Страшният съд

60

Върнахме се у дома и си направихме хубава семейна вечеря. Джесика сготви пиле по китайски със зеленчуци. Добра храна. Поскара се на Томи за училище и за това доколко късно го оставяла вечер Ейми. Грижовната мама.

Аз слушах и се занимавах с бутилка ризлинг „Херън Хил“, напомнях на Томи, че нищо не идва даром и че с тази двойка на домашното му по математика от него няма да излезе нищо друго, освен работник на някоя бензиностанция. Очите му се насълзиха, издаде напред долната си устна и помоли да бъде извинен и да излезе. Джесика ми се намръщи, а аз й казах, че би ми се искало моят старик да се интересуваше достатъчно, за да ме насърчава да си пиша домашните.

Легнахме си, сякаш всичко беше нормално. Само дето тя летеше нависоко в облаците, а аз бях толкоз къркан, че не можех да произнеса като хората едно „лека нощ“.

На следващата сутрин взех четири нурофена и излязох без да будя никого. Отбих се в „Джони Ейнджъл“ за бекон, яйца, сандвич със сирене и кафе, но забравих да изтръскам трохите от костюма си, когато влязох в офиса. Изпитах странно усещане при влизането си, като си помислих, че последния път, когато идвах, бе посред нощ, за да открадна някои книжа.

Дарлийн имаше такова изплашено изражение, че в гърлото ми заседна буца. Каза ми, че съжалявала, а като погледнах в кабинета си, видях Скот да седи там и да ме чака. Махнах й с ръка, казах й, че няма проблем, влязох и затворих вратата зад гърба си.

— Добре си се завърнал — рекох и протегнах ръка.

Той седеше и ме гледаше. Свих рамене, седнах зад писалището си и включих компютъра.

— Какво мога да направя за теб? — попитах, вторачен в екрана, сякаш съвсем равнодушен.

— Всичко свърши — рече той. — Искам да си наясно с това.

Засмях се и го погледнах.

— Това ли било?

Той се наведе към мен, ушите му се прилепиха към черепа.

— Управителният съвет се събира утре в Ню Йорк — рече той. — С теб е свършено. Реших, че трябва да ти кажа. Заради миналото.

— За да компенсираш онова време, когато ти покривах гърба, като ти налетяха онези трима типове пред „Сътърс Мил“ ли?

— Семейството ми спечели много пари след това — рече той. — За шанса, който ти получи тук, много хора биха се съгласили да им отрежат едната ръка.

— Но и вие се възползвахте добре от мен, нали?

Лицето му почервеня още повече.

— ФБР е по следите ти.

— Странно — рекох. — Работя с тях вече месец и никой не ми е казал, че съм от погрешната страна на барикадата.

— Само не ми казвай, че съпругът винаги последен научава — каза Скот.

Репликата му удари в десетката и мислите ми хукнаха в най-различни посоки, в съзнанието ми изплува и Джони Г. Дали Скот наистина знаеше нещо, или просто се опитваше да ме обърка?

— Имам работа — рекох, набрах паролата си и се включих в системата.

— За рушветите ли?

— За всичко, което е необходимо, за да построим този сладур — рекох и започнах да тракам по клавишите. — Баща ти никога не е строил навътре в щата. Необходимо е специално разбиране.

— Майната ти — рече той, стана и тръгна към вратата. — Наслади се на последния си ден.