Страшният съд

25

— Казаха, че летели до Сиракюз тази сутрин — казвам, — за да се срещнат с Джеймс. Човече, лицето на онзи Маккарти почервеня като рак. Човек можеше да види как мърдат мускулчетата на челюстите му. Изглеждаше така, сякаш сам щеше да си строши зъбите. Току-що му бяха измъкнали случая от ръцете. Нали разбираш, специалните отряди на БОП и прочее.

— Значи не смяташ, че е било съвпадение, че те са били там? — пита той.

— Така предположих. Беше странно обаче как непрекъснато се появяваха, когато трябва.

— Вещици, значи?

— Ами може и да са.

— А приятелят ти?

— Бен ли? Видях го чак на следващия ден — отвръщам. — Което ме устройваше. А тогава, когато го видях, нямаше нужда да се безпокоя за приятелските ни отношения. Този кучи син.

Седнах на дървения стол срещу двете вещици от другата страна на масата. Аманда, червенокосата, затвори вратата и седна до партньорката си. Седяха зад малка масичка. Аманда, облечена в кафяв костюм, изглеждаше като бизнесдама. Дороти беше с яке и онази накъдрена сива коса бе завързана отзад. Между двете имаше мръсен прозорец. Не беше огледално стъкло или нещо подобно, през него просто се виждаха голите дървета и някакви железопътни релси. Също като Маккарти, двете държаха подложки за писане, а върху масичката, близо до мен, бе поставен малък магнетофон.

— Какво можеш да ни кажеш за снощи? — попита Аманда.

— За Джеймс ли става дума, или за Джони Г.?

— Може би и за двамата — каза Дороти и си записа нещо.

— Или за Скот?

— Защо за Скот? — попита Аманда, погледна към листите си, после — към мен.

— Детектив Маккарти каза, че тръгнал от хижата и много бързал. А Джеймс е бил убит с неговия нож, нали? Не е нужно човек да е адвокат Пери Мейсън…

— Много си умен, а? — каза Дороти.

— Достатъчно, за да видя очевидното — отвърнах и се насилих да се усмихна.

— Колко е очевидно къде си бил? — попита Дороти.

— В смисъл, че смятате, че имам нещо общо с това? — рекох, положих длан върху гърдите си и се усмихнах широко.

— В смисъл — за протокола — каза Дороти и вдигна химикалката си.

— Бях с жена си — отвърнах. — В леглото. Достатъчно очевидно ли е?

— Какво можеш да ни кажеш за Скот? — попита Аманда.

Разказах им, като се опитвах да не изпадна в излияния.

И това сработи. Просто продължавах да повтарям историята така, както ми бе казала Джесика, и колкото повече я повтарях, толкова повече увереност придобивах в нея, толкова повече изглеждаше, че се е случило точно така. Беше почти като лепило, като онази невзрачна течност, която изведнъж слепва здраво два големи картона. Те ме гледаха вторачени и кимаха. От време на време се споглеждаха, сякаш знаеха нещо. Но не за мен. Продължаваха да ме разпитват за Скот. Питаха ме дори дали е възможна някаква връзка между него и профсъюза и Джони Г. Трябваше да кажа, че в този бизнес всичко е възможно.

След като излязох от участъка, колата на Бен бе още пред него, но не го видях, а и не исках. Стомахът ми бе още свит на топка, но гаденето намаля. Знаех, че съм се справил добре и нямах търпение да разкажа на Джесика. Пуснах си диск на „Доорс“ и забарабаних в ритъма по волана, докато се носех по завоите. Когато телефонът ми звънна, почти бях решен да не отговарям, но обаждането бе от офиса и съзнанието ми се върна някак си в нормално русло. Но след това образът на умиращия Джеймс ме връхлетя тъй неочаквано и тъй силно, че изгубих дъх, ала все пак успях да грабна слушалката.

Секретарката ми имаше толкова тих глас, че трябваше да намаля музиката. С благоговеен тон ми съобщи, че Майк Алън искал да се срещна със съвета на директорите на „Кинг Корп“ на следващия ден в Ню Йорк сити на извънредно заседание. Майк Алън бе председателят на борда, който Джеймс бе избрал. Искал да говори с мен за управлението на компанията, преди първото предлагане на акциите й на фондовата борса. Секретарката ми каза, че Майк вече наредил един от бизнессамолетите „Чесна Ситейшън X“ да дойде, за да ме откара до Ню Йорк. Отлитане в десет.

Наложи се да спра колата и да изляза от нея. Погледнах небето и свих треперещите си ръце в юмруци. Тя бе толкова добра, Джесика. Достатъчно беше само да я оставя да натиска различните бутони и всичко се подреждаше. Именно тя ме наставляваше, когато влизах в първото си съдружие. Именно тя ме изкачи нагоре по стълбицата. Джеймс Кинг никога не разкриваше повече, отколкото сметнеше за нужно, и Джесика усещаше това инстинктивно. А сега щях да притежавам всичко. След като Джеймс бе мъртъв, а Скот — главният заподозрян, бордът на директорите щеше отчаяно да се нуждае от човек, който да застане на кормилото и да осъществи това първоначално предлагане на акции. Опияняващият дъх на властта щеше да бъде още нещо, което да ми помогне да замъгля онзи образ, който не искаше да ме остави на мира. Качих се отново в колата и настъпих здраво педала на газта.