Игри на ума

18

Главен комисар Стив Баркър взе ръката на Блум в дланите си: крепко, твърдо ръкостискане, чиято цел бе да внуши доверие и едновременно с това да напомни за ранга на човека отсреща.

— Е, Блум, как си? Винаги съм се надявал някой ден да дойдеш в нашия район.

Две години по-рано Баркър бе посетил един от курсовете на Блум в полицейския колеж. Тя водеше модул по психология на престъпленията за бъдещи началници.

— Много съм добре, Стив, и чух, че трябва да те поздравя.

Той неотдавна бе станал заместник-директор на полицията в Ейвън и Съмърсет.

Баркър се наведе към нея и сниши глас:

— Благодаря ти. Никой не беше по-изненадан от мен.

Опитваше се да скромничи, но в очите му се четеше вълнение.

— Ще встъпя в длъжност след няколко месеца. Заместник-директорът Уилкс ще се пенсионира в края на май.

Баркър въведе Блум зад регистратурата на полицейското управление, отвори вратата със замах и й направи знак да го последва.

Блум също сниши глас:

— Аз пък изобщо не съм изненадана, Стив. Винаги съм знаела, че ще успееш.

— Ласкаеш ме. Ела сега да те запозная с Карли. Случилото се е ужасно. Просто ужасно.

Инспектор Карли Мадърс от Отдела за защита на децата седеше на голям тапициран стол, вперила поглед в телефона си. През вътрешния прозорец зад нея Блум видя, че стандартното квадратно помещение в съседство е обзаведено с удобни столове и боядисано в меки жълти и зелени тонове. До едната стена имаше етажерка от „Икеа“, пълна с книги и играчки, а на прозореца бяха окачени яркозелени завеси. Половината мокет на пода бе покрит от голям кръгъл килим в същия цвят. На един от столовете седеше жена в цивилно облекло, а на килима бяха седнали момченце на около осем-девет години и по-малко момиченце и строяха кули от „Лего“.

— Карли, запознай се с доктор Блум.

Инспектор Мадърс скочи от мястото си и с плавно движение пусна телефона в джоба на сакото си.

— Добро утро, сър — поздрави тя началника си, след което се обърна към Блум.

— Доктор Блум, инспектор Мадърс.

Мадърс протегна ръка. Беше висока, а косата й бе подстригана на строго каре до брадичката. Облечена беше в елегантна риза и костюм с панталон, втален, но не прекалено. Блум разпозна този стил. Самата тя го бе възприела преди години, когато се стремеше да спечели уважението на колегите си в полицията, повечето от които бяха мъже.

Ръкува се с Мадърс.

— Благодаря ви, че ме допуснахте в кабинета си.

— Главният комисар каза, че би било глупаво да не го направим.

Блум забеляза зле прикритото раздразнение, което се изписа върху лицето на жената. Не я винеше. Инспектор Мадърс беше висококвалифициран служител и несъмнено бе много компетентна, а няма нищо по-дразнещо от това шефът да ти казва как да си вършиш работата или, не дай боже, да намекне, че може би имаш нужда от помощ.

— Ще се постарая да не се меся в разследването ви, инспекторе. Тук съм, защото се опитваме да открием Фей, съпругата на Хари Греъм.

— Да, чух, че госпожа Греъм е обявена за изчезнала. Мислите ли, че е свързано с инцидента?

— Нямам представа.

Инспектор Мадърс кимна бавно.

— Чух за някаква игра. За какво става дума? Да не е нещо от типа на „Синият кит“?

— „Синият кит“? Какво е това? — попита главен комисар Баркър.

— Руска интернет игра, довела до над сто самоубийства — отвърна Мадърс. Блум не се учуди, че от Отдела за защита на детето знаят за „Синият кит“.

— Мили боже — каза главен комисар Баркър.

— Светът е пълен с болни мозъци.

Инспектор Мадърс разкърши рамене.

— Карат децата да изпълняват задачи, които ги държат будни и ги лишават от сън, а когато хлапетата се хванат на въдицата, им казват да се самоубият.

