Страшният съд

19

Поглеждам към психаря и поклащам глава.

— Как, като двоен агент ли? — пита той.

— Казах й, че човек като Джони Г. няма да прави бизнес с жена. Нали разбираш — всичките онези глупости на италианските мафиоти. Тя ме погледна така, сякаш бях некадърник.

Тя подреди нещата. Отиде направо в централата на профсъюза. И каза, че няма да си тръгне, докато не се срещне с Джони Г. Каза му, че е просто пратеничка. Той навярно захапа. Поне за известно време. Мисля, че не му отне много време да разбере, че аз нямах думата.

— Връщаш се към сценария си? Че си нямал друг избор.

— Точно така — отвръщам.

— Хайде сега, убийството на Джеймс е твой избор.

— Ако някой опре пистолет в главата ти и каже: „Убий онзи, дето влиза през тази врата, инак аз ще те застрелям“, и ти го направиш, това убийство ли е?

— Човек трябва да носи отговорността си.

— Кой е отговорен за това?

— Някой е опрял пистолет в главата ти, така ли?

— Точно така е, по дяволите. Би могло и така се каже.

Съблякох сакото и ризата си и онзи техник закрепи апаратурата на голо. Двете вещици бяха там и гледаха. Можех да подуша потта си. Побиха ме студени тръпки, скръстих ръце и закрих с длани зърната на гърдите си. Червенокосата се изчерви и сведе поглед към пода. Мъжкараната само изкриви устни, сякаш бе настъпила нещо гадно.

Беше пълна глупост, наистина, да вляза в онази малка жълта къща току до магистралата, която бяха превърнали в ресторант и да видя Джони Г. да седи в ъгловото сепаре в дъното със светнали като на котарак очи. Започна направо, заговори ми глупости за някакъв голям предприемач, с когото искал да работя — предприемач, когото познавах, защото компанията му спонсорираше почти всички благотворителни прояви, за които можете да се сетите. А усмивката на Джони Г. бе колкото присмех над нас, дето се опитвахме да отклоним властите от корупцията си, толкова и над глупостите, които плещеше за честните и легитимни хора, които работели за конкуренцията.

Вече бях убедил Джеймс да организира търг с малко на брой компетентни предприемачи, като изтъкнах, че времето е пари и след като наближаваше мъртвият сезон, бихме могли да се възползваме от услугите на някой от големите играчи, без да се налага да плащаме обичайната премия, която се полага, ако решиш да пазаруваш всичко от едно място. Истинската връзка на Джони Г. щеше да е с една от компаниите финалисти, като името й изобщо нямаше да се споменава в разговора, записван от ФБР.

Имах чувството, че гледам някакъв филм, седя си там и похапвам салата, пържена сепия и спагети канелони в сос с водка, усмихвайки се на един мъж, когото презирах. И на Джони Г. не му беше лесно. Нямаше вид на човек, който просто си седи и се усмихва, след като знае, че държи в ръце каре аса. Имаше един тик, който дотогава не бях забелязал. Мине не мине минута и близваше пръст, след което докосваше с него врата си; улових се, че много ми се искаше да спре да го прави. Но той не спря, тъй че удоволствието да прецакаш ФБР бе провалено от необходимостта да заговорничиш с мошеник, който има тик.

Излязох от ресторанта потиснат, но нещата се подобриха, когато се върнах в онзи долнопробен мотел, в който се бях срещнал с вещиците и техния оръженосец — техника. Те пляскаха победоносно дланите си, радостни от големия си пробив. Бяха на върха. По-добри от нас, останалите, със своите лъскави значки и държавните пенсии, които ги очакваха след края на играта.

— Не изглеждаш доволен — каза Руукс, след като се поуспокоиха.

— Безпокоя се за живота си — рекох, намръщих се в усилие да потисна глупавата си усмивка. — Няма да търсят вас, когато всичко това излезе наяве.

— Никой няма да застреля никого — рече червенокосата и ме погледна с онези свои големи зелени очи, в които се четеше искрена загриженост.

— Да де, кажете го на Майло — сопнах се и се запитах какво би накарало човек, който е с всичкия си, да повери живота си на ФБР.

— Казахме ти — рече червенокосата и сви устни, — че онова бе по-различно.

— Искам само да ви кажа, че ако подписът на жена ми го нямаше върху онези данъчни декларации, щяхте да си имате работа с адвоката ми.

— Още не е късно — каза Руукс.

— Дороти — рече червенокосата, — моля те. Не можем ли да разговаряме спокойно?

Когато се прибрах онази вечер у дома, си организирахме малка семейна вечеря. Джесика изпече пържоли и опържи картофи на едри резени. Томи бъбреше за тренировките си по футбол, а аз се опитвах да съсредоточа погледа си върху него, докато говореше, макар да не можех да сторя същото с мислите си. Не се чувствах много зле заради това. Моят старец никога не поглеждаше към мен, когато седнехме да вечеряме.

След като приключихме, Джесика се зае да разтребва, а синът ми ме попита дали искам да погледаме телевизия.

— Нямаш ли домашни? — попитах.

— Имам, искаш ли да ми помогнеш?

— На мен никой не ми е помагал — отвърнах. — Така човек учи най-добре. Върви и си ги приготви.

— След това мога ли да погледам борба?

— Разбира се.

— С теб ли?

— Ще видим.

— Гробаря ще се бие с Кърт Ангъл.

— Добре. Първо си напиши домашните.

Изгледах го как излиза. Джесика извади бутилка пино ноар и две чаши, отпусна глава върху голямото кожено кресло във всекидневната.

— Би могъл да общува малко повече с теб — рече тя.

Последвах я към креслата. Тя наля вино и ми подаде чаша.

— А ти? — попитах. — Даваш ли му всичко, от което се нуждае?

Тя се вторачи за миг в мен, очите й се напълниха със сълзи, преди да се извърне.

— Обичам го — рекох тихо. Онова, което не можех да й кажа, беше, че винаги когато видех сина си или чуех гласа му, сърцето ми се свиваше. Ненавиждах се за това, но никак не исках да преживея онова, което преживях с Тийг. — Не можем ли да го правим?

— Мисля си, че би могъл да бъдеш просто по-непринуден.

— Знам — отвърнах. — Ще се опитам.

Тя въздъхна, замълча и сръбна от виното си.

— Е — рекох и завъртях чашата в ръката си, като смених и тона, и темата, — кой е в играта с Джони Г.? „Бел кънстракшън“? „Хоугън & Прайс?“

— Как ти звучи половин процент от брутния обем? — попита тя и повдигна вежда ведно с чашата си.

— Господи!

Милиони долари.

— В брой — рече тя. — Когато получиш офертите, ще им съобщиш какво предлагат останалите. Те ще направят така, че тяхната цена да е най-приемлива. Ще приемеш офертата им и ще им дадем възможност да избият разликата с анекси към договора.

Това се нарича „последващо оскъпяване“. Предприемачът предлага ниска цена, за да вземе поръчката, но след това започва да добавя скъпо струващи анекси, които не са били предвидени в първоначалната оферта, но са за неща, без които проектът не може да бъде изпълнен. Досущ като стръв. Рисковано е, ако работиш за някого, който няма да поддаде, но е сладка работа, ако имаш някого като мен — вътрешен човек, който ще одобри анексите.

— Кой е? — попитах.

— „Кон Трак“ — отвърна тях.

Подсвирнах, учуден, че компания с такава безупречна репутация би могла да сключи сделка с Джони Г.

— Ще трябва да одобря тези анекси през главата на Джеймс — рекох.

— Но ти можеш да го направиш — каза тя. — Този път той няма да ни прецака.