Игри на ума

21

Откакто момичетата ходеха на училище, кухнята на Клеър изглеждаше много по-подредена, без играчки на пода и пастели на масата.

— Къде е Джейн? — попита Джеймисън.

— Отиде на пазар в града с приятелките си. Не че има пари, горкото момиче. Дадох й 20 лири, но с тях може само да си поръча обяд. Каква е тази тайнственост? Защо беше това Трябва да говоря с теб насаме? — попита Клеър, като снижи гласа си, имитирайки доста сполучливо брат си.

Джеймисън потисна внезапно обзелата го паника. Не му харесваше, че Джейн е сама навън. Фей беше убила съпруга си. Дали Лана бе в състояние да нарани собствената си дъщеря?

— Става дума за най-новата ни теория. Има вероятност Лана да е била поканена да участва в тази игра заради характера си.

— Какво имаш предвид?

— Спомняш ли си нещата, заради които я укоряваше? Че е безотговорна майка, че прекалява с алкохола и не се прибира по цяла нощ. Може би това не е всичко.

— Продължавай.

Клеър отпи шумно от чая си, точно както правеше майка им.

— Това няма да ти хареса, сестричке, но се оказва, че Лана е лъгала с години. Тя никога не е била изпращана в чужбина от армията, защото никога не е служила нито в сухопътните войски, нито във флота, нито в Кралските военновъздушни сили, нито в каквато и да било военна организация.

Клеър застина с чаша пред лицето.

— Какво?

— Тя не работи и никога не е работила за армията или за правителството, нито официално, нито под прикритие. Мой бивш колега от тайните служби провери всички бази данни. Потърси я във всички системи, които работят с лични данни, разпознаване на снимки, биометрични данни като пръстови отпечатъци и ДНК — и нищо.

— Но тя ми изпращаше снимки от Афганистан.

Клеър стана и взе айпада си от кухненския плот.

— Беше на пет мисии. По време на три от тях се грижех за Джейн.

Клеър подаде айпада на брат си. На снимката Лана, облечена в камуфлажен панталон и пясъчножълта тениска, беше клекнала до двама свои колеги; всички държаха цигари и се усмихваха към обектива.

— Можеш ли да ми изпратиш тази снимка?

Клеър взе айпада и натисна дисплея няколко пъти.

— Готово.

— Това, което ще кажа, ще прозвучи странно и не искам да те плаша, но би ли казала, че у Лана има нещо злокобно?

— Злокобно?

— Нали разбираш, нещо мрачно, объркано и нездраво. Такова нещо.

— Тя определено е мрачна и объркана. В известен смисъл е и нездрава — злоупотребява с алкохол и наркотици — но винаги съм мислила, че страда от посттравматично стресово разстройство, защото тя твърдеше така. Казваше, че е видяла ужасни неща и това я е променило.

— Но не е видяла нищо. Някога показвала ли е, че се чувства виновна?

Клеър сви рамене.

— Сигурна съм, че е изпитвала вина.

— Но показвала ли го е?

— Какво намекваш, Маркъс? Стига недомлъвки. Изплюй камъчето.

Джеймисън поклати глава.

— Не мога, сестричке. Не и докато не узнаем повече. Не би било честно спрямо Лана и Джейн. Имам обаче още един въпрос: какво знаеш за миналото на Лана? Къде е живяла, преди да се нанесе тук? Опитах се да открия бащата на Джейн, но не знам дори как се казва.

— Имам името му записано някъде. Преди години Лана ми даде акта за раждане на Джейн. Трябваше да й извадя паспорт.

Джеймисън повдигна вежди въпросително.

— Остана при нас едно лято, а ние планирахме да ходим на почивка. Почакай за минутка. Мисля, че актът за раждане все още е горе.

Клеър стана и излезе от кухнята.

Джеймисън зачака, като се надяваше, че не е издал твърде много информация. Беше възможно Блум да греши. Може би нямаше да се наложи да съобщават на Джейн, че майка й страда от психопатия.

Клеър се върна с продълговат лист розова хартия.

— Ето. Знаех си, че го пазя.

Джеймисън взе акта за раждане; искаше му се да е подреден като сестра си. Майка им беше същата. Той прегледа документа. Срещу думата „баща“ пишеше „Томас Лейк“.

Докато отваряше вратата на колата си, Джеймисън забеляза позната фигура да седи на зида пред къщата до дома на Клеър.

— Клеър каза, че си отишла в града с приятелки.

Джейн го погледна с подути, зачервени очи.

Той седна на зида до нея и сложи ръка на рамото й.

— Какво е станало?

— Чух Клеър да говори с теб по телефона. Искаше да се видиш с нея в мое отсъствие. Мама е мъртва, нали?

— О, Джейн.

Джеймисън я прегърна малко по-силно.

— Боя се, че нямаме вести от майка ти, нито добри, нито лоши.

— Тогава защо искаше да говориш с Клеър насаме?

— Виж, миличка, знаеш, че за Клеър и Дан си част от семейството, както и за мен; каквото и да стане, имаш дом.

— Отговори на въпроса ми. Искам да знам какво става. Тя ми е майка.

Джеймисън пое дълбоко дъх. Джейн имаше право да знае онова, което бяха открили; той обаче щеше да се придържа към фактите.

— Установихме, че майка ти не работи и никога не е работила за армията.

Той замълча, за да даде на Джейн време да осмисли чутото.

След малко тя попита:

— Тогава откъде е вземала пари?

Джейн беше практично момиче. Джеймисън очакваше бурно да отхвърли твърдението му.

— Не знаем — каза той.

Джейн се намръщи.

— Защо й е да лъже?

Въпрос за един милион долара.

— Не знаем.

— А какво знаете?

— Знаем…

Джеймисън се поколеба. Искаше да подбере внимателно думите си.

— Знаем, че Фей Греъм е жива три месеца след като е изчезнала. Значи има голяма вероятност майка ти и другите изчезнали също да са живи.

— Само че някой е убил мъжа й. Видях го по новините. Откъде знаете, че не е убил и Фей?

— Сигурни сме, че Фей все още е жива.

— Откъде знаете? Прибрала ли се е?

— Съжалявам, Джейн. Работим много усърдно с помощта на полицейски екип. Ще направим всичко по силите си, за да намерим майка ти, а междувременно ще се опитам да открия баща ти.

Джейн скочи от зида.

— Не! — каза тя. — Не искам да го правиш! Не искам да ме доближава. Ти каза, че тук винаги ще бъда у дома си. Не го искам в живота си. Искам мама да се върне.

— Добре, добре — вдигна ръце Джеймисън. — Не се безпокой. Трябва да се опитам да го намеря и да му задам някои въпроси във връзка с миналото на майка ти.

Джейн сложи ръце пред устата си и очите й се разшириха.

— Мислите, че е той, нали? Мислите, че я е отвлякъл!

— Не, Джейн. Не мислим така. И през ум не ни е минавало.

Джейн го погледна.

— Не ти вярвам. Лъжеш.

Джеймисън криеше повече, отколкото казваше. Той слезе от зида и постави дланите си върху раменете на Джейн.

— Ти ни помоли за помощ, Джейн, и ние правим всичко по силите си, но трябва да ми се довериш. Ще можеш ли да го направиш?