Страшният съд

62

Джесика чу почукване на вратата. Притисна възглавницата о лицето си, но продължи да чува чукането.

— Спя — извика тя.

Чукането не спираше. Тя отхвърли завивките и отвори рязко вратата.

Пийт й се ухили и облиза постоянната раничка на долната си устна. Беше облечен със същото дънково яке, с което го бе видяла за първи път в планинската вила на Джони, а косата му бе пригладена назад.

— Звънила си на клетъчния телефон на Джони? — рече той. Погледът му пробяга по копринената й нощница и той пак се усмихна. — Недей да го правиш.

Той се наведе към нея, огледа коридора и тихо каза:

— Край. Федералните. Намерили са приятелчето на мъжа ти погребано в калта. Намерили са пушката. Отпечатъци. Балистична експертиза. И всичко това ще се натрупа едно връз друго. Не се обаждай повече.

— Къде е Джони?

Пийт погледна часовника си и отвърна:

— Точно в момента дърпа чаршафа за откриването на една гола статуя в „Метрополитън“. Знаеш, че е мъж от класа. А ти? Ти си повече от моя тип. Не знам, може би двамата бихме могли да продължим оттам, където двамата приключихте.

— Ти си боклук! — рече тя и затръшна вратата.

Чу отвратителния му смях отвъд вратата и изчака да стихне, преди да влезе в банята, където изпи две хапчета. Взе душ, облече се и се напарфюмира. Лекарството започна да действа. Взе кола до „Метрополитън“, спря само пред един магазин за офисоборудване да купи малък диктофон. Докато тичаше към колата, изпусна опаковката му на улицата, но прибра апаратчето в чантичката си.

Масивните колони й напомняха за гигантска съдебна палата. Във фоайето имаше специален вход, преграден с кадифено въже и с табела, съобщаваща за специалното откриване на изложбата на Донатело, организирана от Обединения работнически профсъюз. Джесика премина покрай портиера, който я помоли учтиво да покаже поканата си.

Тя се направи, че не го чува. Когато я настигна и я улови за ръката, рече:

— Трябва да се видя с Джон Гарет, Джони Г. От профсъюза.

Погледът му пробяга бързо по фигурата й. Преглътна и се опита да се усмихне, докато кимаше. Джесика продължи по стълбите към двора със скулптурите, където на фона на завеси и сцена в центъра на каменния под се издигаше огромна скулптура.

Около сто души в официални костюми и рокли бяха вирнали глави нагоре към масивната фигура на Джони. Дебелите му длани бяха положени върху двата края на малък дървен подиум. Беше облечен със смокинг, с червена вратовръзка и пояс, а в ревера му втъкната алена роза.

Джесика се спусна по стъпалата и застана отзад в публиката. Носеше се тихо жужене, малко призрачно, поради хапчетата й. В мига, в който Джони дръпна платното и разкри статуята под звуците на тихи аплодисменти, тя започна да си проправя път в публиката. Стигна до него, преди да е слязъл от ниската сцена, затова се изкачи на нея. Силно изрусената жена, която разпозна като съпругата му, разговаряше с някаква друга дама току зад гърба му.

Джони слушаше кмета с равнодушно изражение.

Тя го улови за ръката и го дръпна настрани.

— Джони — рече тя, преди да го поведе през подиума към трите стълби.

Джони изтръгна ръката си. Озъби се, но думите му бяха тихи:

— Ти какво, будалкаш ли се с мен?

— Да не се обаждам, така ли? — рече тя, изкриви устни и склони глава настрани.

Джони се завъртя насам и натам, след това погледна жена си, която продължаваше да си бъбри. Сключи пръсти върху ръката й над лакътя и я помъкна към завесите в перлен цвят, които висяха току зад сцената. Джесика изохка тихо, но продължи да върви и някак си успя да се задържи права на високите си токове.

— Боже мой! — рече тя.

— Просто не можеш да идваш тук.

— Не искаш да се виждаш с мен, така ли, Джони? — попита тя, като сниши тона си. Докосна го по бузата.

— Полудяла кучка — рече той, но тонът му бе променен. — Ти какво, да не си надрусана? Знаех си, че си луда. Мамка му.

— Луда съм заради теб — рече тя дрезгаво.

— Шибана побърканячка — каза той.

— Помниш ли „Есекс Хаус?“ Малко по-надолу по улицата е.

Той погледна над раменете й, след това я сграбчи за дупето, прилепи бедра о нейните, а тя го усети през костюма и се усмихна.

Качиха се отново по стълбите и взеха такси по Пето авеню, вече се опипваха един другиго през дрехите. Джони нае стаята, докато Джесика се занимаваше с диктофона в чантичката си и го пусна. В асансьора тя го целуна леко по ухото и отблъсна ръцете му от задника си, каза му да почака.

Вече в стаята, тя постави чантичката си на нощното шкафче и съблече всичко, освен черното си дантелено бельо и сутиена, след което го възседна на леглото.