Игри на ума

34

— Маркъс? Маркъс, чуваш ли ме?

Гласът беше далечен, много далечен, сякаш идваше от дъното на кладенец.

— От четири минути е в безсъзнание — каза същият глас. — Казва се Маркъс.

— Маркъс, аз съм Джон — каза втори глас от дъното на кладенеца. — Чуваш ли ме?

— Един колоездач го блъсна и той си удари главата в бордюра.

Сара. Първият глас беше на Сара.

— Идва в съзнание — каза Джон. — Добре, Маркъс, ще проверя жизнените ти показатели, приятелю. Къде е колоездачът? Ранен ли е?

— Той избяга.

Гласът на Сара трепереше, но вече звучеше малко по-ясно, сякаш се беше навела над него.

Джеймисън почувства ръцете на Джон върху шията си и се опита да каже нещо.

— Слагам ти яка, Маркъс. Това е предпазна мярка, тъй като си се ударил силно — каза Джон.

Джеймисън отвори очи. Силната светлина го дразнеше; почувства пронизваща болка в тила.

— Ей, всичко е наред.

Той видя лицето на Сара, а косите й се спуснаха над него.

Джеймисън отново се опита да каже нещо, но не можа да издаде звук.

Дланта й се обви около ръката му и я стисна здраво.

— Не се безпокой. Ще дойда с теб. Не е идеалната първа среща, но поне ще мога да се направя на важна.

Джеймисън се опита да се усмихне.