Блум също се включи:

— Това е ужасно и се надяваме, че нашият случай не е такъв, но смъртта на Хари Греъм…

— Тук не става въпрос за самоубийство — каза главен комисар Баркър.

— Не, сър — отвърна инспектор Мадърс. — Хари Греъм има множество прободни рани. Няма как да са негово дело. Освен това намерихме ножа на втория етаж, в стаята на сина му. Господин Греъм беше на първия етаж.

Инспектор Мадърс проследи погледа на началника си към двете деца, които строяха кули от „Лего“ в съседната стая.

— Ето защо сме сигурни, че е замесен трети човек.

— Този изверг качил ли се е на горния етаж, за да търси децата? — попита главен комисар Баркър.

Инспектор Мадърс сви рамене.

— Трябва да разберем.

Стив разкопча сакото си и пъхна ръце в джобовете си.

— За какво става дума тук, Блум? За луд, който убива семействата на хора, провалили се в някаква игра?

Блум поклати глава. Не можеше да отговори на този въпрос.

— Децата казаха ли нещо?

Инспектор Мадърс погледна през прозореца и поклати глава.

— Главният комисар ме помоли да ви изчакам.

— Да вървим тогава.

Блум отново се ръкува с Баркър и последва Мадърс в съседната стая.

— Хей, Фред — каза инспектор Мадърс. — Страхотна кула.

Тя седна на ръба на стола, на който допреди малко седеше колежката й (която междувременно бе излязла), и включи видеото с дистанционно.

— Искате ли да си поговорим, докато строите?

Топлотата на гласа и приветливото й изражение веднага подсказаха на Блум, че си разбира от работата.

— Това е доктор Блум.

— Здравей, Фред. Здравей, Джулия. Аз съм Огъста.

Блум седна.

Момчето имаше тъмна коса и по-смугла кожа в сравнение със светлокосата си сестра. Носеше дънки и червена тениска със самолет на гърдите. Джулия беше облечена в розов клин и лилава рокля на еднорози.

— Ти се казваш Август — изкикоти се Джулия възторжено.

— Точно така. А ти се казваш Юли — каза Блум.

Момиченцето се намръщи.

— Огъста идва от август, а Джулия — от юли.

Джулия грейна.

— Да, юли!

— Рожденият й ден е през юли.

Фред гледаше Огъста с широко отворени очи.

— Може би затова майка ви и баща ви са избрали това име.

Фред погледна към сестра си, а после отново към Блум.

— Кога е твоят рожден ден?

Блум се усмихна.

— Можеш ли да познаеш?

— През август — казаха двете деца в един глас.

Инспектор Мадърс смигна на Блум, след което започна внимателно да разпитва децата за подробности. Първо ги попита какво са закусвали вчера и кой е бил с тях.

— Зърнена закуска. С нас беше само татко — каза Фред.

После тя заговори за обяда, когато баща им бил нападнат, докато приготвял сандвичи със сирене и ябълки. Блум седеше, слушаше, гледаше и се надяваше децата да не млъкнат изведнъж.

— Фред, къде бяхте двамата с Джулия, докато баща ви приготвяше обяда? — попита Мадърс.

Момчето замълча, държейки жълто правоъгълно блокче над кулата си.

— Помагахме.

То сложи жълтото блокче върху кулата и го натисна.

— Двамата с Джулия бяхте в кухнята?

Момчето кимна. Джулия продължи мълчаливо да строи своята кула.

— Можеш ли да ми кажеш какво стана после?

Мадърс се наведе напред и челото й почти докосна главата на Фред.

Момчето продължаваше да строи.

— Мама и татко се скараха.

Мадърс и Блум се спогледаха, после Мадърс каза:

— Майка ти беше ли там?

Фред кимна.

Блум се наведе напред. Значи Фей е била жива вчера, три месеца след изчезването си. Това беше добра новина, макар и малко неочаквана.

— Имаше ли други хора освен майка ти и баща ти? Фред поклати глава и се изправи, за да сложи още две блокчета върху кулата си.

— Само аз и Джулия.

Сърцето на Блум биеше учестено. Може би новината не беше толкова добра. Психоложката имаше лошо предчувствие.

