Страшният съд

63

След като свършиха, Джесика прокара нокът по гъстата козина върху гърдите на Джони. Той пуфкаше цигара марлборо и зяпаше в тавана. Джесика завъртя пръст, докато не го обви с посивелите косми. Дръпна го леко.

— Убивал ли си някога човек?

— Кого?

— Когото и да било — рече шепнешком тя. — Можеш ли да го направиш?

— Теб какво те засяга, а?

— Вълнува ме мъжът, който може да го направи. Който има тази сила — рече тя. — Като Тейн.

Джони изсумтя.

— Този новобранец ли?

— Правил ли си го?

— Майло беше моя работа — рече той и всмукна от цигарата си. — Един от многото — добави и издуха две струйки дим през носа си. — Оная работа с Джеймс Кинг, дето мъжът ти я направи? Тя си бе същинска глупост. Като да намушкаш някого с нож в гетото или нещо подобно. Три куршума в мозъка — така се правят тези работи.

Тя му се усмихна и поклати глава.

— Какво? — рече той и отмести поглед към нея.

— Искам малка помощ за една работа.

Смехът му прозвуча като излайване.

— Разбира се, че ще поискаш. Да не мислиш, че не знам? Но не мога да оправя проблемите ти.

— Мисля, че може да се нарече оправяне — рече тя и отново леко подръпна космите на гърдите му.

— Наркотик ли?

— Викодин — отвърна Джесика. — Нещо за нервите.

— Виждаш ми се надрусана.

— Не, не съм.

Джони се намръщи.

— О, така ли? И си мислиш, че ти дължа услуга, а?

Той се претърколи на хълбок, като кимаше и мърмореше за услугите, след което посегна към чантичката й на нощното шкафче.

Сърцето й сякаш спря.

Но той бутна чантичката настрани, взе подложката за писане и написа телефонен номер с код от Ню Джърси. Откъсна листа и й го подаде.

— Антон. Ще му кажеш, че аз те пращам.

— Ще ми трябва добър запас — рече тя, пусна космите на гърдите и прокара пръст нагоре по корема му. — Мисля си да попътувам малко.

— Ако ми го направиш още веднъж — рече с дрезгав глас той, — няма защо да се безпокоиш.

Той положи ръка върху врата й и бавно натисна главата й надолу.