Страшният съд

51

Червенокосата — агент Лий, — слезе от колата и приближи към прозорчето ми. Един ван спря зад тях и наду клаксона си. Агент Лий размаха значката си и му махна с ръка да заобиколи.

Свалих прозорчето си и попитах:

— Да не сте полудели?

Тя ми отвърна, че искали да поговорим. Отвърнах й да кара нататък.

— Приятелят ви е изчезнал — рече тя.

— Бен ли? — повдигнах вежди и зяпнах.

— Не можем ли да седнем някъде? — попита тя. — Имаме кабинет във Федералната сграда.

Казах й, че моят е съвсем наблизо. Тя отвърна, че няма нищо против и те ме последваха по кръглата алея пред сградата. Въведох ги в кабинета си и им предложих да седнат около малката заседателна маса срещу писалището ми. Агент Лий погледна към лавицата зад бюрото. Стари спортни трофеи и снимки в рамки на Джесика, Томи и мен на ски, на гмуркане с акваланги, на лодка, на футболен стадион.

Попитах ги дали искат нещо за пиене. Отказаха, но преди да седна зад масата, помолих Дарлийн да ми донесе кафе.

— Разбрахме за малката ти вечеря с Джони Г. — каза агент Руукс.

— Точно така — отвърнах и се вторачих в червената лампичка на магнетофончето, което тя постави на масата, без да поиска разрешение. — Вие казахте да си общувам с него. Видяхме се с него в центъра „Тайм Уорнър“. На благотворително събитие. И той ни покани на вечеря. Точно това искахте да правя, нали?

— Само че забрави да ни кажеш — рече тя и се насили да се усмихне.

— Аз ли трябва да ви търся? — попитах и погледнах червенокосата. — Не искам да ви обиждам, но все пак се опитвам да ръководя компания.

— Виждам, че държиш на семейството — каза агент Лий и кимна към снимките на лавицата.

— Разбира се.

— Някои хора забравят — продължи тя. — Интересува ги само работата и толкоз.

— Съществува баланс — казах и се взрях в снимките. — Онази риба меч бе трета в световната класация. Когато човек работи здраво, може да си позволи подобни неща.

— Дълги дни и дълги нощи — рече агент Руукс. — Така казваше баща ми. Мисля, че го видях на тържеството за дипломирането ми. Почти съм сигурна, че беше той.

Погледнах я за миг.

— И така — рекох, — Бен.

— Имахме уговорена среща — каза агент Лий. — Той ни изигра. Оттогава никакви обаждания, никой не го е виждал.

Свих рамене и отвърнах:

— Би трябвало да е на площадката на „Гардън стейт“. И аз не успях да се свържа с него, но там е истинска лудница.

— Имаме хора там — каза Аманда. — И те не са го виждали.

— Ваши хора на площадката? — повдигнах вежди.

— Колко близки бяха Бен и Скот? — попита Руукс.

Засмуках устни и погледът ми защъка между двете.

— Бяха като братя — отвърнах. — Тримата бяхме като братя. Още от училище.

— А профсъюзът? — попита Аманда.

— Ами, много неща изчезват там, на площадката, сякаш всеки може да си вземе безплатно каквото си поиска. Никога не съм се замислял за Бен. Искам да кажа, че той ръководи там, на място, но…

— Каза, че си се опитвал да се свържеш с него — рече Руукс. — Той работи за теб, нали?

— Нещата сега са много напечени — отвърнах. — Досущ като проекта „Къмбърланд“, по който работихме в Олбъни. Всички се блъскат до полуда. Човек трябва да остави другите да си свършат работата.

— Да им има доверие — додаде агент Лий.

— Хубаво е да е така — рекох. — Има ли нещо, което знаете, а аз не знам?

Тъмните очи на Руукс пронизаха моите. Знаех, че тя знае. Знаех, че иска да го каже. Преглътнах с мъка и отвърнах на погледа й.

— Има връзка между синдиката и „Кинг Корп“ и убийството на Джеймс — каза агент Лий и привлече погледа ми от свирепите очи на партньорката си. — Това знаем. Може да е Бен. Може да е Скот.

Останахме минута в мълчание. Дарлийн ми донесе кафето и го сложи пред мен. Всички се вторачихме в чашата.

— Или аз? — рекох тихо. — Не е ли това, което си мислите?

Агент Лий ме погледна в очите. И едва сдържа една нервна усмивка.

— Това би било прекалено самонадеяно — рече Руукс. — Един сътрудничещ свидетел да се замеси.

Агент Лий се прокашля и каза:

— Виждали сме подобни неща и преди. Един тип, чиято глава намерихме в камион за боклук с три куршума в нея. Понякога е трудно човек да откаже.

— Това ли мислите се е случило с Бен? — попитах.

Руукс сви рамене и рече:

— Това е все едно да стискаш топка тесто. Между пръстите ти се разхвърчава боклук във всички посоки. Пълна бъркотия.

— Работата е в това — каза агент Лий, — че ние знаем, че всичко се разпада. Нещата се нагнетяват. Труповете. Кражбите. Това е само гърмът, преди бурята.

Тъй че, ако видиш Бен и той има нещо да ни каже, можеш да му направиш услуга. На този етап никой няма да може да излезе от тази каша, без да се опари. Но когато бъде даден сигналът и той се окаже на правилната страна на барикадата, все още бихме могли да му помогнем.

— А сигналът може да бъде даден всеки момент — рече Руукс. Погледна партньорката си и добави: — Не мислиш ли?

— Да, така мисля.

Погледнах я, положих длани върху масата и се наведох към нея, мускулите на лицето ми се отпуснаха. И аз за това си мислех. Как да изляза чист от ситуацията.

Тя чакаше.

Отворих уста да заговоря, след това осъзнах колко глупаво щеше да бъде това. Затворих уста, облегнах се назад, после рекох:

— Ако го видя, ще му кажа.