Игри на ума

15

В метрото беше тихо. Блум сложи чантата си на съседната седалка и разкърши рамене. Джеймисън беше прав, като настояваше да разследват изчезването на Лана. Определено се случваше нещо странно.

Допълнителната работа обаче я изтощаваше. Блум можеше спокойно да седи в стая, пълна с хора, без да обели дума, но мислите непрестанно се блъскаха в главата й. Това беше проклятието на интроверта — да разсъждава, да обмисля и да преценява всеки аспект на всяка ситуация. Допълнителният случай просто увеличаваше шума в съзнанието й.

Блум извади айпада си, отвори нов документ и започна да описва Лана. Първо отбеляза ключовите й характеристики в лявата колона.

Емоционално нестабилна, вероятно страда от посттравматично стресово разстройство/депресия. Импулсивна. Излиза, не се прибира по цяла нощ, прекалява с алкохола. Екстровертна. Обича социалните медии, купоните и кръчмите.

Блум си каза, че последните две говорят за алкохолизъм. В дясната колона изреди нещата, които знаеше за живота на Лана.

Наела е малка къща в Уембли, така че със сигурност има или е имала някакви приходи. Отсъства за дълги периоди от време, до шест месеца, но не служи в армията. Има едно непълнолетно дете, 16-годишната Джейн, и е самотна майка, откакто бащата на Джейн ги е напуснал или може би е бил изхвърлен.

Блум спря и прочете отново последното изречение. Нещо не се връзваше. Джейн им разказа как Лана била изоставена и принудена да се справя сама, а само няколко минути по-късно описа майка си като героиня, която изритала бащата насилник. И в двата случая Лана бе представена в добра светлина. Това не беше нещо необичайно — всички обичаме да сме главни герои в собствените си истории. Лана обаче бе известна със своето непостоянство и импулсивност. Дали е била в състояние успешно да съгради живота си отново или да избяга от тормозещия я съпруг?

Блум нямаше отговор, но знаеше, че не бива да пренебрегва въпроса. Често забелязваше съществени пропуски и връзки много преди да може да обясни защо са от значение. Важното беше да записва тези интуитивни усещания, както ги наричаше Джеймисън, и да ги анализира безпощадно.

Когато влакът спря на нейната метростанция, тя записа още една задача в тефтера си.

Да открия бащата на Джейн.