Страшният съд

52

Бъки изгаси двигателя и излезе от колата. Заби ботуши в чакъла и остана неподвижен за минута, за да проникне покоят в него. Вдиша мириса на гората през носа си и бавно издиша. Една червена катерица цвъртеше някъде в храсталака, а елен профуча шумно наблизо. Три гъски прелетяха над него, закъснели за закуска, мълчаливи, ако се изключи шумът на крилете им във въздуха. Мъртвите листа прошептяха, след това отново настана тишина.

Бъки обиколи колата на Бен и прокара пръст по предното стъкло. Слънцето все още грееше бяло през облаците и хвърляше убита светлина, която показа малко петънце. Върху колата се бе слегнал тънък слой прах от нападалите листа.

Не бе валяло. Това означаваше — два дена трупане на прах. Колата бе на това място, откакто Бъки беше говорил за последно с Бен. Бъки извади една избеляла синя кърпа „бандана“ от джоба си и я използва да отвори вратата на лексуса. Нямаше ключове. Нямаше кръв. Само миризма на кожа. Затвори вратата и излезе на пътя, клекна, за да разгледа отпечатъците от гуми.

Бяха твърде много и прекалено сухи, за да свършат работа.

Изправи се и пое обратно по пътя, докато не стигна до ниско, меко място, все още кафеникаво от есенната кал. Това вече бе нещо. Неговите собствени отпечатъци бяха най-пресни, с остри ръбове на шарките на гумите. Виждаха се следите на Бен, или части от тях, по-тесни, отколкото на джип или пикап. Някой друг е бил тук по същото време. Изсъхналата кал от тези други следи показваше, че са били оставени приблизително по същото време, като тези на Бен. На Бъки щеше да му е много трудно да каже на някого другиго откъде знаеше, но той бе убеден, че това не бе магия. За него бе очевидно — толкова очевидно, колкото прегорелият хляб за пекаря, или добрият вятър — за ветроходеца.

Докосна отпечатъците, за да се увери. Следи от широки гуми. Може би от хамър Н-2.

Може би от този на Тейн.

Бъки отиде при колата си, върна се с дигитален фотоапарат и направи три снимки от различни гледни точки на отпечатъците от гуми. Не знаеше дали щеше да убеди някого другиго да бъде тъй сигурен за времето, когато са били оставени следите, както бе сигурен той, но снимките можеха да помогнат да опита. Първата му работа бе да претърси хижата и Бъки го направи. Нямаше никакви следи, че се е случило нещо лошо.

Върна се при лексуса и започна да оглежда земята около колата, като разширяваше кръговете на огледа си, вторачен в ситния чакъл. Откри дирята на половината път до хижата. Вдълбан в чакъла отпечатък. Оставен от човек, който внезапно е скочил и е хукнал към блатото. Да избяга от нещо. Бъки потърси следи за онова, от което се е мъчел да избяга. Огледа пътя и после отправи поглед към гората, докато не се спря на чакалото в дървото.

Мина през гората до ствола на дървото. В калта имаше отпечатъци от ботуши 13 номер. Върху една купчина кафеникави листа на три метра от дървото видя една-единствена гилза от ловна пушка. Бъки я вдигна с пръчка, огледа я и пак я върна на мястото й. Беше изстреляна скоро от пушка 12-и калибър. Може би преди два дни.

Картинката на пъзела започваше да се подрежда. Върна се към вдлъбнатината в чакъла и претърси банкета на пътя откъм блатото.

На метър и половина от банкета забеляза храсталак, който може би е бил прегазен. Тръгна към него, коленичи и погледна в същата посока към брега, заслонил очи, макар и светлината от оловното небе да не бе силна. На още метър и половина по-нататък имаше още един вдълбан отпечатък. Той прерови листата едно по едно, докато не намери едно, чийто край бе стъпкан в калта от плосък, окръжен предмет. От тока на обувка. Обувката на Бен.

На около още седем метра разстояние сърцето му се качи в гърлото. Кръгло петно, с размерите на дребна монета, върху едно кленово листо. Гребна листото изотдолу и го приближи към лицето си. Знаеше, още преди да го е вкусил, но искаше да бъде сигурен, затова изстърга част от кафявото „копче“ тъмна материя с нокътя на кутрето си и го близна. Усети как слюнните му жлези реагираха и стомахът му се преобърна.

Кръв.

