Страшният съд

38

Бен отби в подходната алея, зави и видя синия събърбън на Бъки, спрян пред купчина чакъл. Дървената хижа изглеждаше като смачкана скулптура от кибритени клечки. Назъбени дървесни стволове стърчаха от изкривената маса тръби, жици и метални листи.

Една глава се подаде от тази бъркотия. Две тъмни очи и четинести, увиснали мустаци под ръба на камуфлажната шапка. Бен угаси фаровете и излезе.

— Бъки! — извика той.

Бъки изчезна за малко, за да се появи отстрани на хижата с пушка в едната ръка и препарирана глава на газела в другата. Държеше я за оцелелия й рог. Другият бе счупен, но въпреки това Бъки отвори задната врата на събърбъна и я сложи вътре.

— Искаш да се махна ли? — рече Бъки и го погледна втренчено. Не бе насочил пушката срещу Бен, но все пак дулото й сочеше в неговата посока. — Много от тези неща тук са мои.

Бен поклати глава.

— Ти не разбираш. Адам ми каза какво е станало. Той нямаше право да постъпи така.

— Но Джеймс вече го няма, нали? Сега единствено ти и той въртите работата.

— Бък — рече Бен, поклати глава и се взря в пламтящите му очи. — Аз не участвам в това. Опитах се да убедя борда да ме сложи начело. Господи, та той вкара профсъюза в „Гардън Стейт“. Петнайсет години сме се борили с тях, а сега вече са там и играят покер във фургона.

— Предполагам, че всички си имаме своите проблеми — рече Бъки и кимна към купчината развалини.

— В това сме на една страна, Бъки — рече Бен.

— Чия е тази страна? — попита Бъки, свали пушката и тръгна към купчината.

— Не ми вярваш, така ли? — последва го Бен.

— Те се отнасяха и към двама ви като членове от семейството — каза Бъки, отмести една греда от пътя си и пристъпи да вдигне будилник с радио с едната си ръка и настолна лампа — с другата.

— Виж това — каза Бен, извади визитка от джоба си и я подаде на Бъки.

Той пусна будилника на земята, взе картичката и я отдалечи на една ръка разстояние, за да я прочете.

— Е, и? Аз вече говорих с тях. Те смятат, че Скот го е убил. И ти ли така мислиш? — попита той.

— Аз също говорих с тях — каза Бен. — Опитах се да им обясня какво всъщност става тук.

— Което е?

— Мисля, че убийството е дело на профсъюза — отвърна Бен. — И може би Тейн им помага.

— Кой друг би могъл да влезе? — попита риторично Бъки, взе будилника и лампата и ги отнесе в колата си.

— Видях следи. Номерът на обувките бе като на Тейн. Идваха от долния вход, до оръжейната. От там се влиза след скенер.

— Не мога да си представя, че е бил Тейн — каза Бен, като продължаваше да върви подир Бъки. — Може да е пуснал някого от тях, но не и да го направи см.

— Имаше следи само от един човек — каза Бъки и се спря.

— Може да ги е пуснал през друга врата?

— А може би скунксът не вони.

— Можем ли да докажем, че е влизал? — попита Бен.

— Скенерът има ли записващо устройство? Кой кога е влизал и тъй нататък?

— Мисля, че е само ключалка, а окото ти е ключът, но не знам със сигурност — отвърна Бъки. — Не можах да разбера. Онези от компанията „Ай Пас“ не поискаха да ми обяснят нищо, както и да опитвах.

— Защото не си служител на компанията.

— Така е. Е, и?

— Но аз съм — рече Бен. — Не знам дали там има нещо, но ако има, аз ще го открия.

Той протегна ръка и Бъки я стисна.