Игри на ума

41

— Сигурен ли си, че си добре? — попита Блум, когато пристигна в офиса за ежедневния конферентен разговор.

— Престани да се тревожиш.

Джеймисън седеше на бюрото си. Сандвичът и напитката пред него не бяха докоснати. Дори луничките му изглеждаха по-бледи.

— Повтори какво каза Баркър вчера.

— Само че ще заеме заместникдиректорския пост малко по-рано от очакваното, така че занапред може да не участва толкова активно в разследването.

— А ти какво му каза?

— Че е интересно съвпадение как изведнъж стана нужен другаде. Той отговори, че се случват такива неща.

— Като оспорването на професионалната ти етика и моя инцидент с побеснял колоездач.

— Сменил си тона.

— Имах време да помисля.

— Ако човекът, управляващ тази игра, не е знаел за нас преди срещата ни с Луелин, сега със сигурност знае. Така че не е параноично да се запитаме защо най-високопоставеният полицай в разследването изведнъж стана необходим другаде. Той твърди, че полицията не може да бъде командвана от външни лица, но да не забравяме за главен инспектор Уорън Биърдсли.

— Полицаят, който участва в играта? Мислиш ли, че влияе на разследването?

— Може би не пряко. Играта обаче е открила поне един потенциален психопат в органите на реда и съм сигурна, че ще има и други. Полицейската професия е логичен избор за хората, които искат да имат власт.

Джеймисън се завъртя на стола си и се обърна с лице към Блум.

— Човекът, управляващ тази игра, е искал да бъде забелязан — продължи тя. — Както ти каза, могъл е да проведе цялата процедура по набиране на играчи тайно, но не го е направил. Мисля, че поканата с текст „Осмеляваш ли се да играеш?“ е била предназначена не само за психопатите, но и за нас, както и за полицията.

— Значи и ние играем?

— Няма съмнение, че по някакъв начин сме част от играта. Говорих с професор Лейтън.

Джеймисън кимна одобрително. Двамата с Лейтън се бяха срещали много пъти.

— Стигнахме до извода, че създаването на такава игра е феноменално начинание, за което са нужни много пари и време, както и технически умения. Би било изумително, ако е дело на един човек.

— Психопатите работят ли в екип? Не са ли просто себични, саможиви егоисти?

— Това е общоприетата теория. А ако тя е погрешна? Или ако нещо се е променило?

— Мислиш, че са еволюирали в стадни животни?

Блум го погледна пренебрежително.

— Еволюцията не протича толкова бързо. Това тук е причинено от човек.

Тя набра Баркър за конферентен разговор и включи високоговорителя, за да може и Джеймисън да слуша. След няколко секунди музиката спря и се чу гласът на сержант Фил Грийн:

— Здравейте. Днес сме само аз, Кей и Радж. Другите бяха извикани в града във връзка с някакъв инцидент.

Джеймисън погледна Блум и повдигна вежди. Явно разследването им вече не беше приоритетно.

— Здравейте всички — каза Блум. — Ето какво знаем досега. Сто и девет души са получили картичка за рожден ден и са приели предизвикателството. Крейг каза, че е открил четирима играчи, които са се прибрали след около месец. Сред тях са Клайв Луелин и Фей Греъм, макар че след като убила съпруга си, Фей отново изчезнала. Всички останали са в неизвестност от няколко седмици до повече от година. Никой не се е обадил, за да каже, че е получил картичка, но не е приел предизвикателството.

Блум замълча, за да види дали някой ще оспори твърдението й. Никой не се обади.

— Ще разпитаме другите двама завърнали се играчи

— каза сержант Грийн.

— Добре — отвърна Блум. — Макар че очаквам да бъдат уклончиви и неотзивчиви като Луелин.

— Не ни подценявайте.

Сержант Грийн прозвуча обидено.