Стана по-лесно да следва пътеката — вече знаеше, че е пътека, прокарана от човек. Смачканите листа бяха разпръснати на метър и половина ширина. Бягащ човек. Ето мястото, където бе паднал. Още кървави петна.

Бъки спря, примигна, погледна към небето. Малките мокри точици, които то изплюваше, бяха напомняне, че времето му да разчете следите в гората ще е кратко. Измина половината път до блатото, когато забеляза голямо смачкване на растителността. Листа и кал, стъпкани в две големи следи, които и неопитен съгледвач би видял. Нова, неочаквана смяна в посоката. Бъки огледа дърветата натам, където бе разпръсната пръстта. Заклатушка се напред, имаше опасенията, че тази рязка смяна на посоката е в резултат на пряко попадение.

Тъмните петънца станаха по-големи, потвърждавайки съмненията му за получена нова рана. Те изскачаха пред него от земята в гората и ставаха все по-големи и по-големи, колкото по-нататък вървеше. Бъки забеляза къпинака и триъгълния отвор в него, през който минаваше пътеката на животните. Затича се, знаеше от опит, че ранените животни гледат да тичат по надолнище и следват пътя на най-малкото съпротивление. Нямаше нужда да проучва следите от стъпките и от ръцете на Тейн в калта, когато и на двамата им се е наложило да пълзят. Дъждът вече се лееше с тежки капки, а вятърът започна да вдига листата от килима им върху земята и да ги носи и търкаля между дърветата като малки полудели дяволчета.

Бъки често оглеждаше калта за следи от мъжа, но през повечето време — клонките на гъстия храсталак около себе си. Търсеше окършените крайчета, мястото където единият или другият от двамата мъже бе направил яростно усилие да се измъкне от заплетения къпинак. Когато забеляза първите бледи влакънца, той се втурна в храстите и огледа калната земя под себе си. Видя отпечатъците от стъпките на Бен — и дете би ги видяло. Счупени клони и прекършени лиани на къпините.

Бъки спря и се вторачи внимателно в калта. Нямаше следи от ботуши, само от обувките на Бен. Изправи се да се огледа и духът му се повдигна заедно със самия него. Може би Бен бе успял да избяга. Бъки започна да обмисля всички възможности. Имаше много кръв, но раните биха могли да бъдат мускулни. Ако следите бяха по-пресни, Бъки би могъл да каже коя част на тялото е кървяла само като ги погледне. Но тъй, както бяха изсъхнали, можеше само да предполага и предпочете да се надява.

Тръгна по новата следа през храсталака към пътеката покрай блатото, след това последва отпечатъците от обувките на Бен към пътя. Още един добър знак. Бен е знаел къде да потърси помощ. Но следите свършваха до водата.

Бъки видя изпотъпканата трева и бъркотията от отпечатъци от ръце и ботуши в калта. Стомахът му се сви — знаеше какво означава това. Част от съзнанието му искаше да спре да разчита следите. Дъждът плющеше върху черната повърхност на водата. Бъки отново клекна на четири крака, търсеше следа, която да продължи по пътеката. Не откри нищо. Изправи се и закрачи замислен по брега.

Представи си последната борба, представи си мъртвия Бен и Тейн, който се мъчи да измисли какво да прави с трупа. До моста на пътя имаше малка плоскодънна лодка. Бъки изтича до нея и веднага видя, че не бе премествана. Върна се бързешком при мястото, където бе намерил последните следи, като примигваше под дъжда. Сърцето и дробовете му горяха.

Ако можеше да открие нещо, то това трябваше да стане сега. Закрачи напред-назад около мястото, където Бен бе убит — в това бе сигурен, взираше се обезумял в гората, в блатото. Намери следи от ботушите на Тейн и няколко по-малки отпечатъка, женски, опита се да ги разчете — веднъж, дваж. След това отново закрачи под засилващия се дъжд, докато накрая върху пътеката не остана нищо, освен собствените му коловози в калта, които вече се запълваха с млечно кафеникава вода.

Седна в калта и се вторачи в набраздената от дъжда повърхност на блатото, докато капките дъжд не започна ха да се стичат от мустаците му и той ги избърса с опакото на прогизналия си ръкав. И точно тогава, когато бе изгубил надежда, картината изплува в съзнанието му.

Синът му Ръсел, целият в кал, от глава до пети. Меко място в дъното на заливчето. Скот и Тейн се смееха, докато не им каза за смъртоносното всмукване.

Мехурчета в блатото.