Игри на ума

25

— Доктор Блум е права — каза полицай Крейг Лоугън.

Джеймисън завъртя очи. Блум сви рамене, сякаш искаше да каже „Виновна ли съм, че съм права?“.

Провеждаха конферентен разговор с главен комисар Баркър, полицай Лоугън, инспектор Карли Мадърс и полицай Кей Уилис. Полицай Лоугън бе потърсил в интернет анкети, които биха могли да служат за откриване на психопати, и бе намерил няколко подходящи. Една от тях, наречена „Тест за психопати“, се намираше на сайта на „Сайк Сентръл“[10], а другите, от рода на „Кой филм от 80-те си?“ и „Гений ли си?“, се разпространяваха в различни социални медии.

— Лошата новина е, че открих още четиресет души, които изчезнали, след като получили подобни картич — завърши разказа си полицай Лоугън. — И броят им продължава да расте.

— Четиресет? — В гласа на Баркър прозвуча метална нотка. — Като четири нула?

— Да, сър. Четири нула. Постъпих като Джейн Рейд — попитах дали нечий близък е изчезнал, след като е получил странна картичка за рожден ден. Пуснах запитването от различни профили в различни платформи. Получих потвърждение за поне четиресет изчезнали.

— Надявам се, че не си се представил за полицай? — попита Баркър.

— Не. Използвах фалшива самоличност. Представих се за мъж, който търси сестра си. Не дадох никакви специфични подробности — дизайн на картичката, точен текст или наличие на лепенка — така че успях да отсея фалшивите сигнали.

— Кога е получена първата картичка? — попита Джеймисън.

— Това е странното. Било е преди повече от година.

— Каква е следващата стъпка? — попита Баркър.

— С Крейг ще продължим да следим отговорите — каза инспектор Мадърс. — А дали доктор Блум и господин Джеймисън биха могли да прегледат анкетите?

— Веднага ще го направим — каза Блум. — Някои от тези анкети попълнени ли са от четиримата играчи, за които узнахме най-напред?

— Да — отговори полицай Лоугън. — Ще ви изпратя информация кой какво е попълвал. Накратко, всеки от четиримата е попълнил поне една от тези анкети.

— Влезе ли в тъмната мрежа, Крейг? — попита Джеймисън.

— Да — каза полицай Лоугън. — Не открих препратки към играта с картичките за рожден ден. Ако имаше сайт или форум, досега щях да съм намерил нещо.

— Като стана дума за това — обади се полицай Кей Уилис, — получих информация за телефонните разговори на Фей Греъм. Нищо интересно. Скоро след изчезването си е разгледала 315 мегабайта данни, но след това не е била активна.

— Вероятно играчите изхвърлят собствените си телефони и получават нерегистрирани — предположи полицай Лоугън. — Може да ги използват за достъп до играта.

— Можем ли да разберем за какво са използвани тези 315 мегабайта? — попита Джеймисън.

— Поисках подробности от телефонната компания. Днес или утре ще получим отговор — каза Уилис.

— Добра работа — каза Баркър. — Утре пак ще говорим.

— Значи играта вече си има име — каза Джеймисън след края на разговора. — Играта с картичките за рожден ден. Добро попадение.

— Или не.

— Четиресет играчи.

— И броят им продължава да расте — каза Блум.

Следващите няколко часа прекараха в анализиране на анкетите, открити от полицай Лоугън. Така наречените „тестове за психопати“ бяха твърде очевидни и за анкетираните беше много лесно да манипулират резултата. За целите на играта потенциалните участници е трябвало да отговарят честно, затова не би трябвало да знаят какъв мотив стои зад въпросите. Анкетите в социалните медии бяха по-обещаващи. Сред тях имаше въпросници от рода на „Колко сте убедителни?“, „Петминутен личностен тест“, както и любимата анкета на Блум — „Кой гръцки бог си?“, която съдържаше добре съставени въпроси за определяне на степента на отмъстителност и безскрупулност. Всеки от четиримата играчи, които Блум и Джеймисън разследваха, бе попълнил по няколко подобни теста и бе оповестил резултатите си в интернет. Блум отбеляза тестовете и ги изпрати на полицай Лоугън с молба да открие още такива. За точен профил бяха необходими много въпросници.