Игри на ума

17

Блум прекоси площад „Ръсел“ с наведена глава и твърда походка. На изхода забави крачка и се огледа за коли. Беше стигнала до средата на улицата, когато забеляза пред офиса си млада жена, облечена във вталено яке от синя кожа, тесни дънки и кецове „Кънвърс“.

— Доктор Блум! — извика жената. — Ще коментирате ли случая с Джейми Болтън?

Младата жена протегна айфона си с включен диктофон.

— Не.

Блум се опита да я подмине, но журналистката й препречи пътя. Присъдата по случая „Болтън“ бе произнесена същата сутрин. Адвокатът на обвиняемия лично бе позвънил на Блум, за да й благодари за приноса й като вещо лице.

— Според семейството вие сте виновна за освобождаването на човек, посегнал на дете. Как ще коментирате това?

— Джейми Болтън беше оправдан — каза Блум.

Журналистката изправи рамене и продължи с нова сила:

— Заради вашите показания.

Блум въздъхна едва забележимо.

— Без коментар.

Тя мина покрай жената, за да влезе в офиса си.

— Така ли ще кажете и при следващото нападение над дете?

Блум се обърна и погледна жената в очите. Не беше на повече от двайсет и пет.

— Бяхте ли в съда? — попита Блум.

Безизразното лице на журналистката подсказваше, че не е била.

— Направихте ли си труда да проучите случая и да прочетете решението на съда, преди да дойдете тук, за да ме нападате? Интересувате ли се изобщо от истината, или просто търсите евтин скандал?

— Защо защитихте човек, посегнал на дете, доктор Блум?

— Трябва да се запитате какъв журналист искате да бъдете. Може би е по-лесно да си намерите работа в жълтите вестници, но нима не искате да постигнете повече? Ако умеете да пишете и да разследвате, използвайте таланта си за нещо хубаво, за бога. Не правете това, което е най-лесно, а това, което има значение.

— Защо защитихте човек, посегнал на дете, доктор Блум?

Блум поклати глава, след което се обърна и влезе в сградата. Джеймисън провеждаше видео разговор с един от управителите на летище „Лийдс Брадфорд“. Тя бързо съблече якето си и седна до него.

— Джери, това е доктор Блум — каза Джеймисън. — Джери Мур отговаря за всички кафенета и павилиони на летище „Лийдс Брадфорд“.

Мъжът на екрана беше на трийсет и няколко години. Имаше тясно лице и ужасна брада. Косата му беше тъмна и гладка, но брадата — груба и рошава.

— Добро утро — каза той. Гласът му беше малко по-висок, отколкото бе очаквала.

— Джери каза, че добре си спомня Стюарт Роуз-Бътлър и че всички били потресени, когато разбрали, че живее с Либи — обясни Джеймисън.

— Да, научихме по Коледа. Беше истински шок. Тя е чудесен човек.

— Как бихте описали Стюарт? — попита Блум.

Джери се облегна на стола си.

— Мога спокойно да кажа, че не го харесвах. Аз не бях управител, когато Стюарт започна работа тук. Бяхме колеги, така че го познавам добре. Подмазваше се здраво на всички шефове, а нас, останалите, тормозеше.

Блум си припомни снимката на Стюарт, която бе видяла над камината у Либи. Беше добре сложен, симпатичен мъж. Такива като него често се отнасяха пренебрежително към хора като Джери Мур.

— В какъв смисъл ви тормозеше?

— Нищо директно. Само че непрекъснато унижаваше околните, приписваше си заслуги, самоизтъкваше се — знаете за какъв тип човек говоря. Предполагам, че се е дразнел, задето е обикновен работник. Вбеси се, когато ме повишиха. Леле. — Джери разтвори широко очи и поклати глава. — Това го изкара от кожата му.

— А как изгуби работата си? — попита Джеймисън.

— Беше въпрос на време. Той не вършеше почти нищо. Прехвърляше задачите си на колегите. Аз знаех това и го следях. Той обаче сам се закопа. Открадна парите от една от кутиите за дарения, които бяхме оставили при касите. Каза, че ги взел назаем, за да си купи обяд, но служителите в кафенето получават безплатен обяд. Беше ясно, че лъже.

