Игри на ума

45

Джеймисън, разбира се, имаше въпроси, но знаеше, че не бива да разпитва Блум сега. Поведението й показваше, че нещата са сериозни. Той написа „Лийдс — Хъл“ в търсачката на сайта на железниците и прегледа всички спирки, докато откри Саут Милфърд.

— Влакът, който тръгва от Лийдс в 15:52 часа, пристига в Саут Милфърд в 16:15.

Блум поклати глава.

— Интересуват ме не влаковете, които спират там, а експресите, които преминават транзит.

Джеймисън вдигна поглед.

— Имаш предвид…?

Блум погледна в огледалото и изпревари микробуса, който се движеше пред тях.

— Имам предвид влак, под който можеш да скочиш.

— По дяволите. Какво? Кой?

Джеймисън не завърши въпроса си.

— Лана — прошепна той. — Така. Влакът, който е тръгнал от Лийдс в 15:38, пристига в Селби в 15:58 часа и има само една спирка.

— Саут Милфърд е на десетина минути от Селби.

Джеймисън погледна часовника си: 15:42.

— Имаме шест минути.

Блум кимна.

— Обади се на 999.

Джеймисън набра номера. Блум спря до една ограда и взе телефона.

— Обажда се доктор Огъста Блум. Аз съм психолог и научих от достоверен източник, че някой ще скочи под влака на гарата в Саут Милфърд този следобед. Следващият експрес ще мине оттам след 5–6 минути.

Блум изслуша отговора на отсрещната страна.

— Шестнайсетгодишно момиче на име Джейн Рейд и майка й Лана Рейд.

Отсреща отново попитаха нещо.

— Може би само една от тях, а може би и двете. Не съм сигурна. И не, не знам за кой влак става дума. Просто получих съобщение, което ме кара да мисля, че това е намерението им. Аз съм на 20 минути от Саут Милфърд.

Блум отново изслуша отсрещната страна, след което предостави данни за контакт.

— Инспектор Карълайн Уоткинс от управлението в Уитууд е наясно със ситуацията.

Блум благодари на операторката и затвори.

— Жената изпрати кола в Саут Милфърд.

— Ще стигнат ли преди влака?

Блум се върна на пътя.

— Операторката беше на мнение, че ще успеят.

Джеймисън погледна часовника на таблото. Той тъкмо премина от 15:46 на 15:47. Колата го поклащаше наляво-надясно, докато Блум вземаше с бясна скорост завоите по селския път. Дали Лана наистина щеше да нарани Джейн? Джеймисън нямаше представа. Блум обаче шофираше, сякаш животът й зависеше от това. А тя познаваше психопатите. Часовникът вече показваше 15:48 часа. Влакът щеше да мине през Саут Милфърд всеки момент. Джеймисън погледна телефона на Блум. Нямаше повикване. Часовникът показваше 15:50.

— Да им се обадя ли? — попита той.

В този момент телефонът на Блум звънна и те подскочиха. Джеймисън вдигна.

— Телефонът на доктор Блум.

— Тя там ли е? Карълайн се обажда.

— Шофира. Изчакайте, ще включа високоговорителя.

— Карълайн — каза Блум. — Чуваш ли ме? Взех кола под наем и нямам хендсфри.

— Чувам те. Една патрулка тръгна към Саут Милфърд, за да следи за опити за самоубийство. Ти добре ли си?

При последния въпрос гласът на Карълайн стана по-мек. Тя очевидно знаеше нещо.

— Да, добре съм — каза Блум, но тонът й говореше тъкмо обратното. — Има ли новини?

— Теренът е чист. Няма никого освен полицаите.

— Кажи им да останат там… моля те.

— Експресните влакове от и за Хъл минаха, а следващият ще дойде след час. Ще се върнем в 16:30.

— Добре. Ние пристигаме след малко.

— Това разумно ли е, Огъста?

— Това е гара, Карълайн. Ще се справя. Предишния път не бях там, нали?

— Знам, но.

Двете замълчаха. Джеймисън погледна към Блум. Тя беше вперила очи в пътя и стискаше зъби.

— Следобед имам работна среща — каза Карълайн, — но мога да се измъкна, ако искаш и аз да дойда.

— Не е необходимо.

— Ще видя какво мога да направя — каза Карълайн и затвори.

— Тя се опитва да те предпази.

Джеймисън сложи телефона на Блум до своя. Тя не каза нищо.

— Кой е скочил?

Блум продължаваше да гледа пътя, а ръцете й стискаха волана.

— Много важен за мен човек. Човек, на когото държах. Трябваше да.

Тя стигна до кръстовище и зави наляво.

— Предадох този човек и никога няма да си простя.

— Кога се е случило това?

— Преди 15 години.

Джеймисън пресметна наум. По онова време Блум е гонела трийсетте. Дали е имала приятел? Дали е разбила нечие сърце? Той я погледна. Затова ли избягваше всякакви връзки? Това би обяснило много неща.