Гласът на Мадърс стана още по-мек.

— Как разбра, че се карат, Фред?

Момчето клекна край кутията с играчки и избра две блокчета. Блум забеляза, че и двете са червени. Джулия продължаваше да строи хаотична кула само от оранжеви блокчета.

— Фред, как разбра, че се карат?

Момчето се изправи, като гледаше кулата си.

— Всичко е наред, Фред. Знам, че ти е трудно да говориш. Ти си много смел.

Фред енергично поклати глава.

— Не бързай, миличък.

Фред отново поклати глава.

Мадърс погледна Блум, сякаш я питаше Да направим ли почивка?

Блум тъкмо се канеше да кимне в знак на съгласие, когато Фред заговори. Думите се лееха една през друга, така че речта му се следеше трудно.

— Не съм смел. Татко извика да бягаме. Взех Джулия. Не знаех къде да отида. Хукнах. Държах Джулия за ръка. Тя падна, а аз я издърпах към горния етаж. Скрих се зад леглото. Джулия се скри зад мен. Тогава дойде мама.

Момчето за първи път погледна Карли.

— Тогава дойде мама.

— Всичко е наред, Фред. При нас си в безопасност. Всичко е наред — каза Мадърс.

Фред отново погледна кулата си.

— Тогава дойде мама… — повтори Мадърс меко.

За около минута Фред потъна в болезнено мълчание. Накрая прошепна:

— Беше ме страх.

— От какво, Фред?

Очите на детето се напълниха със сълзи.

— Мама нарани татко.

О, не. Нима убийството беше финалното предизвикателство в някаква извратена игра? Кой би измислил подобно нещо? Кой би се съгласил да играе? Ако беше така, двамата с Джеймисън нямаше да се справят. Те разследваха престъпленията, след като бяха извършени, но не ги предотвратяваха.

Мадърс преглътна и сложи длан върху ръката на момчето.

— Видя ли как майка ти нарани баща ти?

Момчето кимна.

— Беше ме страх.

Мадърс погледна към Блум, но задържа дланта си върху ръката на детето и го погали с палец.

— Разплаках се — каза Фред.

— Няма проблем. Много хора плачат, когато се страхуват, миличък. Ти си много смел.

Фред погледна сестра си. Джулия продължаваше да играе с блокчетата, без да обръща никакво внимание на разговора, който се водеше на по-малко от метър от нея.

— Не съм смел — каза отново Фред.

— Самият факт, че ми разказваш за станалото, означава, че си много смел, Фред. Много смел.

Фред започна да плаче и да хлипа с очи, вперени в сестра му.

— Може ли да задам един въпрос? — обърна се Блум към Мадърс, след което погледна Фред. — Фред, защо смяташ, че не си бил смел?

Момчето я погледна.

— Взел си сестра си и си я скрил зад себе си. Нима това не е проява на смелост?

Фред поклати глава.

— Защо не?

— Защото…

Той отново погледна Джулия.

— Защото се разплаках.

Гласът му потрепери, а дъхът му секна.

— Засега това е достатъчно — каза Мадърс. Думите й очевидно бяха отправени към Блум.

Блум не й обърна внимание. Тя гледаше момчето, което от своя страна гледаше сестра си.

— Какво направи Джулия?

Фред погледна Блум с широко отворени очи.

— Размаха Тигър пред мама — отвърна той.

— Тигър?

Фред кимна.

Блум взе една малка плюшена играчка — тигър с рокля.

— Покажи ми какво направи Джулия.

Момчето взе тигъра и го задържа между себе си и Блум.

— Грррррр — каза той и разклати играчката.

— И ти смяташ, че това е проява на смелост от страна на Джулия?

— Да — каза Фред, като погледна към земята. — Защото… мама спря.

Сърцето на Блум се сви.

— Какво спря да прави майка ти, Фред?

Момчето вдигна поглед.

— Да ни гони.

— Мислиш, че майка ти ви е преследвала? — попита Мадърс.

Блум продължи да задава въпроси.

— И когато Джулия размаха Тигър пред майка ви, тя спря да ви гони?

— Да.

