Време за милост

18

Всеизвестно бе, че всеки петък по обед настъпваше кулминацията на съдебната дейност, след което тя затихваше. Адвокатите, които обикновено пълнеха коридорите на съда, следобед изчезваха. Повечето сервираха някоя лъжа на секретарките си и заминаваха за провинцията, където си купуваха студена бира и обикаляха по черните пътища в блажена самота. Телефоните мълчаха, началниците ги нямаше, затова и секретарките често се измъкваха от работа. Никой уважаващ себе си съдия нямаше да бъде с тога в петък следобед. Повечето отиваха да играят голф. Чиновничките, които обикновено сновяха, понесли важни документи, отиваха да свършат нещо от отсрещната страна на улицата и вместо да се върнат, влизаха в козметичните салони и магазини. Към средата на следобеда машината на правосъдието спираше да работи.

Джейк се канеше да се обади на Хари Рекс, за да провери дали ще могат да седнат на питие и да обсъдят положението. В три и половина беше приключил работа за седмицата и обмисляше какво извинение да пробута на Порша, за да си тръгне, без да го заподозре в мързел. Все още смяташе за важно да дава личен пример, а тя беше наблюдателно момиче. И все пак Порша работеше при него вече две години и познаваше графика и неумелите му извинения.

Тя му звънна по интеркома в четири без двайсет и му съобщи, че има посетител. Не, човекът нямал предварителна уговорка. Да, знаела, че е петък следобед, но ставало дума за пастор Чарлс Макгари, който я уверил, че въпросът не търпи отлагане.

Джейк го посрещна в кабинета си и двамата седнаха в ъгъла: Чарлс на старото кожено канапе, а Джейк на стол, който беше най-малко на сто години. Свещеникът не искаше нито чай, нито кафе и беше видимо разтревожен. Разказа как откарал Джоузи и Кийра в Уитфийлд във вторник, оставил ги там и отишъл да ги вземе на следващия ден. Джейк знаеше всичко това. Два пъти беше разговарял с д-р Сейди Уийвър, от която научи, че семейството е прекарало почти седем часа в три консултации.

— Докато пътувахме рано сутринта във вторник — продължи Чарлс, — на Кийра ѝ прилоша и повърна два пъти. Джоузи каза, че на нея винаги ѝ прилошава в кола. Не обърнах сериозно внимание. Когато в сряда отидох да ги взема от Уитфийлд, една от медицинските сестри ми съобщи, че сутринта на Кийра ѝ се гадело и повърнала. Озадачих се, защото не се беше качвала в кола. Докато пътувахме към къщи в сряда следобед, беше добре. Вчера сутринта госпожа Голдън, която я обучава в църквата, ми съобщи, че отново повръщала. И то не за пръв път. Разказах на съпругата ми и нали знаете колко по-досетливи са от нас жените за някои работи? С Мег имаме едно дете и след два месеца очакваме да се роди второто. Чувстваме се благословени и много се вълнуваме. Мег имаше у дома тест за бременност, който ѝ беше останал от миналата година.

Джейк кимаше. Беше купувал няколко такива теста след раждането на Хана, но резултатът винаги беше отрицателен, за тяхно огромно разочарование.

— Мег се съгласи да поговори с Джоузи. Кийра си направи теста и той се оказа положителен. Днес сутринта ги закарах на лекар в Тюпълоу. Бременна е в третия месец. Не иска да разкрие нито пред лекаря, нито пред медицинската сестра кой е бащата.

Джейк се почувства като ритнат от кон.

Свещеникът продължи развълнувания си разказ:

— На връщане отново ѝ прилоша и повърна в колата ми. Горкото момиче. Щом се прибрахме, Джоузи я сложи да си легне. Двете с Мег се редуваха край леглото ѝ, докато се почувства по-добре. На обяд хапна малко супа, после всички заедно седнахме в кухнята да поговорим. Тя призна, че Коуфър започнал да я насилва някъде по Коледа, направил го пет-шест пъти и я заплашил, че ще я убие, ако каже на някого. Не споделила с майка си и днес новината смаза Джоузи. Проляха се много сълзи, Джейк. И аз плаках. Представяш ли си? Четиринайсетгодишно момиче, изнасилено от един негодник, който я ужасява до мозъка на костите ѝ. Твърде уплашена дори да каже на някого. И без да има никаква представа кога ще приключи всичко. Призна, че ѝ минавала мисълта за самоубийство.

