Игри на ума

13

Блум и Джеймисън седяха в офиса си и очакваха Джеф Тейлър да се обади, за да им разкаже за изчезването на сина си Грейсън.

Докато чакаха, Блум резюмира случая на айпада си. Тя състави електронна схема с всичко, което бяха научили до момента. Имаха виртуална схема за всеки казус и в хода на разследването добавяха нова информация и хипотези. Това беше безценен инструмент за съпоставяне на фактите и споделяне на важна информация.

— Буквално нямат нищо общо — каза Джеймисън, като надничаше над рамото на Блум. — Жертвите са на различна възраст и имат различни професии. Имаме 35-годишна военна с посттравматично стресово разстройство, 42-годишна счетоводителка на свободна практика с две деца, 29-годишен служител в магазин и 20-годишен студент по политология, които са изчезнали в различни части на страната. Двете жени имат деца, двамата мъже — не, но Стюарт скоро ще става баща, а не знаем със сигурност дали и Грейсън няма дете. И все пак този аспект ми изглежда незначителен. Жените имат професии, а мъжете — не.

— Групата е разнородна, но няма представители на етническите малцинства и всички са от Англия — каза Блум.

— Тогава защо тези четирима души?

— И защо на рождените си дни? Дотук това е най-сериозната връзка.

Джеймисън стисна устни.

— Проверих къде са родени — селищата са пръснати из цялата страна. Ще проверя отново активността им в социалните медии, както и хобитата им. Започнах проверка на предишните им работни места. Очаквам обаждане от един стар приятел.

Блум знаеше, че когато Джеймисън каже „стар приятел“, има предвид човек с неограничен достъп до класифицирана информация. Човек, който би могъл да научи почти всичко за по-голямата част от живота ни, ако пожелае.

Служебният телефон звънна.

— Това трябва да е Джеф Тейлър — каза Блум.

Джеймисън вдигна, включи високоговорителя и се представи. Тъкмо започна да описва обстоятелствата по случая, когато дисплеят на мобилния му телефон, оставен на масата, светна. Блум видя, че номерът е скрит, и направи знак на партньора си да вдигне. Навярно беше „старият приятел“. Джеймисън излезе в коридора, а Блум продължи разговора по служебния телефон.

— Можете ли да ни разкажете за изчезването на Грейсън? — попита тя.

Господин Тейлър обясни, че синът му изчезнал, след като се запознал с някакво момиче в нощно заведение. Надявал се, че Грейсън е с нея в квартирата й. Приятелите на сина му обаче издирили момичето и то казало, че за последно го е видяло пред някакъв клуб в края на вечерта.

— Полицаите проверили ли са записите от видеокамерите?

На Блум й беше по-лесно да преценява отговорите на хората по телефона. Липсата на визуални стимули й помагаше да забелязва лъжите: измамата е по-очевидна в начина, по който човек говори — колебанията, липсата на подробности, несъответствията — отколкото в потропването с крак или в беглия поглед наляво.

— Да, но само на тази улица. Казаха, че всичко друго би било разхищение на ресурси. Видели Грейсън да си тръгва от клуба, но не и накъде е поел след това. Не ми позволиха да видя записите. Казаха ми, цитирам: „Няма нищо интересно за гледане“.

Блум въздъхна… Нищо интересно за гледане. Безчувствието на някои полицаи я вбесяваше. Разбираше, че трудно се впечатляват, но тези камери бяха записали последните минути на Грейсън, преди да изчезне. А ако се бе случило най-лошото, те щяха да са последният шанс на Джеф да види сина си.

— Значи сте сигурен, че си е тръгнал сам?

— Така ми казаха — отвърна Джеф.

— Разкажете ми за Грейсън, Джеф. Изчезналите са четирима и се опитваме да разберем дали имат нещо общо помежду си.

— Какво искате да знаете?

— Какъв човек е той?

— Много интелигентно момче. Гледа сериозно на живота. Имах малко проблеми с него, когато беше по-малък, непосредствено след като изгуби майка си, но се справихме и той се превърна в чудесен млад мъж.

— Какви проблеми сте имали?

— Обичайните, каквито се очакват от тийнейджър, който потиска болката си. Ядосваше се, чупеше предмети — но кой не би го правил при тези обстоятелства?

— Разбира се — отвърна Блум. — Той учи политология, нали?

— Точно така. Във втори курс е, справя се доста добре. Много се пали по темата за световния ред. Мисля, че в това отношение прилича на мен. Тези неща го интересуват, разбирате ли? Само че той вижда аспекти, които на мен ми убягват. Мисли критично и прозира тъмната страна в мотивацията на хората.

Блум виждаше как Джеймисън крачи напред-назад в коридора пред кабинета. Размахваше дясната си ръка нагоре-надолу и тя разбра, че е изнервен.

— Грейсън добре ли се чувстваше в университета? — попита по телефона.

— О, да. Определено. Състудентите му много го харесват. Приятелите му са чудесни момчета. Много ми помогнаха при издирването на онова момиче. Синът ми не е имал никаква причина да бяга, абсолютно никаква. Всичко е заради проклетото предизвикателство.

