Игри на ума

27.03.

Скъпо дневниче,

Онази кучка Клаудия ще съжалява, задето се заяде с мен. Няма да разбере какво съм направила — твърде умна съм, за да го допусна. Но ще й се иска да си беше кротувала.

Мислеше си, че може да обърне нещата в своя полза и да спечели симпатиите на групата. Казала им, че съм особнячка, чудовище или нещо подобно, макар че тъкмо аз я спасих от повторно изнасилване. Не очаквах подобна „благодарност".

Работата е там, че тя трябва да се научи да внимава. Дарън Шоу Гадняра го знае — моливът във врата му предизвикал инсулт, така че в момента той е напълно обездвижен. Сега и Клаудия ще го научи.

Не беше трудно. Просто се обадих на другите момичета. Казах им колко ми е мъчно, че Клаудия лъже. Казах на всяка, че съм се обадила само на нея, защото е най-добрата ми приятелка, а те повярваха, защото ме обичат. После им казах някои от нещата, които съм чула Клаудия да казва на Дарън Гадняра, например колко много го обича и желае. Всичко това, разбира се, са лъжи, но беше достатъчно само да посея зрънцето на съмнението… и бедната малка Клаудия се превърна в чудовище.

Но повярвай ми, аз още не съм приключила с тази предателка.

Серафин се облегна на стола и препрочете написаното. Доктор Блум беше права. Беше освобождаващо да пише за себе си. Можеше да събере всичките си победи в един малък тефтер, а после да ги преживява отново и отново и да им се радва, когато си поиска.