Игри на ума

6

За кои се мислят тези, по дяволите? Да я размотават така. Нея! По-добре да внимават. Идиоти. Малоумни идиоти.

Серафин вървеше по студения, покрит с плочки под на тоалетната в полицейското управление. Да, беше го намушкала във врата с молив. Да, беше пробила артерията му. Но този човек беше противен боклук. Така му се падаше.

Сега обаче тази гадна полицайка искаше да знае дали Серафин бе насочила оръжието си.

— Знаеш ли къде се намира сънната артерия?

Серафин имитираше високия и писклив момичешки глас на полицай Уоткинс.

— В сънната артерия ли се целеше?… Да не би да се опитваше да убиеш господин Шоу?

После изрепетира отговора си с бавен и напевен глас:

— Да. Знам къде се намира сънната артерия. Учихме го по биология.

Опитваха се да я хванат в крачка. Да не мислят, че е глупава? Сякаш би им казала истината. Тъпи, малоумни идиоти.

Серафин процеди няколко сълзи от ъгълчетата на очите си. Впери поглед в отражението си и упражни репликите си:

— Не, нямах намерение да го убивам. Не, разбира се, че нямах намерение да го убивам.

Тя си спомни как гласът на Клаудия изтъня, когато Дарън Гадняра се изправи пред тях, и се опита да постигне същия ефект при думата убивам.

— Не, нямах намерение да го убивам.

Отлично, помисли си Серафин и тръгна към стаята за разпити, преди да е забравила какво трябва да каже.