Игри на ума

61

Психопатите никога не се самоубиват.

Когато Блум седеше на стълбите преди много години с бележката от Серафин в ръце, тази мисъл не й даваше мира. Това беше проста истина, доказана във всички проучвания по темата. Психопатите не са в състояние да изпитват тревога или депресия, вина или срам. Освен това имат твърде високо самомнение. Имунизирани са срещу главните причини за самоубийство.

Психопатът може да обмисля самоубийство само при наличието на някаква полза, например за да избегне затвор.

Ето защо Блум бе решила, че е сбъркала. Че Серафин все пак не е била психопат. Може би е страдала от лека форма на синдрома на Аспергер. Това би обяснило отсъствието на емоционална чувствителност.

През последните 15 години чувството за вина на Блум се беше усилвало. Тя смяташе, че е видяла в лицето на Серафин психопат, защото това е искала да види. И че накрая момичето бе платило цената.

Но случаят не беше такъв. Тя беше права. Серафин наистина беше психопат.

Блум разгледа документите, пръснати върху кухненската маса на майка й: записките от сеансите, дневника на Серафин, заключението на патолога и няколко изрезки от вестници, в които се съобщаваше за намушкването на Дарън Шоу и за самоубийството на момичето.

Изпита странно чувство на облекчение.

Ако Серафин беше кукловодът, а играта бе средство за събиране на хора със сходно мислене, те нямаше да наранят Сара. Целта на играта беше да тества участниците и точно това се случваше. Блум беше поставена пред морално изпитание, основаващо се на знанията и опита й, а Джеймисън получи тактическа задача въз основа на уменията и квалификацията си.

Блум отново разгледа изрезките от вестници, в които се съобщаваше за самоубийството. Хубавите сини очи на Серафин я гледаха от снимките. Имаше изявление на родителите й, които твърдяха, че е била идеалната дъщеря и никога не им е създавала проблеми. Милите думи на Серафин по отношение на семейството й винаги бяха звучали неискрено и Блум се съмняваше в достоверността на твърдението на родителите. Думите им не бяха подкрепени от никакви примери или доказателства. Може би имаше нещо, от което Серафин бе поискала да избяга. Блум знаеше, че майката на момичето, Пени, е властна и едновременно с това глези дъщеря си. Майката на Блум пък беше описала съпруга на Пени, Кевин, като грубиян — а тя рядко използваше такива крайни епитети. Всяко дете би страдало, ако единият му родител го задушава с емоционалните си драми, а другият го напада. Психопатът обаче бързо би отхвърлил подобно ирационално поведение. Вътрешният живот на Серафин би бил беден, би му липсвала емоционална дълбочина. Тя не би могла да разбере родителите си, защото поведението им не водеше до никаква полза.

Блум отново погледна снимката на Серафин. Какво пропускаше?