Игри на ума

2

Лана седеше по пижама и с чаша кафе в ръка край малкото бюро в коридора на втория етаж, без да обръща внимание на гледката към северен Лондон. Вместо това тя се взираше в монитора на лаптопа пред себе си. Попълни новия тест във фейсбук — Какво кафе си? — след което се отпусна на стола, обви длани около чашата и зачака резултата. Мониторът беше твърде ярък, а курсорът трептеше в ритъма на пулсиращите й слепоочия. Някой по-търпелив човек би отворил настройките и би регулирал контраста, но Лана просто измъкна щепсела от контакта. Лаптопът премина в икономичен режим и мониторът стана по-тъмен с три нюанса.

Резултатът се появи: Ти си двойно еспресо — твърде гореща и силна за повечето хора. Лана беше доволна. Дъщеря й я наричаше с доста по-неприятни думи — безотговорна, мързелива, мърла. Джейн я кореше заради винените бутилки в кофата за боклук и заради водката край леглото. На нейната възраст Лана вземаше наркотици, водеше безразборен полов живот и беше арестувана поне три пъти за дребни престъпления, така че в сравнение с онова, което бе причинила на собствената си майка, наличието на критична и досадна дъщеря не беше голям проблем. В известен смисъл беше разочарование, но не и проблем.

Лана сподели резултата от теста с приятелите си във фейсбук и последователите си в туитър. Мардж бе публикувала цитат, според който хубавите неща се случвали на добрите хора. Седемнайсет души го бяха харесали. Лана написа лаконичен отговор — Кажи го на онези 39 души, които бяха убити при престрелка в нощен клуб в Истанбул — и натисна Enter. Понякога хората са такива тъпи и видиотени оптимисти.

На вратата се почука. Лана се затътри боса по стълбите, като се чудеше що за човек блъска с месестия си юмрук по парче дърво, вместо да използва отлично работещия звънец. Нескафе с много мляко и две захарчета, реши тя, докато отваряше вратата. Там нямаше никого. Лана провери дали не са оставили бележка или колет на изтривалката, но и там нямаше нищо.

— Глупави хлапета — промърмори тя тихо и тръгна към кухнята, за да си направи ново кафе.

Сипа смляно кафе в кафеварката, напълни я с вода и изплакна чашата си в мивката. В градината един голям кос се мъчеше да извади своята гърчеща се закуска от земята. В един момент червеят сякаш беше напът да се спаси, но после косът премести краката си на няколко пъти в нещо като птичи танц на смъртта и хоп, ето че червеят изскочи. Лана се обърна, за да извади мляко от хладилника — и го видя.

На пътеката в края на коридора до входната врата лежеше малък бял плик. Беше го бутнала до стената, когато бе отишла да отвори. Тя вдигна плика и го обърна. Той проблесна. На лицевата му страна с релефни сребристи букви бе изписано името й.

Телефонът й звънна. Лана го извади от джоба си и погледна екрана.

— Здравей, миличка — каза тя, давайки си сметка, че гласът й е дрезгав от махмурлука.

— Исках да ти честитя рождения ден — каза Джейн.

— Ами давай — отвърна Лана.

Джейн замълча за миг.

— Честит рожден ден, мамо. Какви са плановете ти за днес?

В превод това означаваше Не прекарвай целия ден в кръчмата.

Лана подмина въпроса на дъщеря си.

— Картичката от теб ли е?

Мълчание.

— Пристигна току-що — продължи Лана. — От теб ли е?

— Каква картичка?

— Няма значение. Кога ще се прибереш? Искаш ли да пием чай някъде?

Джейн каза нещо с ръка на устата, след което добави:

— Трябва да затварям, мамо. Ще се видим по-късно. Приятен ден.

Късо кафе с обезмаслено мляко — това беше Джейн. Малко кофеин, малко мазнини; разумно, скучно кафе. Лана вдигна плика, отвори го и извади отвътре бяла картичка. На лицевата й страна пишеше Честит първи рожден ден.

Това някаква шега ли беше? Лана не разбираше.

Отвори картичката. Вътре пишеше:

Лана се усмихна. „За каква игра става дума?“ По средата на лъскавата бяла картичка имаше дълга лента от тънка гланцирана хартия, на която бяха изписани интернет адрес и код за достъп. Лана взе телефона си, отвори страницата и последва указанията. Зареди се чисто бяла страница, на която със същите сребристи букви пишеше:

Лана премести скролера надолу.

Отдолу имаше голям червен бутон, на който бе изписана думата ИГРАЙ. После се появи друго изречение. То се движеше по екрана от дясно наляво, отново и отново.

Като всички играчи преди и след нея Лана натисна бутона. Не изпитваше страх. Не се замисли за последиците или за загадъчната картичка. Просто искаше да знае какво ще последва.