— Дрю знаел ли е? — попита Джейк.

Отговорът можеше да има огромни последици.

— Не знам. Разбери сам. Трябва да поговориш с нея и с Джоузи. Не са на себе си, както можеш да допуснеш. Само си помисли какво са преживели през последните две седмици. Стрелбата, операцията, болниците, ареста на Дрю, пътуването до Уитфийлд и обратно, загубата на всичко, което са имали — колкото и малко да е било… Поне сега живеят зад нашата църква. И приказките, че Дрю ще бъде пратен в газовата камера. Съсипани са и наистина се нуждаят от твоята помощ. Имат ти доверие и ще се вслушат в съвета ти. Аз ще направя всичко по силите си, но още съм неопитен свещеник, дори не съм учил в семинария. — Гласът му пресекна и очите му се навлажниха. Чарлс отмести поглед, поклати глава и се опита да овладее чувствата си. — Извинявай. Прекарах дълъг ден с тях двете. Много дълъг ден. Те имат нужда да поговорят с теб.

— Добре, добре.

— Има и още нещо, Джейк. Първата реакция на Джоузи беше, че трябва да се направи аборт. Поне засега. Аз съм против, по очевидни причини. Категорично съм против. Ако Кийра направи аборт, трябва да напусне моята църква.

— Нека да се тревожим за това по-късно, Чарлс. Спомена, че я е прегледал лекар в Тюпълоу, така ли?

— Да. Джоузи харесва лекаря, който я е оперирал, затова звънна на неговата медицинска сестра. Обадиха се на друг лекар, който им направи услуга и я вмести в графика си. Каза, че Кийра е здрава, но е още дете.

— Мег знае ли за всичко това?

— Мег присъстваше на прегледа. И в момента е с тях.

— Добре. Много е важно новината да не се разчува. Свят ми се зави, трябва да обмисля евентуалните усложнения. Знам колко бързо плъзват слуховете в една малка църква.

— Да, да.

Почти толкова бързо, колкото в едно кафене.

— Личи ли ѝ вече? — попита Джейк.

— Аз не забелязах нищо. Постарах се да не я зяпам, но според мен не ѝ личи. Защо не дойдеш да видиш с очите си, Джейк? Те са в църквата, чакат те.

Кийра си почиваше на горния етаж, когато Джейк влезе през задния вход в кухнята. В края на дълга маса имаше купчина учебници и тетрадки — доказателство, че момичето все пак се обучава. Мег и Джоузи седяха на масата и подреждаха огромен пъзел. Четиригодишният син на семейство Макгари, Джъстин, си играеше кротко в ъгъла.

Джоузи се изправи и прегърна Джейк, сякаш бяха близки приятели от години. Мег отиде да изплакне кафеварката и да я зареди с прясно кафе. Прозорците бяха отворени и завесите се ветрееха на вятъра, но в стаята се долавяше дъхът на дълъг и драматичен ден.

Джейк пристигна от площада до църквата за двайсет и две минути и през това кратко време се помъчи да определи нововъзникналите правни проблеми и да им намери решение — безуспешно, разбира се. Ако момичето наистина беше бременно и Коуфър беше бащата, как трябваше да се представи това на процеса на Дрю? Кийра беше присъствала на стрелбата, затова несъмнено щяха да я призоват като свидетел на обвинението. Можеха ли да споменат бременността ѝ? Ами ако майка ѝ настояваше за аборт? Щяха ли съдебните заседатели да узнаят? Ако Дрю е знаел, че Коуфър изнасилва сестра му, нямаше ли това сериозно да повлияе на защитата му? Беше го убил, за да прекрати изнасилванията.

За отмъщение. Независимо от причината Лоуел Дайър щеше да твърди убедително, че Дрю прекрасно е съзнавал какво върши. Как можеха да докажат, че детето е на Коуфър? Ами ако някой друг беше бащата? Предвид бурното минало на Кийра нямаше ли вероятност тя да е започнала да прави секс съвсем рано? Да има гадже някъде? Не беше ли Джейк длъжен да осведоми Дайър, че основната му свидетелка е бременна от убития? В зависимост от времето на провеждане на процеса нямаше ли да бъде по-разумно да я призоват да свидетелства, когато бременността вече ѝ личи? Ако Джейк докажеше изнасилванията и тормоза, щеше ли да се превърне Стюарт Коуфър в обвиняем? Ами ако Кийра предпочетеше да направи аборт, кой щеше да плати? Ако ли пък не, какво щеше да стане с детето? Щяха ли да ѝ позволят да го задържи, след като нямаше дом?

