Искам да знам дали са посещавали определени групи или сайтове.

— Аз ще се заема — каза полицай Крейг Лоугън и отбеляза нещо в тефтера си.

— Благодаря — каза Блум. — Грейсън Тейлър, 20-годишен студент по политология в Шефилдския университет, получил същата картичка и изчезнал в нощта на десети февруари, след като отпразнувал рождения си ден. Стюарт Роуз-Бътлър, 29-годишен служител в супермаркет от Лийдс, изчезнал след пътен инцидент сутринта на рождения си ден на двайсет и четвърти февруари.

— Имаме свидетел, който твърди, че е видял шофьора на другата кола да подава бяла картичка на Стюарт, преди да си тръгне — вметна Джеймисън.

Блум продължи.

— Подадохме молба до полицията в Западен Йоркшър да ни изпрати адресите на тримата свидетели на произшествието, но ако можете да ускорите процеса, това ще ни е от полза.

— Ще говоря с тях — каза полицай Радж Ахтар.

Блум кимна.

— И накрая, Лана Рейд е изчезнала на рождения си ден на девети март. Тогава поехме случая. Дъщерята на Лана, Джейн, ни помоли за помощ.

— Познавам Джейн от дете — обясни Джеймисън. — Сестра ми често се грижеше за нея, когато Лана Рейд беше на военна мисия в чужбина. Наскоро обаче установихме, че Лана не работи и никога не е работила за армията на каквато и да било длъжност.

— Какво е правила в такъв случай? — попита Баркър.

— Нямаме представа.

Джеймисън взе химикалка от бюрото, до което седеше, и я подхвърли с дясната си ръка.

— Това си остава загадка.

— Какви са работните ни теории?

Джеймисън погледна към Блум. Очевидно не възнамеряваше да говори в тази част от брифинга.

— Доколкото ни е известно — започна Блум, — между четиримата изчезнали няма ясна връзка. Те са на различна възраст, от различен пол и с различни професии. Някои имат деца, други не. Родени са и живеят на различни места и според показанията на семействата им не се познават. Имаме предположения, че всички са били нещастни, но не разполагаме с данни за сериозни проблеми като дългове, депресия или психически проблеми. Това, което знаем със сигурност, е, че и четиримата са живели в лъжа. Както каза Маркъс, Лана не е работила в армията, Грейсън е бил напът да изгуби студентските си права, не знаем нищо за живота на Стюарт, преди да се събере с годеницата си, а Фей казала на работодателите си, че е щастлива у дома, но съпругът й твърдеше, че се държала ужасно.

— Класика — обади се сержант Грийн.

Джеймисън се усмихна.

Блум продължи:

— Зададох си въпроса от какви подбуди биха приели предизвикателство само защото случайна картичка за рожден ден ги е приканила да го сторят. Защо са зарязали досегашния си живот, за да играят тази игра? Мисля, че има три възможности. Първата е изнудване. Някой е узнал тайните им и заплашва да ги изобличи. Фей Греъм може би е решила да предизвика изнудвача, като е убила съпруга си.

— Звучи жестоко, но съм виждала и по-големи лудости — каза инспектор Мадърс. — Трябва да се разровим в миналото им и да видим какви мръсни тайни ще открием.

Блум кимна.

— Втората теория е, че тези хора играя играта, защото очакват нещо в замяна. Да вземем за пример Фей: може да е искала да убие съпруга си, а тази игра я е подготвила физически и психически за това предизвикателство.

— В такъв случай може да пострадат и други невинни хора. А каква е третата теория? — попита главен комисар Баркър.

— Тя е малко по-обезпокояваща — каза Блум.

— Това е твоята спорна теория.

Главен комисар Баркър се огледа, за да се увери, че всички слушат.

— Забелязах, че играчите имат някои общи черти, които ме тревожат.

Блум се изправи, взе маркер от поставката под бялата дъска и докато говореше, нахвърля няколко ключови думи.

— Стюарт, Фей и Грейсън са минавали за общителни и чаровни хора. От друга страна, и четиримата са били изпечени лъжци. Бившият работодател на Стюарт го описа като човек, който манипулирал и тормозел околните. Знаем също, че Лана дълго време е лъгала собствената си дъщеря, както и още няколко души, сред които сестрата на Джеймисън. Когато разговаряхме с Хари Греъм, той сподели, че жена му често била гневна и агресивна. Наставникът на Грейсън пък ни разказа, че студентът заплашвал да му стъжни живота, ако го кара да посещава занятия. Друга обща черта е паразитният начин на живот и неспособността за поемане на отговорност. Лана оставяла други хора да се грижат за дъщеря й, а Стюарт водел щастлив и изключително уютен живот с богатата си годеница, макар че самият той не можел да си намери дори нискоквалифицирана работа. И разбира се, всички тези хора са били достатъчно безотговорни и импулсивни, за да зарежат дома, семейството, работата и досегашния си живот заради някакво предизвикателство… И така, имаме списък с общи черти, които звучат обезпокояващо.

Блум прочете на глас списъка на бялата дъска.

— Чаровни, лъжци, манипулатори, тормозят околните, паразити, безотговорни, импулсивни. Към списъка можем спокойно да добавим и бързо се отегчават и нямат реалистични цели, тъй като забелязахме индикации за това при всеки от четиримата изчезнали.

