Страшният съд

65

В ъгъла на стаята, до малката кухничка имаше стар диван от La-Z-Boy. Бъки седна там както си беше с ботушите и якето. По телевизията вървеше стар филм. Джеймс Кагни се пенявеше на мъртвата си майка. Бъки заклюма.

Джуди го улови за ръката и го попита дали не иска да си легне. Той наистина се нуждаеше от малко здрав сън. Погледна я, опита се да осъзнае къде се намира, след това поклати глава и стана. Прекоси няколко пъти претъпканата стая, после й каза, че излиза.

— Къде? — попита тя.

— Трябва да продължа да наблюдавам — отвърна Бъки.

— Къде?

Той я погледна, уловил вече дръжката на вратата. Очите й зад стъклата на очилата се изпълниха със сълзи, въртеше колана на пеньоара между пръстите си.

— Трябва да вървя — рече задавено Бъки.

Отиде до къщата на Ръсел, знаеше, че ще усети възела в корема си, като не види пикала му, и така и стана — даже го почувства по-стегнат от всякога. Влезе, провери телефонния секретар, извика името на сина си, докато тичаше по тесния коридор и нагоре по стълбите към спалнята.

Пое към офисите на „Кинг Корп“, така силно стиснал зъби, че като пристигна, челюстите вече го боляха. Обиколи сградата, оглеждайки терена така, както го беше правил поне десетина пъти през последните няколко дни. Това бе последното място, на което се бе намирал Ръсел, доколкото той знаеше. Следата бе тук. Винаги имаше диря. Само че не можа да я открие.

Усещаше крайниците си натежали от липсата на сън. Очите му горяха. Потисна прозявката си и обиколи отново сградата, след това смени посоката и пое към офисите на ФБР. Седна на ниската каменна стена през стъклените врати. Служителите започваха да идват на работа. Когато видя двете жени, Бъки се изправи и ги поздрави. Попитаха го дали се е чувал със сина си и лицата им помрачняха, като разбраха, че не го бе чувал.

— Следим го, откакто кацна — каза агент Лий, изражението й бе потиснато от новината, че синът му не се бе обадил.

— Сложихте ли му бръмбари? — попита Бъки.

— В къщата и на клетъчния — отвърна агент Руукс.

— Екипът по проследяването знае за сина ти — каза агент Лий. — Ако чуят нещо, ще разберем веднага и ще ти се обадим.

Бъки ги изгледа продължително. Агент Лий се обърна към вратата.

— Е, добре.

— Ще го арестувате ли?

— Отпечатъците по пушката са негови — отвърна агент Лий. — Чакаме балистичната експертиза. Двете неща вървят заедно.

— Ще го пипнем — рече агент Руукс.

Бъки кимна и се извърна. Колата му го отведе до Скейнителис. До къщата на Тейн. Пое по частния път към подходната алея, спря пред портите. През решетките можеше да види жълтата къща. Зад оградата, на празния парцел, се издигаха две огромни купчини пръст, от едната бе отхапано значително количество земна маса.

Бъки седеше и я гледаше вторачен.

Вдигна ръка към лицето си, поглади мустаците си, направи едно „О“ с устни, след това даде заден ход на пълна газ и гумите засвириха. Излезе на главния път, мина покрай няколко хамбара по служебния път към строителната площадка, където бяха могилите от пръст. Колата занесе, докато спираше. Бъки излезе и се закашля в облака прах, разпръснаха го с ръце и сякаш заплува към могилата, от която бе отгризана голяма „хапка“ пръст.

Недовършена работа.

Ръждясалият жълт булдозер бе паркиран под ъгъл спрямо основите. Отпечатъците от веригите му се виждаха из целия периметър. Бъки обиколи терена по следите. В далечния ъгъл на основите имаше дупка, от която стърчеше бетонна стена. Следите се въртяха около нея. Онзи, който бе работил с булдозера, бе пропуснал едно място. Немарливост. Явно бе човек, който не си разбира от занаята. Недовършена работа. Все едно да оставиш следа в калта.

Ръката на Бъки се вдигна отново към мустаците му. Огледа се. Къщата на Тейн се мержелееше зад оградата. Бъки пое към нея, газейки вече втвърдилите се следи от веригите на булдозера. Спря до оградата и прокара пръсти по ръба на черния стоманен прът, остави един остър ръб да пореже кожата му. Погледна пръста си и капчицата кръв върху него, след това се отдалечи от езерото, като не изпускаше из очи другата страна на оградата. Високите дървета му пречеха да вижда къщата. Когато стигна до една празнина между дърветата, заби крака в земята и огледа почвата.

Изпомачкана трева. Фас от цигара в листака отвъд оградата. Бъки се наведе пресегна се и взе фаса за кафявия филтър. Отдръпна го на една ръка разстояние, присви очи и разчете думата „марлборо“. Марката на Ръсел. Бъки се изправи и отстъпи внимателно назад, замисли се за времето, когато Ръсел бе оставил съобщението си. Когато получи съобщението — в деня, в който отвеждаше Скот, преваляваше. Но оттогава насам бе сухо.

Погледна към мястото, където би трябвало да е стоял Ръсел, и наум очерта триметров кръг около него. Клекна на четири крака и започна да оглежда периметъра, листенце по листенце, като ги мачкаше, докато напредваше.

След известно време го заболяха гърбът и коленете. Вдигна глава към парцела — около двайсет декара. Море от избеляла трева обграждаше празните основи. Знаеше, че ще прегледа всяка тревичка, преди да се върне в онази малка стаичка.

Един час по-късно откри червено-кафяво петно от засъхнала кръв.