Страшният съд

13

Облякох дрехите, които Джесика ми бе приготвила. Помогна ми за сакото, което облякох върху ризата с разкопчана яка. След това ми даде тиленол и кодеин, каза, че трябва пак да наложа устната си с торбичка с лед. Тя самата се облече с консервативен костюм с панталони, пристегна косата си с черна кадифена панделка, която я правеше да изглежда дори още по-млада от обичайното. Слязохме долу уловени за ръка. Тя се ръкува и разцелува всички по бузите. Професионалистка.

— Не обръщай много внимание на устната си — прошепна ми тя, докато отмахваше някаква прашинка от яката ми и отмести пръста ми от лицето. — Ще видят раничката.

Всички бяха в бара — десетки хора с питиета в ръце. Аз се настаних в ъгъла с двоен скоч и я наблюдавах. Хората идваха при нея, сгряваха се от усмивката й, от склонената й настрани глава, от пламъчетата в очите й. Най-накрая и Джеймс си проби път до нас. Тя го целуна по бузата и ми даде знак с очи да приближа.

— Много сме развълнувани — казваше тя, когато отидох при тях.

Джеймс й се усмихна и рече:

— Знаеш ли, и аз съм развълнуван. Всеки ден съм развълнуван. Имам най-страхотната съпруга на света и най-страхотното семейство.

— А сега, на всичкото отгоре, и този проект стартира — рече Джесика. — Удивително е.

— Струва ни много усилна работа — каза Джеймс и положи длан върху рамото ми. — От страна на този мъж тук. Той и Скот са хората, които наистина въртят компанията. Страхотен е, нали знаеш?

— И аз така мисля — рече тя и докосна другото ми рамо.

Сведох поглед към обувките си.

— Господи, какво е станало с устната ти? — попита Джеймс.

Отвърнах, че не е нищо особено, но разказах историята, той се разсмя и ми каза, че това ще ме научи да внимавам, когато съм с Бен на лов или риболов. След това се извини и отиде да поговори с Джим Морис, нашия главен финансист и един от отдавнашните съдружници.

Джесика стисна ръката ми и прошепна:

— Ще получиш поста.

— Той, Скот и аз сме причината това да стане. Скот…

— Той даде парите на Скот — рече тя. — Би трябвало да даде поста на теб. Скот не се нуждае от него. Знаеш, че тези неща ги разбирам.

Бъки се прокашля. Стоеше до вратата, чувстваше се неловко в тесен син блейзър. Обяви, че вечерята е сервирана във винарската изба.

Стените на избата бяха изградени от камък и не бяха измазани. В стила на Стария свят — с тъмни цепнатини между всеки сив каменен блок, дори на сводестия таван. Бяха докарали петима италианци да я построят. Подът бе пръстен, добре утъпкан, а тежките вериги, които служеха за перила на стълбите, бяха напълно неподвижни.

Малък огън пращеше във вградената в стената камина на метър и двайсет височина от пода. Разположените високо стенни абажури хвърляха жълта светлина в допълнение към огромния полилей от ковано желязо над дългата маса. В другия край на залата имаше стъпала, които водеха надолу към три изби с прашни лавици, отрупани с бутилки, колекционирани от всички краища на света, като някои от тях бяха почти безценни.

Зад фламандския гоблен бе асансьорът, по който се спускаше храната от кухнята. Встрани от грубата дървена маса имаше бюфет, отрупан с вина, сирена и плодове. Ледът в чашите подрънкваше, а смехът на жените кънтеше като звъна на разлюлени от вятъра камбанки. Слязох по витото стълбище подир Джесика.

Докато навлизахме в залата, тя протегна ръка и стисна моята. Настанихме се в срещуположния на Джеймс край на масата, срещу нас седеше Бен. Джесика ме улови за бедрото. Чашите с вино бяха пълни и аз вдигнах моята към Бен. Той също вдигна чашата си и отпихме в безмълвен тост.

Сервираха веднага храната, блюдо подир блюдо, като главният готвач оглеждаше всяка чиния и придружаващото я вино. Пастет от гъши дроб с мерло. Салата от цикория и кестени с пино ноар. Печена езерна пъстърва с полусух ризлинг. Крем брюле със „снежно вино“ от Фингър лейкс. Не успях да го опитам и когато Джеймс почука чашата си с лъжичка, трябваше да преглътна силно, за да не повърна.

Около масата се възцари тишина.

— Поисках всички да дойдете тук, защото трябва да направя съобщение.