Джеймисън се върна в кабинета. Лицето му беше зачервено; той даде знак на Блум да приключи разговора.

— Много ни помогнахте, Джеф. Със сигурност ще трябва пак да си поговорим, но засега е достатъчно.

Блум записа някои последни подробности, сбогува се и затвори телефона.

— Казвай — обърна се тя към Джеймисън. — Какво е станало?

— Оказва се, че Лана Рейд не е служила нито в армията, нито в каквато и да било друга военна структура. Всъщност никога не е била действащ военен. Дори не е кандидатствала за цивилна длъжност. Искам да кажа… Какво става, по дяволите? Сестра ми познава тази жена от близо десет години и се грижи за детето й, когато Лана е на мисия в чужбина.

Джеймисън продължаваше да крачи напред-назад.

— И преди да си попитала — не, не участва в операция на тайните служби. Проверих.

— Разбирам — каза Блум.

— Нещо не се връзва. Виждал съм я в униформа. Беше в деня, когато тръгна на последната си мисия. Бях у Клеър, когато остави Джейн. Беше в пълно снаряжение, а в колата имаше войнишка раница. Видях я.

— Раницата беше на видно място в купето, а не в багажника? — попита Блум.

Дали Лана не е разигравала театър? Но ако не е била в армията, къде е ходела? Какво е правела?

— Това променя всичко. Лана изчезва периодично. Освен това има някаква голяма тайна. Това я прави удобна мишена за изнудване.

Блум взе телефона си, намери сайта на Шефилдския университет, отиде на раздел „Контакти“ и набра номера на катедрата на Грейсън.

— Катедра „Политология“, разговаряте с Маргарет — каза мек женски глас.

— Добър ден. Казвам се доктор Огъста Блум. Член съм на екипа, който разследва изчезването на един от вашите студенти, Грейсън Тейлър. Той е второкурсник в специалност „Политология“. Може ли да ми предоставите данни за контакт с личния му наставник?

— Не съм сигурна, че…

Блум я прекъсна, като подбираше думите си внимателно.

— Екипът ми оказва специализирана помощ на полицейски управления в цялата страна, включително в Южен Йоркшър.

Това беше самата истина. Блум замълча.

— Добре — каза жената. — Нека само да.

Блум записа името и телефонния номер.

— Благодаря ви за помощта, Маргарет. Оценявам я.

Тя затвори телефона, набра номера на наставника и включи високоговорителя.

— Ало? — каза мъжки глас.

— Търся личния наставник на Грейсън Тейлър — каза Блум. — Вие ли сте?

— Да — отвърна мъжът. — С какво мога да ви помогна?

Блум се представи и обясни за какво става дума.

Наставникът на Грейсън отговаряше учтиво с „мхм“ и „аха“.

— Вижте — каза той накрая, — не съм сигурен, че Грейсън се е чувствал фантастично в университета. В първи курс имаше три невзети изпита. Трябваше да се яви на тях, когато изчезна. От октомври насам не е посещавал нито лекции, нито консултации. Говорих с него за това точно преди Коледа, но…

— Кажете — подкани го Блум. — Тази информация е много важна.

— Каза, че ако настоявам да посещава занятията, ще подаде официално оплакване до заместник-ректора.

— За какво? — попита Блум.

Наставникът замълча за миг.

— Заради моята компетентност. Грейсън твърдеше, че съм некомпетентен.

Джеймисън поклати глава.

— Прекрасно — промърмори той.

Блум благодари на наставника за отделеното време и затвори.

— Както си и мислех — каза тя. — Какво излиза? Двама от изчезналите са лъгали. Лана за това къде е ходила и какво е правила през всички тези години, а Грейсън — за успехите си в университета. Съпругът на Фей Греъм каза, че била нещастна. Може би общото между тези хора е, че са искали да избягат.

— Либи вероятно лъже, че Стюарт е бил щастлив.

— Възможно е. Но не мисля, че Джеф ме излъга. Той вярва, че синът му се справя отлично, защото Грейсън е твърдял това. Нали не мислиш, че Джейн лъже? Тя няма как да знае, че майка й се е преструвала, че работи в армията.

— Не, за бога — каза Джеймисън.

— Не останах с впечатлението Фей Греъм да е казвала на съпруга си, че мрази майчинството. Това са негови предположения, основаващи се на нейното поведение.

— Значи семействата не знаят какво става? — попита Джеймисън.

Блум се усмихна на колегата си и когато той кимна, тя каза:

— Семействата никога не са наясно. Знаеш ли с кого бих искала да говоря? — добави тя. — С човека, уволнил Стюарт Роуз-Бътлър от летището „Лийдс Брадфорд“ преди две години.

Джеймисън кимна.

— Да, Либи не пожела да говори за това. Ще се заема.

— Виж дали можем да говорим с този човек утре сутрин. Сега трябва да проведа сеанс в Излингтън.

Блум погледна часовника си и започна да си събира нещата.

— Ако можеш, организирай видео разговор. Бих искала да видя изражението на този човек, когато го попитаме за уволнението на Стюарт. Предполагам, че така ще разберем какво мисли за него.

— Виждам, че вече имаш теория — каза Джеймисън.