Блум погледна към Джулия, която строеше своята оранжева кула в края на зеления килим. Беше дребна за възрастта си, имаше ангелско лице и плитки с цвят на мед. Блум неволно си спомни за нежната Серафин Уокър, която бе отблъснала мъжа, поискал да я изнасили. Отново погледна към Фред.

— Какво направи майка ти тогава?

Фред погледна към Джулия.

— Каза „Браво, бе!“.

Инспектор Мадърс погледна Блум намръщено. Блум обаче имаше ужасното усещане, че знае какво е имала предвид Фей. Трябваше просто да уточни една последна подробност.

— Фред?

Тя изчака момчето да я погледне в очите.

— Когато майка ти каза това… на двама ви ли говореше, или само на Джулия?

— Само на Джулия — отвърна Фред без колебание.

— Какво мислите? — попита инспектор Мадърс, докато стояха в малкия бокс и чакаха водата в каната да заври. — Малко вероятно е дете да измисли такава мрачна история, нали? По всичко личи, че Фей Греъм е намушкала съпруга си пред децата.

Блум напълни чашата си с гореща вода.

— Тази жена трябва да е луда. Това не може да бъде игра — продължи Мадърс.

Или просто не й е пукало, помисли си Блум, но реши да запази тази хипотеза за себе си. Не искаше да изразява мнение, без да е сигурна. Първо трябваше да говори с Джеймисън и да разгледа случая от всички страни, защото, ако беше права, тази игра щеше да се окаже много по-страшна от очакваното.

— Играта започнала с предизвикателство — каза тя. Трябваше да обясни на Мадърс за какво става дума. — В картичката пишело „Осмеляваш ли се да играеш?“, така че може да става дума за поредица от предизвикателства, завършваща с убийство. Ако всяко следващо предизвикателство е и по-сериозно, играчът може да изгуби представа за реалността на действията си.

— Не можеш да накараш някого да извърши убийство, като просто му поставиш поредица от предизвикателства. Хората не са толкова глупави.

— Зависи от човека.

— Значи ако създателите на „Синият кит“ привличат деца, склонни към самоубийство, тази игра привлича хора, които искат да убиват?

Инспектор Мадърс изправи рамене и продължи да развива теорията си.

— Ако някой не знае как или няма смелостта да пречука половинката си, се включва в играта.

— В хода на разследването ще установите, че семейство Греъм са имали проблеми — каза Блум.

— Но кой би убил пред децата си?

Мадърс се облегна на кухненския плот.

— Това не ми е ясно.

— Ако играта ти е нужна, за да те мотивира за убийство, значи си имал задръжки. В такъв случай обаче няма да извършиш престъплението така безскрупулно, пред очите на децата си.

— Именно. Значи, както вече казах, трябва да е била луда, пияна или дрогирана.

Блум отпи от горещата вода.

— Или е възнамерявала да убие и децата.

Знаеше, че и Мадърс си е помислила същото. Тя имаше опит в разследванията и разпитите и нямаше как да не е забелязала страха на Фред.

— Предполагам знаете, че зад всички престъпления стоят пет ключови мотивации. Принуда: трябвало е да го направи, за да оцелее. Нужда: направила го е, за да получи нещо в замяна, например пари или дрога. Навик. Емоция — не мисля обаче, че това е престъпление от страст. Особености на характера — всичко от лудост до изпитване на удоволствие от престъплението.

— Дали е луда? — завърши Мадърс. — А ако е била дрогирана? Ако някой й е дал някакъв халюциноген?

— Все пак трябва да има задействащ мотив. Да кажем, че е взела нещо. Защо се е прибрала у дома, след като е отсъствала близо три месеца?

Инспектор Мадърс кимна.

— Вижте, всичко това са просто хипотези. Ще разгледам случая от всички страни. Казвам само, че човешките същества са мотивирани животни. За постъпките ни обикновено си има причина. Ако установим най-вероятната мотивация за действията на Фей Греъм, може би ще успеем да спрем тази игра.

— Ако станалото е свързано с играта.

— Именно — каза Огъста и добави наум: О, определено е свързано с играта.