— И вие го уволнихте?

— Да. Кражбата е сериозно нарушение и той трябваше да си отиде.

След разговора с Джери Мур се свързаха с шефа на Фей Греъм в счетоводна къща „Фишър и Райт“ в Бристол. И този разговор беше ползотворен.

— Фей беше феноменална счетоводителка — каза Джон Фишър, един от управителите на фирмата. Носеше снежнобяла риза, сива вратовръзка с голям възел и сако. — Мислехме, че сме ударили джакпота с нея, но ако трябва да съм напълно честен, тя се оказа ужасен човек.

Фишър сподели, че през годините както колегите, така и клиентите се оплаквали от безумните изисквания и пренебрежителното отношение на Фей. Един клиент отказал да работи с нея, след като станало ясно, че е завишила прекомерно таксата за поддръжка на сметката му. Не крадяла, но поръчвала скъпи обеди и предпочитала да се вози с такси вместо с обществен транспорт.

— Не съм бил свидетел, но секретарката ми Лиса казваше, че Фей умеела да всява страх. Хората в офиса се бояли от нея. Отдъхнахме си, когато напусна, за да създаде семейство. Мисля, че така беше по-добре за нея. Непрекъснато обясняваше колко е щастлива у дома.

Блум забеляза как Джеймисън повдигна вежди и се опита да остане безизразна.

— Тези хора определено имат проблеми — каза тя след края на видео разговора. — Лана е била безотговорна майка и е отсъствала често. Хари нарече жена си „ужасна“, а шефът й призна, че са имали проблеми с нея. Наставникът на Грейсън каза, че е заплашвал да подаде оплакване от него заради некомпетентност. А началникът на Стюарт го описа като човек, който манипулирал и тормозел околните.

Джеймисън потрепери театрално.

— Така се получава, когато погледнеш хората отблизо.

— Е, да, предполагам, че ако се вгледам в теб… — усмихна се Блум.

— Това обяснява защо се държиш като затворена книга. Никой не може да те анализира, нали?

— Нямам представа за какво говориш.

— Не, разбира се, госпожо Пазя-ревниво-личния-си-живот.

Блум го погледна гневно. Джеймисън се изкикоти и вдигна ръце.

— Трябваше да те проуча, преди да започнем да работим заедно. Исках да знам дали си надеждна. Не ме гледай така. Сигурно и ти си направила същото.

— Не, разбира се.

Джеймисън се върна на бюрото си и отвори един от жълтите сайтове.

— Всички пишат за теб и Джейми Болтън.

Той изчака Блум да погледне към монитора му, след което пусна записа.

— Бащата на момичето е дал интервю след процеса.

Червендалест мъж в зле ушит костюм говореше пред камерата.

— Психоложката им каза, че е нормално 25-годишен мъж да сваля 10-годишната ми дъщеря, и те й повярваха. Това е отвратително. Накъде отиваме, щом думите на такива маниаци са по-важни от фактите?

Блум въздъхна.

— Това обяснява защо онази журналистка ме причакваше.

— Къде? Тук?

Тя кимна.

— Сякаш никой от тези хора не е бил в съда и не е чул нищо от казаното. Джейми Болтън има умственото развитие на 10-годишен, а мозъчното му увреждане означава, че не изпитва сексуално влечение — факти, потвърдени от невролог.

Блум посочи монитора на Джеймисън.

— А милата дъщеричка на този мъж предложила да играят на покер със събличане, защото била свидетел как родителите й го правели „непрекъснато“.

При последната дума Блум направи знак за кавички, тъй като цитираше предполагаемата жертва.

— Хей, не е нужно да защитаваш показанията си пред мен — каза Джеймисън. — Аз съм на твоя страна.

Телефонът му звънна и той побърза да вдигне.

— Како става, сестричке? — каза Джеймисън, а след като чу съобщението на отсрещната страна, добави: — По дяволите.

С телефон в ръка, той отвори сайта на „Би Би Си Нюз“. На екрана се появи снимка на Хари Греъм. Заглавието гласеше: