Игри на ума

31

Наближаваше полунощ. Блум почука на вратата. Джеймисън отвори с думите:

— Джейн е изчезнала.

— Знам — отвърна Блум и влезе в преддверието на Клеър. — Кога?

— На обяд излязла от училище, за да си купи сандвич, но така и не се върнала. Мислели, че се е прибрала у дома, а глупавите учители не проверили, защото знаели, че преживява тежък момент.

— Сама ли е излязла от училище?

— Явно да. С Дан ще излезем да я търсим по улиците. Клеър се обади на всичките й приятели, но и ние ще направим няколко посещения. Вече се обадихме в болниците.

— Уведомихте ли полицията?

— Клеър им звънна, но те казаха, че са минали само няколко часа, а повечето тийнейджъри се връщат.

— Клеър каза ли им за Лана?

— Да, но тя не знае всичко.

— Добре. Вървете. Аз ще се обадя на Баркър и ще остана с Клеър.

— Благодаря ти.

Блум извади телефона си и позвъни на Стив Баркър. Щеше да го събуди, но случаят беше спешен.

— Ало? — каза той сънено.

— Стив — каза Блум, — Огъста е. Дъщерята на Лана Рейд е в неизвестност от 12 часа.

— Какво?

— Джейн Рейд е изчезнала.

Баркър замълча за миг, след което каза:

— С какво мога да помогна?

— Местната полиция трябва да се отнесе сериозно към случая. Трябва да знаят коя е Лана и на какво е способна. Сега ще се обадя на комисар Бригс от Скотланд Ярд, но ще трябва да й кажа всичко.

Бригс беше бивша курсистка на Блум и един от най-добрите полицаи, които бе срещала.

— Познавам Бригс. Тя е разумно ченге. Кажи й каквото трябва, а за по-сигурно и аз ще говоря с нея утре.

Блум му благодари и позвъни на Грейс Бригс, която, за щастие, беше будна и работеше върху голям инцидент с огнестрелни оръжия. Блум й разказа накратко за какво става дума — за колекционера на психопати, за семейство Греъм, за изчезването на Джейн Рейд — и Бригс обеща да извести всички полицаи, че случаят е от първостепенна важност.

Блум се отправи към кухнята. Клеър обикаляше около кухненския остров.

— Клеър? — каза Блум тихо, тъй като не искаше да я стресне.

— Огъста. Благодаря, че дойде.

— Как няма да дойда. Какво мога да направя за теб? Яла ли си нещо? — попита тя и включи електрическата кана.

Клеър поклати глава.

— Може ли да ти задам няколко въпроса?

— Моля. Питай каквото искаш.

— Кога за последно говори с Джейн?

— Тази сутрин на закуска. Тя винаги ми помага с момичетата.

— И как се държа?

Блум сложи пакетчета чай в две чаши.

— Нормално — просто нормално. Блъскам си главата дали нещо не ми е убягнало, но нищо не ми хрумва. Знам, че през последната седмица беше потисната, но тя е силно момиче.

— Би ли отишла някъде, без да ти каже?

— Джейн е най-зрялото младо момиче, което познавам. Винаги ми казва къде отива и с кого е. Задължително се прибира преди 20:30 часа и което е най-важното, говори с мен. Каза ми, че се притеснява, задето вие с Маркъс търсите баща й. Всичко споделя с мен.

— Каза ли ти защо това я притеснява? — попита Блум.

— Той е пропаднал тип. Тя не иска да има нищо общо с него; вероятно се бои, че ако майка й не се върне, той може да поиска родителските права.

— Възможно ли е да е избягала заради това?

Клеър въздъхна.

— Обсъдихме го и тя изглеждаше спокойна. Уверих я, че никой няма да я принуждава да се вижда с него и че ако се случи най-лошото, ние с Дан ще й осигурим възможността да избира. Мислех, че думите ми са я успокоили.

Клеър отново закрачи из кухнята.

— Не знам какво да правя. Как да й помогна? Ами ако съм казала нещо, което не е трябвало?

— Ще я открием — каза Блум. — Имаш ли представа къде Лана би отвела Джейн, ако случаят е такъв?

Клеър замръзна на място.

— Това ли мислите, че е станало? Онзи ден Маркъс ми зададе куп странни въпроси за Лана — дали мисля, че у нея има нещо злокобно — но не пожела да ми каже защо пита.

— Разбирам — каза Блум.

— Мисля, че трябва да знам цялата история, не си ли съгласна?

— Да поседнем — каза Блум и подаде на Клеър чаша чай. — Обещавам да ти разкажа всичко. Но нека изчакаме Маркъс да се върне.

Седяха мълчаливо с чаши в ръце и от време на време поглеждаха към часовника. Един час по-късно входната врата се отвори и Джеймисън и Дан влязоха в жилището.