— Това изглежда като описание на средностатистическа отрепка с криминално досие — каза сержант Грийн.

Блум кимна.

— Може би е така.

Тя взе нов маркер от поставката, този път червен, и изписа втора колона от думи: високо самомнение, слаба емоционалност, отсъствие на чувство за вина, липса на емпатия. Психоложката огледа лицата в залата. Карли Мадърс и сержант Грийн се мръщеха.

— Чували ли сте за антисоциалното личностно разстройство? — попита Блум и посочи втория списък. — Защото ако добавим последните четири качества, ще имаме всичките му симптоми.

— Това не е ли…? — обади се инспектор Мадърс.

— Да — прекъсна я Джеймисън с равен глас и безизразно лице. — Психопатия.

— Смята се, че един на всеки сто души притежава антисоциални личностни качества. Тези хора живеят сред нас и се вписват изумително добре — каза Блум.

— Един на всеки сто? — попита сержант Грийн. Явно той беше скептикът на групата; винаги беше добре да има поне по един такъв.

— Това е цял спектър от характеристики. Вероятно всеки човек притежава част от тях, а при някои дадено качество, например импулсивността, е по-силно изразено. При някои хора обаче всички тези черти са крайно развити. Това е особеност на характера като всяка друга и не означава, че всички тези хора ще станат серийни убийци. Повечето никога няма да извършат престъпление.

— И какво? Просто не правят нищо? — подхвърли цинично сержант Грийн.

— Да, като всички нас.

Блум върна червения маркер на поставката.

— Живеят както могат. Някои знаят, че са различни, и прикриват този факт, други просто вярват, че са нормални, и предполагат, че и останалите хора мислят и се чувстват по същия начин.

— Според мен последните характеристики, записани с червен маркер, са истинските симптоми на психопатията. А вие нямате доказателства за наличието на която и да било от тези черти при четиримата играчи — каза инспектор Карли Мадърс.

Главен комисар Баркър отговори вместо Блум:

— Защото тези качества се забелязват много по-трудно. Те описват как се чувства човекът: отсъствие на чувство за вина, липса на емпатия, високо самомнение.

— Именно — каза Блум. — Не можем да преценим тези неща, без да говорим със самите хора.

Сержант Грийн кимна, но продължи да се мръщи.

— Да приемем, че и четиримата са психопати. Защо им е да играят някаква глупава игра, за бога?

— Хората, които притежават антисоциални качества, имат притъпени емоции. Те рядко се чувстват уплашени, принудени или мотивирани да се впишат в обществото, затова вземат решения на принципа Какво печеля аз от това?. За тях животът е игра. Те са състезателни личности, изпитват чувство за превъзходство спрямо другите хора, а решенията им са напълно егоистични.

— Значи една игра за тях би била по-привлекателна, отколкото за нормален човек? — попита полицай Кей Уилис.

Блум се въздържа от уточнението, че няма такова нещо като „нормален човек“.

— Нещо повече. Ако съм права, тази игра е била създадена специално за тях. Мисля, че някой е избрал хора с тези качества и ги е поканил да играят.

— Как ги е избрал? — попита Баркър.

— Не знам. Затова се нуждая от помощта ви.

Блум погледна към полицай Лоугън.

— Възможно ли е да е станало по интернет? Някой да е проследил решенията и поведението им? Или дори да ги е накарал да попълнят анкета?

— Как, по дяволите, ще направиш това, без хората да заподозрат нещо? — намеси се сержант Грийн.

— Хората постоянно попълват анкети — отвърна полицай Лоугън. — За целите на маркетинга. Говоря за въпросници от рода на „Какво животно си?“, които се въртят в социалните медии. Всички те са предназначени да събират личните ни данни.

— Значи някой би могъл да направи собствен въпросник, за да открива психопати?

Джеймисън започваше да схваща идеята.

— Възможно е. Мога да проследя онлайн активността на четиримата и да проверя дали са попълвали анкети или въпросници — предложи Лоугън.

— Отлично — каза Блум.

— Доколко си убедена в теорията си? — попита главен комисар Баркър. — Колко ресурси трябва да отделим за тази версия в сравнение с другите две?

— Мисля, че би било разумно да работим и по трите версии в името на обективността. Има обаче още една подробност, която според мен накланя везните в полза на третата теория.

Блум бръкна в дамската си чанта и извади картичка, която бе купила на една бензиностанция. На лицевата й страна беше нарисувано зайче, което караше червен влак, а над него пишеше YOU ARE ONE.

— Мисля, че „Честит първи рожден ден“ е игра на думи или може би дори шега. Смятам, че тази фраза съдържа послание; значението й е „Следя те и знам, че си единствен". За един егоцентричен човек с висок състезателен дух и любов към риска чувството, че е избран, би направило предизвикателството още по-неустоимо.

Полицай Кей Уилис се наведе напред.

— Значи твърдите, че някъде там има четирима психопати, които играят някаква извратена игра, но не знаете защо го правят?

Джеймисън се усмихна на Уилис, след което погледна към Блум.

— О, не. Доктор Блум има предвид, че някой избира психопати за участие в игра и че един процент от хората са психопати. Така че играчите вероятно са много повече от четирима. Ако тя е права, разбира се.

В залата се възцари гробна тишина.