Докато шофираше, Джейк реши, че тези проблеми изискват цял екип: адвокат, свещеник, най-малко двама психиатри, няколко психолози.

Джейк погледна през масата към Джоузи и попита направо:

— Дрю знаел ли е, че Коуфър изнасилва сестра му?

Сълзите ѝ потекоха на мига, емоциите бяха болезнени и неудържими.

— Кийра не казва — отговори Джоузи. — Затова допускам, че е знаел. Иначе тя просто щеше да отрече, нали? Но аз не знаех. Не мога да повярвам, че е казала на Дрю, а на мен не.

— И ти изобщо не си подозирала, така ли?

Джоузи поклати глава и захлипа. Мег наля на Джейк кафе в керамична чаша, осеяна с кафеникави петна след десетилетна употреба. И чашата като всичко друго в стаята изглеждаше стара, но чиста.

Джоузи изтри лицето си с хартиена кърпичка и попита:

— Как ще повлияе това на делото на Дрю?

— И добре, и зле. Някои съдебни заседатели ще му съчувстват, защото е взел нещата в свои ръце и е защитил сестра си, ако това е било намерението му. Още не се знае. Прокурорите ще наблегнат на факта, че е убил Коуфър, за да го спре, следователно е съзнавал какво върши и не може да пледира невменяемост. Наистина ми е трудно да предвидя как ще се развият нещата. Не забравяй, че се занимавам със случая само временно. Твърде вероятно е съдия Нуз да назначи друг адвокат за процеса.

— Не може да ни напуснеш, Джейк — примоли се Джоузи.

О, мога, помисли си той. Особено сега.

— Ще видим. — Потърси не толкова потискаща тема и каза: — Разбрах, че сте прекарали известно време с Дрю.

Тя кимна.

— Как е той?

— Както може да се очаква. Дават му лекарства, някакви антидепресанти, и казва, че спи по-спокойно. Харесва лекарите, храната също била хубава. Предпочита да остане там, отколкото в ареста. Защо не може да излезе, Джейк?

— Вече говорихме за това, Джоузи. Обвинен е в предумишлено убийство. За такова нещо никого не освобождават под гаранция.

— Ами училището? И бездруго е назад с две години, сега ще изостане още повече. В Уитфийлд не искат да го включат в клас от съображения за сигурност и защото е там само временно. Ако го върнат тук преди процеса, в ареста нямат никакви учители. Защо просто не го изпратят в някой изправителен дом? Някъде, където поне ще ходи на училище.

— Защото не се отнасят към него като към непълнолетен. Вече е възрастен.

— Възрастен, значи? Ама че шега. Той е просто дете, дори не се бръсне още. Един от психолозите там ми каза, че за пръв път вижда толкова незряло във физическо отношение шестнайсетгодишно момче като Дрю. — Джоузи замълча, за да избърше сълзите си. — Баща му беше същият. Още дете.

Джейк погледна Мег, която завъртя очи към Чарлс. Джейк реши да позадълбае.

— Кой е баща му?

Джоузи се засмя и сигурно щеше да отговори: „Кво те интересува, мамка му?“, но се намираха в църква.

— Съседско момче, казва се Рей Барбър. Отраснахме заедно. Когато бяхме на четиринайсет, се заиграхме, така да се каже, и един ден го направихме, без да се усетим. После го направихме пак и пак, забавлявахме се. Не знаехме как да се предпазваме, нищо не разбирахме от биология, бяхме просто две деца, които вършат глупости. Забременях на петнайсет и Рей искаше да се оженим. Страхуваше се да не му бия шута. Майка ми ме изпрати да живея при една леля в Шривпорт и там да родя. Не помня да сме обсъждали възможност да прекратя бременността. Родих бебето, настояха да го дам за осиновяване и може би точно така трябваше да направя. Наистина. Онова, което причиних на децата си, е истински грях, нищо друго. — Джоузи въздъхна и отпи глътка вода от шишето. — Както и да е, помня, че Рей се тревожеше, защото другите момчета се бръснеха и имаха косми между краката, а той не. Притесняваше се, че ще възмъжее късно като баща си. Явно все пак инструментът му си работеше.