Клеър подскочи.

— Намерихте ли я?

Дан поклати глава, а русите му къдрици паднаха върху очите.

— Съжалявам, скъпа. Върнахме се, за да проверим дали има новини.

Клеър отново седна.

— Не. Но Огъста обеща да ми кажете какво става всъщност.

Джеймисън кимна леко. И двамата знаеха, че вече е безсмислено да крият истината.

— Клеър — каза Блум, — смятаме, че хората, избрани да играят тази игра, може би имат психопатни наклонности.

Дан седна на страничната облегалка на креслото, в което седеше жена му. Всички мълчаха, затова Блум продължи:

— Много хора имат такива наклонности и повечето от тях се държат съвсем нормално. Действията и възгледите им може понякога да ни изненадват, но това важи и за много хора, които нямат психопатни наклонности. Основното, което отличава психопатите от останалите хора, е, че нямат съвест и не изпитват истинска емпатия. Емоциите им са по-притъпени. Това ги прави по-рационални, но им пречи да осъзнаят какво влияние имат върху околните.

— Защо му е на някого да ги избира? Кой би тръгнал на лов за психопати? — попита Клеър.

— Не можем да бъдем сигурни. Все още не знаем в какво се състои играта. Предполагам, че тези хора са подбрани по някаква специфична причина, свързана с уникалните им способности.

— Знаем за една участничка, която се е върнала… — каза Джеймисън.

— Сигурен ли си, че е нужно да го разказваш? — прекъсна го Блум. Джеймисън я стрелна с поглед. — Извинявай, продължи — каза тя.

— Фей Греъм, която изчезнала през януари, се върнала у дома миналата седмица.

— Е, това е чудесна новина, нали? — каза Клеър.

— Името ми е познато — каза Дан в същото време.

— Тя намушкала мъжа си до смърт — каза Джеймисън.

— За бога, Маркъс.

Клеър се изправи. За миг Блум помисли, че тя може да хвърли чая си по брат си.

— По дяволите — промълви Клеър и отново седна.

Дан я хвана за ръката.

— Какво прави полицията по случая?

— Помагат, но не е лесно. В края на краищата тези хора са изчезнали по собствено желание и като изключим деянието на Фей, не разполагаме с доказателства за други простъпки.

— Тя е убила съпруга си!

Дан беше бесен.

Блум седна на ръба на стола си.

— Да, и полицията се опитва да я открие.

— Това ли ще направи Лана с Джейн? — попита Клеър.

— Не и ако зависи от мен — отвърна Джеймисън.

— Фей Греъм има две деца, които са живи и здрави, макар че са били у дома по време на нападението — каза Блум. Тя почувства погледа на Джеймисън върху себе си. Той знаеше за нейната теория за оцеляването на децата, както и че умишлено избягва да говори за това.

— Какъв е планът? — попита Дан.

— Трябва да вляза в играта.

Джеймисън се обърна към Блум.

— Трябва да ме вкараш. Трябва да стана един от тях, да бъда избран и да разбера какво се случва, по дяволите.

— Как да го направя? — попита Блум. Сякаш можеше да манипулира игра, намираща се в дълбините на тъмната мрежа.

— Разполагаме с всички въпросници и анкети. Ще попълня колкото може повече, сякаш съм психопат. Ти можеш да ми кажеш какво да пиша.

Блум поклати глава.

— Няма да използват само анкетите. Ще разгледат цялата ти история в интернет, изборите, които си правил, възгледите, които си изразявал. Аз така бих направила.

— Виждаш ли! Знаеш какво биха направили, значи можеш да ме вкараш.

— Ще трябва да фалшифицираме личността ти, миналото ти, да не говорим, че ще трябва да ти измислим рожден ден, който да е скоро.

— Полицай Лоугън ще ни помогне.

— Твърде е рисковано. Нямаме представа какво ще те накарат да правиш.

Клеър се обади:

— Маркъс може да се справи. Правил го е преди и е получил медали за това.

— Какво? — попита Джеймисън изумено.

— Казал си на татко.

— На смъртния му одър — процеди Джеймисън през зъби.

— Е, той имаше малко време да се похвали със заслугите ти, преди да издъхне. Гордееше се с теб. Както и аз.

— Тайните служби неслучайно се наричат така, Клеър.

— Тогава трябваше да си затваряш голямата уста.

— Той умираше.

— А ти трябваше да се изфукаш.

— Не съм се фукал. Обясних му защо отсъствах толкова често и защо бях толкова сдържан. Мисля, че заслужаваше да знае.

Клеър подмина възмущението на брат си и погледна Блум.

— Той може да се справи. Трябва да му помогнеш.

Блум погледна Джеймисън. Идеята беше глупава. В най-добрия случай нищо нямаше да стане. Имаше обаче малка, съвсем малка вероятност планът да успее.