Страшният съд

39

Аманда се втурна в стаята, като пътьом оправи една гънка на блузата си. Всички останали вече седяха край заседателната маса. Настани се до Дороти и не обърна внимание на погледите на останалите, а се взря в лъскавата плешива глава на шефа си. Дори той я гледаше някак странно.

Погледна към рамото си и видя трохите от бисквита „Поп-Тарт“. Изтръска ги и се взря в уголемените от дебелите стъкла на очилата очи на шефа си. Той се прокашля и заговори. Аманда с мъка се опитваше да се съсредоточи върху списъка от дреболии. Скарване между наемен убиец и братовчед му. Фалшив чек, попълнен от жената на уличен бандит. Таен запис, който разкрил единствено роман на тийнейджър и марката на предпочитаните от него презервативи.

Най-накрая стигнаха до нея. Аманда погледна към Дороти, видя стиснатите й устни и се изправи.

— Ами, сюжетът се усложнява — каза тя. Всички погледи бяха насочени към нея. — Един от източниците ни твърди, че друг източник е отговорен за убийството на Джеймс Кинг.

— Кой е източникът? — попита нетърпеливо шефът.

— Бен Еванс — снимката му я няма там — смята, че Тейн Коудър или е убил Джеймс Кинг, или е помогнал на някого от организацията на Джони Г. да го тори. Но е възможно и самият Еванс да е замесен. Трябват ни още сили. Да следим всички.

— Били ли са Джони Г. или Питър Романо някъде наблизо до тази хижа?

— Джони е бил на политическо събитие за набиране на средства — рече тя. — Пийт е бил в ареста в Мористаун, Ню Джърси за някаква неплатена пътна глоба.

— Мамка му!

— Еванс е другият приятел, нали? — попита едно от ченгетата от Нюйоркското управление.

— На сина на Джеймс Кинг — отговори Аманда.

— Когото подозирахме, че е убиецът — рече друго ченге.

— И когото никой не може да открие — допълни шефът.

— Някой действа съвместно с профсъюза — каза Аманда и кимна към лъскавата снимка на Джони Г. в средата на таблото. — Не знам кой е той. Синът. Този — Бен Еванс. Профсъюзът е поел целия строеж.

— Може би нашата бивша футболна звезда Коудър — рече Дороти, облегна се назад, сплела пръсти зад врата си, — е замесен. Данъците са само началото. Също и жена му. Прилича на момиче от Скаутската организация, но е змия. Хладнокръвна.

Аманда хвърли на партньорката си тревожен поглед, макар че намесата й не бе неочаквана. Дороти бе споделила мнението си, когато се прибираха предишната вечер.

— Върху какво се основават подозренията ти? — попита шефът, очите му зад увеличителните стъкла не примигваха.

— Вечерял е с Джони Г., за което не ни каза — рече Дороти и започна да изброява на пръсти причините. — Единственото му алиби за онази нощ е жена му. А ловният надзирател твърди, че в нощта на убийството около хижата имало отпечатъци от високи обувки с размера на Коудър.

— В хижата се влиза след скенер на ретината — добави Аманда. — Поискахме заповед за обиск, за да разберем дали има запис кой е проникнал в сградата и кога.

— Монти? — рече шефът и се обърна към агента, на когото екипът разчиташе, когато възникне проблем с информационните технологии.

Монти сви рамене и каза:

— Зависи от нивото на системата. Някои имат записващи устройства, други — не.

— Защо не проверихме това още в самото начало? — попита шефът.

— Защото разполагахме с окървавения нож на сина, а самият той бе избягал — отвърна Дороти. — Никой не си помисли, че е било възможно някой друг да се промъкне в къщата.

— Наш пропуск — каза Аманда.

— Не е наш — рече Дороти.

— Вие двете да нямате някакъв проблем помежду си? — попита шефът като поглеждаше ту едната, ту другата.

— Бъки Лейнхарт, той е ловен водач в хижата — обясни Аманда. — Обзалагам се, че би казал всичко, ако е от полза на Скот Кинг. Никой друг не е видял онези следи. А пък те междувременно са се стопили.

— Номер тринайсет — каза Дороти. — Номерът на Коудър.

— Така казва той.

— Ловните водачи са специалисти по следите, не смяташ ли?

Аманда забеляза, че другите около масата се подхилваха. Очевидно бяха доволни, че не на тях, а на нея й се налагаше да слуша дрънканиците на Дороти.

— Вече вложихме много време в разследването на Коудър — каза Аманда. — Интуицията ми подсказва, че е чист. Не знам. Ако Коудър бъде дискредитиран по някакъв начин, Бен Еванс ще поеме управлението на компанията. А ако Еванс е извършителят, сигурна съм, че профсъюзът ще предпочете той да ръководи компанията вместо Коудър.

Думите й предизвикаха силна реакция, всички се разприказваха, обсъждаха, докато Дороти не каза:

— Интуицията ти е пълен боклук.

В залата се възцари тишина.

Шефът им се прокашля и рече:

— Вземете заповедта за обиск. Вижте какво ще излезе от скенера и няма да се налага да обсъждаме интуицията на когото и да било. Ако онази нощ Коудър е бил там, значи лъже.