Игри на ума

23

Блум седеше по турски в креслото в ъгъла на спалнята си и четеше „И страж да бди на пост“[8], когато телефонът й звънна. Тя нямаше нищо против прекъсването. Дори не беше сигурна дали книгата й харесва. Не беше като „Да убиеш присмехулник“.

— Блум — каза тя вместо поздрав.

— Огъста, обажда се Стив Баркър. Извинявай, че ти звъня толкова късно, но началникът ни се обади и попита защо разследваме случая с изчезналите рожденици.

— Откъде знае за тях?

— Когато полицай Лоугън започнал да търси информация по темата в интернет, на шефа му светнала червена лампичка.

— Значи вече е знаел за случая?

— И да, и не. Оказва се, че и наш колега е изчезнал: главен инспектор от управлението в Мърсисайд. Пропуснал три смени подред и шефът му изпратил двама полицаи да го потърсят в дома му. Намерили една от онези картички.

— Кога?

— Миналата седмица. В сряда. Главният инспектор имал шарено досие. Бил разследван три пъти. Като млад полицай бил замесен в прикриването на инцидента на стадион „Хилзбъро“[9]. Преди 10 години бил обвинен в опит за изнасилване. Обвиненията били повдигнати от свидетелка по един от случаите му; по-късно тя ги оттеглила. Наскоро отново го разследвали. Носели се слухове, че взема подкупи от местна престъпна фамилия, за да си затваря очите.

— Ясно.

Блум отвори таблета си.

— Как се казва?

— Главен инспектор Уорън Биърдсли.

— Началникът ти каза ли нещо друго?

— Че трябва да внимаваме какво говорим. И с кого. Връзките с обществеността са му приоритет.

Баркър замълча за момент, след което каза:

— Имам ужасното усещане, че може да си права за този случай, Огъста.

Докато Блум разговаряше с главен комисар Баркър, Лана Рейд се мъчеше да се настани удобно пред вратата на един магазин и да се завие с откраднато одеяло, което миришеше на вкиснала бира и урина. Беше сгрешила в избора на жертви; това беше проблемът. Банкер и адвокат. Твърде амбициозна задача. Не им допадаше, че пие, тъй като си лягаха рано и на сутринта отиваха на работа; освен това бяха безскрупулни. Адвокатът я изрита преди два часа и отказа да й даде нещата, които бе събрала през последните две седмици. Заяви, че това било компенсация за всичко, което трябвало да изтърпи. Нейната задача бе да го оскубе добре, да му открадне парите и да го манипулира.

Виновно беше пиенето. Трябваше да спре. Можеше да се справи по-добре. Трябваше да напредва в играта с бясна скорост.

Понякога не можеше да се пребори със скучния живот на самотна майка от предградията. Затова заминаваше — само за няколко месеца — и живееше паралелен живот. Намираше някой мъж, привличаше вниманието му, манипулираше го, живееше на негов гръб — наречете го както искате. Умееше да намира богати, самотни мъже, които се влюбваха в нейния сексапил на ранима героиня. Тази роля й харесваше. Не можеше обаче да изостави напълно Джейн. Тя беше нейно дете, нейна отговорност, така че в крайна сметка Лана винаги се завръщаше у дома.