Джеймс се изправи. Беше облечен със син блейзър и с риза с разкопчана яка. Положи длан върху рамото на жена си Ива и тя грейна в усмивка.

— Всички в тази зала работихме заедно, за да направим нещо невероятно специално — рече Джеймс. — „Кинг Корп“ е най-голямата частна строителна предприемаческа компания в света. И благодарение на хората в тази зала, ние най-накрая започнахме строителството на най-големия, най-печелившия търговски Център в света.

Тук Джеймс направи пауза, за да могат всички да изръкопляскат.

— Няма да се спирам на отделни хора — продължи той, — защото всичко, което сме създали, го направихме като екип. Нашето възнаграждение е богатството, което създадохме.

— Но всеки екип се нуждае от водач.

Джесика ме стисна толкова силно, че потръпнах. Положих длан върху нейната и, на свой ред, я стиснах.

— Години наред съм работил да създам водачи в лицето на по-младите ни съдружници, на които да предам щафетата — продължи Джеймс. — И сега се намираме на кръстопът.

Сърцето ми тупкаше силно, сякаш искаше да се изкачи в гърлото. Бях като замаян и думите на Джеймс долитаха някак си отдалеч.

— Поемаме в напълно различна посока — продължи той, усмихнат, със зачервени бузи, обрамчени с дълга вълниста бяла коса, а в очите му се отразяваха светлинките на полилея. — Посока, за която никога не съм мечтал, но която съдържа най-голяма логика.

— Ще станем публична компания. През последните шест месеца успях да събера съвет на директорите от световна класа. „Голдман Сакс“ са готови да гарантират офертата ни. Част от уговорката ни бе да остана на поста изпълнителен директор. Моето оставане бе жизненоважно за сделката, както и ангажиментът ми да остана в управителния съвет, докато съм жив.

Огънят пращеше; инак бе съвсем тихо. Превръщането на компанията в публична означаваше да се налеят в нея парите на инвеститори от фондовия пазар. Така „Кинг Корп“ щеше да се разрасне още повече и да използва тези стотици милиони да изкупи други компании. Но по този начин щеше да бъде отнет контролът върху нея от страна на семейството и съдружниците. Публичната компания е отговорна пред акционерите си. Те ще избират в бъдеще борда на директорите, който, на свой ред, ще назначава и уволнява всички нас. Освен това щеше да се наложи да се подложим на щателните проверки на Комисията по ценните книжа и нейните безбройни правила и регулации.

— Необходими са ни ръководители — продължаваше Джеймс, — и ние ги имаме. Време е следващото поколение да излезе на сцената. Тейн, ти ще бъдеш президент на компанията. Скот, ти ще си изпълнителният шеф. И двамата ще сте пряко подчинени на мен. Бен, ти ще бъдеш изпълнителен вицепрезидент по оперативната дейност. Следващото поколение.

Не ни даде нищо. Нито акции. Нито опции за акции. Нищо, освен титли, на които могат да се радват само току-що завършилите най-престижните университети в страната. Скапаняци, които да се пъчат в трапезарията на кънтри клуба си.

Усетих как ноктите на Джесика се впиват в бедрото ми.

Скот скочи и събори стола си на пода.

— Това са глупости! — изкрещя той, насочи дебел показалец към баща си и го заби в гърдите му. — Не сме публична компания и няма да бъдем. Не съм се върнал тук заради това. А ти си прекалено стар, за да го направиш. Тази игра отдавна те е подминала.

— Това е моята компания — рече Джеймс.

— Глупости на търкалета! Кой сключи току-що сделка с банката?! Два милиарда долара при сто пункта над LIBOR-a!!!

— Аз! Ние!

— Ти твърдеше, че никога няма да склонят! Беше готов да приемеш сто и петдесет пункта и го знаеш много добре!

Джеймс понечи да се отдръпне от масата. Ива го улови за сакото и го върна обратно. Джим Морис скочи и застана между двамата. Бен изтича и сграбчи Скот.

— Няма да го направиш! — изкрещя Скот, но се остави Бен да го отведе към каменните стъпала. — Не съм си скъсал задника от бачкане, за да получа накрая това!

Годеницата му Емили се изправи и изтича подир Скот. Стъпките им откънтяха по стъпалата и мостчето в горната част на избата.

Погледнах Джесика. Тя се бе вторачила в Джеймс. Устните й бяха свити в една тънка черта, а очите й бяха пусти, сякаш бе надмогнала омразата си към него. Сякаш знаеше, че той е вече мъртъв.