Блум не му обърна внимание и продължи да говори:

— Миналия петък Джейн Рейд, дъщерята на една от изчезналите жени, Лана Рейд, също изчезнала на излизане от училище. Видяна е на камерите на гара „Кингс Крос“ в събота сутрин, но оттогава е в неизвестност.

— Това ме подсеща — прекъсна я полицай Радж Ахтар, — вчера се обади някой си Томас Лейк. Видял обявите за издирването на Джейн Рейд. Ще ви изпратя номера му по имейл. Звучи малко странно, но не е престъпник. Работи като зъболекар в Манчестър.

— Какво?

Джеймисън вдигна поглед от бюрото.

Блум се обърна към него и заговори тихо, така че само той да я чуе:

— Все още ли смяташ, че на Лана може да се вярва, Маркъс?

После каза:

— Благодаря, Радж, ще проверим.

— Бих искал да добавя още няколко неща — каза Джеймисън. — Огъста ще бъде съдена по скалъпено обвинение за нарушаване на професионалната етика, а мен някакъв загадъчен велосипедист ме прати в болница. И двете неща се случиха миналата седмица. Вчера най-високопоставеният полицай в разследването беше повишен, а днес изведнъж половината членове на екипа се оказаха твърде заети, за да участват в този разговор.

— Мислите, че всичко е навързано, така ли? — каза Грийн насмешливо.

— Просто излагам фактите.

Блум отново заговори:

— Основната ни теория е, че играта е насочена към функционалните психопати. Направихме си този извод след разговорите с хора, познавали Лана, Фей, Стюарт и Грейсън, както и след срещата с Клайв Луелин.

— Според нас той е просто един надут задник — каза Грийн.

Джеймисън отговори:

— Анализирах записа. Държанието на Луелин разкрива наличие на психопатни черти, например повърхностно обаяние, манипулативност и притворство.

— Както казах и преди, това звучи като описание на средностатистически престъпник — каза Грийн.

— Прав сте, психопатите стават много добри престъпници — каза Блум. — Разбирам какво искате да кажете.

Тази игра е насочена ако не към изявените психопати, то поне към хората, които имат потенциала да извършат престъпление и да се измъкнат безнаказано.

— В този ред на мисли — каза Джеймисън, — докато си почивах на разноски на здравната каса, следях местната и националната криминална хроника. Дори да изключим всички възможни терористични актове, остават палежите, грабежите, тормозът, заплахите — много престъпления. И много измами. Изгубени спестявания, хакнати банкови сметки. По повечето случаи няма задържани.

— Ами да, такова е естеството на престъпленията. Какво намеквате? — попита Грийн.

— Че нашите играчи може да са някъде там и незабелязано да извършват престъпления.

— Защо изключвате терористичните актове? Ами ако от „Ислямска държава“ са решили да радикализират родените убийци? — каза Кей Уилис.

Блум и Джеймисън се спогледаха.

— Не ми казвайте, че не ви е минало през ум — обади се Грийн в отговор на мълчанието им.

— Мина ни — отвърна Джеймисън. — Само че радикализираният тероризъм е силно емоционално явление, основаващо се на усещането за несправедливост или продиктувано от основни религиозни принципи.

Блум добави:

— На средностатистическия психопат просто не му пука за другите хора. Важен е само той. Ако получава онова, което иска, всичко е наред. Малко вероятно е психопатът да се заинтересува от някаква кауза, а какво остава да поиска да се жертва за нея.

— А организираната престъпност? — попита Ахтар.

— Това вече е нещо — каза Джеймисън.

— Точно това трябва да знаем — каза Блум. — Защо някой прави това? Създаването на тази игра изисква огромни ресурси, така че резултатът трябва да си заслужава. Кой би имал полза да контролира сто измамници, манипулатори и морално деградирали мошеници без съвест?

— Сещам се за няколко възможни отговора — отговори Грийн през смях.

— Аз също — каза Джеймисън. Той обаче беше ужасяващо сериозен.