Страшният съд

74

— Но нея я хванаха, нали?

Кимвам и отвръщам:

— Заловили я като се качвала на автобус в Масена. Арест за притежание на наркотици. Казали й, че със сигурност ще получи десет години затвор за пренасяне на такова количество през границата. В повечето случаи в щата Ню Йорк получаваш по-голяма присъда за наркотици, отколкото за убийство. Като Бъки. Пет години условно за това, че уби онзи тип Пийт.

— Но тя предаде и теб, нали?

Усмихвам му се и казвам:

— Мислиш, че поради онова, което стори, не е държала на мен?

Той свива рамене.

— Тя не знаеше, че съм уловил дръжката на вратата — казвам. — Сигурен съм. Освен това знам, че тя бе винаги с една крачка напред. Отбиването й да купи диктофон, преди да намери Джони Г. в „Метрополитън“? Тя получи каквото искаше. Запис на Джони Г., който си признава за убийството на Майло.

— Но ти си тук — казва той.

— Не и за трите доживотни присъди, които ми поискаха — казвам и се вглеждам в лицето му. — Тя постигна споразумение, още докато й слагаха белезниците. Пълен имунитет, ако им предаде Джони Г. Аз също сключих сделка. Признах за убийство по непредпазливост първа степен. Дванайсет години. Което означава шест в затвора.

— Но тя изобщо не свидетелства — казва той.

Извръщам се и стискам ъгълчетата на очите си.

— Тя май остави това на мен, нали? — казвам.

— А парите?

— Смятам, че е мислела, че ще обвинят мен, тъй като аз бях мъжът.

— Кой да те обвинява?

— Профсъюзът.

— Но не го направиха, така ли?

— Очевидно не.