Игри на ума

27

Ни лук яла, ни лук мирисала. Баба й непрекъснато повтаряше тази пословица, но Серафин я разбираше чак сега.

— Знам какво имате предвид под „различна“ — каза Серафин. — Открих докторската ви дисертация.

Очакваше извинение. Обикновено получаваше такова, когато хванеше някого натясно. Блум обаче просто си седеше и се усмихваше, ни лук яла, ни лук мирисала.

— Казах, че знам какво имате предвид. Знам какво правехте.

— И какво правех, Серафин? — попита доктор Блум. Усмивката не слизаше от лицето й.

— Опитвахте се да ми устроите капан. Мъчехте се да ме преметнете.

Доктор Блум наклони глава леко вляво.

— И защо ми е да го правя?

Беше много спокойна. Защо беше толкова спокойна? Серафин се ядосваше все повече.

— За да можете да кажете на родителите ми, на учителите, а вероятно и на полицията.

— Разбирам — отвърна доктор Блум. — Уверявам те, че няма да направя нищо подобно.

Серафин впери очи в нея, но доктор Блум не реагира. Това също беше необичайно. Хората почти винаги отклоняваха поглед, щом Серафин се втренчеше в тях.

Доктор Блум се наведе напред.

— Какво мислиш, че имам предвид под „различна“?

— Че съм някакво чудовище.

— Защо мислиш така?

— Защото сте изучавали такива хора… луди серийни убийци.

Блум се облегна на стола си и най-сетне се намръщи.

— Не, не съм. Изучавах тийнейджъри и млади възрастни със специфични черти на характера. Те не бяха серийни убийци; никой от тях не е убил човек.

— Защо?

— Интересува ме какво значи да бъдеш човек. Исках да изуча една екстремна част от човечеството; смятам, че това е много поучително.

— Не. Не питам за това. Защо не са убили никого?

— Защото са избрали да не убиват.

— А може би защото никой не ги е ядосал достатъчно.

Блум леко сбърчи устни.

— Или това… да.

— И вие мислите, че съм като тези психопати, само защото съм се защитила?

— Няма абсолютно никакво значение какво мисля аз. Важното е какво мислиш ти или какво знаеш за себе си и за това, което те отличава от другите хора. Спомена, че съм те преметнала, но аз не съм ти казала нищо ново. Ти вече знаеше, че си различна. Много се стараеш да прикриеш този факт и трябва да призная, че за възрастта си показваш впечатляваща степен на самоконтрол.

— Тогава защо съм тук, щом ми казвате само неща, които вече знам? — Дали не издаваше твърде много? — Ако така стоят нещата.

— За да имаш един човек, който е на твоя страна и иска да ти помогне.

— За какво да ми помогне?

Блум впери поглед в нея и каза:

— Да направиш своя избор, Серафин.