Страшният съд

69

Едно от ченгетата улови нечия ръка. Издърпа трупа от земната маса и го преобърна по гръб. Бучки пръст се посипаха от бузите и от ушите му, както и от безжизнените очи.

Бъки се прокашля, преглътна с мъка и рече:

— Той е.

След като постоя минута неподвижен, усети топла струйка да се стича по брадичката му. Беше прехапал устната си до кръв.

Извърна се от сина си и видя тъмносиния краун вик да се носи по временния път на строежа в облак прах. Жените агенти излязоха и спряха пред него.

— Така ли се оказа? — попита агент Лий и кимна към купчината пръст.

Бъки кимна.

— Съжалявам много — рече тя. В този момент клетъчният й телефон иззвъня.

Бъки се извърна. Отвори вратата на колата си, но не се качи веднага. Агент Лий говореше достатъчно високо, за да я чува. Казваше на хората си, че може би имат още една жертва и да не го изпускат из очи. Затвори телефона и закрачи към колата си.

— Кара по второкласни пътища, запътил се е към Ню Йорк — каза тя на партньорката си над покрива на колата. — Тя му се е обадила отнякъде в Сикокъс. Мисля, че има чанта с пари, а тя — план. Казала му е да се срещнат на специалното си място в Сентръл парк, каквото и да означава това.

— И ние ще им направим нещо специално — рече агент Руукс.

— Паркът е голям.

— Само някакви си четири хиляди декара гора, тунели и езера.

Вратите на колата се затръшнаха и двете потеглиха. Бъки изчака, докато излязат на пътя, и чак тогава запали двигателя си. Преди да включи на скорост, се пресегна към задната седалка, улови ловната си карабина за елени с червен лазерен прицел и раздруса кутията до нея. Беше пълна с 12-калиброви патрони. Така щеше да избегне едно ненужно спиране.

Пое към пътя и зави наляво към магистрала 41 А, водеща към Ню Йорк.

Той знаеше историята за това как се бяха запознали.