Издаването на тази книга е резултат от дълъг процес, изпълнен с проби и грешки, по време на който моите прекрасни роднини и приятели прочетоха и коментираха много текстове. Безкрайно съм им благодарна за градивната критика и подкрепата. Те ме научиха на много неща и винаги ме окуражаваха. Благодаря на Лиз, Джо и Ричард, на Барбара и Малкълм Ригби, на Кетрин Миърдън, Дейвид Ригби, Елизабет Къркпатрик, Доминик Гейтли, Катрин Скот, Никола Ийстууд и разбира се, на родителите ми Норман и Джилиан. Без вас никога нямаше да успея.
Благодаря и на съдебния психолог Ема Стивънсън, която ми помогна да разбера по-добре мисленето на психопатите. Високо ценя знанията ти; всички грешки, които съм допуснала, са мои и само мои.
Дължа огромна благодарност на Писателската академия на издателство „Пенгуин Рандъм Хаус“ не само защото ме запозна с прекрасната ми редакторка Лизи Гаудсмит, а и заради вдъхновението и познанията, които получих в рамките на курса „Конструиране на роман“. Бих искала да благодаря най-вече на моята преподавателка Барбара Хендерсън, чиито съвети и ентусиазъм бяха неоценими.
Благодаря на целия екип на „Трансуърлд“, задето ме прие в своя свят и извлече най-доброто от тази история. Вечно ще съм благодарна на Лизи, която видя потенциала в идеята ми и страстно се бори за нея. Ти си супер. Благодаря също на Кейт Самано, която шлифова текста ми до съвършенство, и на Джошуа Кросли, който уреди правата за превода.
И накрая, огромно благодаря на моята прекрасна дъщеря Ела — ти винаги успяваш да разведриш деня ми.