— Какво стана с Рей? — попита Джейк.

— Не знам. Не съм се връщала у дома. Когато отказах да изоставя бебето, леля ме изгони. Знаеш ли, Джейк, най-сериозната ми грешка е, че забременях на петнайсет. Това промени целия ми живот, и то към по-лошо. Обичам Дрю, обичам и Кийра, но когато едно момиче роди толкова рано, цялото му бъдеще отива по дяволите. Дъщеря ми сигурно няма да завърши училище. Няма да си намери свестен съпруг. Няма да си намери хубава работа. Сигурно ще прави каквото правех аз — ще скача от мъж на мъж. Затова Кийра няма да роди това бебе, разбираш ли, Джейк? Банка ще обера, за да намеря парите за аборта, но тя ще го направи. Няма да допусна да съсипе живота си. По дяволите, тя дори не е искала да прави секс. Аз исках, съжалявам, че го казвам.

Чарлс поклати глава и прехапа устни, но не каза нищо. Беше очевидно обаче, че може да говори дълго по въпроса за абортите.

— Разбирам — увери я Джейк. — Но това ще го обсъдим по-нататък. Сега искам да ти задам въпрос, който няма как да избегна. Тя твърди, че бащата е Коуфър. Има ли някаква вероятност да е друг?

Нищо не беше в състояние да смути Джоузи, дори деликатният намек, че невръстната ѝ дъщеря може да е спала и с други мъже. Тя поклати глава.

— Вече я питах. Сигурно сте забелязали, че Кийра е нормално развита за възрастта си, много по-зряла е от брат си. От опит знам на какво са способни децата, затова я попитах дали има и друг. Въпросът ми я разстрои, тя категорично отрече. Каза, че Коуфър е първият мъж, който я е докосвал.

— И всичко е започнало около Коледа, така ли?

— Да. Била вкъщи сама една събота, точно преди Коледа.

— Значи на двайсет и трети декември — обади се Чарлс.

— Аз бях на работа. Дрю щеше да спи у приятел. Стю се прибрал рано и решил да отиде в стаята ѝ. Казал ѝ какво иска. Тя започнала да го умолява. Той я насилил, но внимавал да не оставя следи. Когато всичко приключило, я предупредил, че ще убие нея и Дрю, ако каже на някого. Дори я попитал дали ѝ е харесало. Представяш ли си? Случило се още няколко пъти, пет-шест според нея. Кийра просто чакала подходящ момент да ми съобщи. Не можела да продължава така, минавали ѝ мисли за самоубийство. За всичко съм виновна аз, Джейк. Виждаш ли какво причиних на децата си? Вината е само моя.

Джоузи отново се разплака.

Джейк отиде на мивката и изля изстиналото кафе. Напълни отново чашата си, застана на вратата и се загледа навън. Когато плачът на Джоузи секна, той се върна на мястото си и я погледна.

— Още няколко въпроса?

— Разбира се. На теб ще кажа всичко, Джейк.

— Дрю и Кийра знаят ли, че са от различни бащи?

— Не, не съм им казвала. Реших, че и бездруго скоро ще се досетят. Изобщо не си приличат.

— Коуфър малтретирал ли е Дрю?

— Да. Удряше му шамари, на Кийра също, но никога не ги е бил с юмруци. Мен ме наби няколко пъти, винаги пиян. Когато беше трезвен, Стю беше свестен, разбираш ли? Обаче превърташе, когато се натряска. И винаги всяваше страх.

— Ще бъдеш ли в състояние да свидетелстваш за побоите пред съдебните заседатели?

— Да, струва ми се. Ще ме задължат да го направя, нали?

— Вероятно. А Кийра?

— Не знам, Джейк. Горкичката ми, в момента е пълна развалина.

Точно в този момент Кийра се появи на вратата и се приближи към масата. Очите ѝ бяха подути, а косата ѝ разрошена. Носеше широки джинси и суичър и Джейк неволно погледна към корема ѝ. Не забеляза нищо издайническо. Тя му се усмихна, но не каза нищо. Имаше красива усмивка и съвършени зъби. Джейк се помъчи да си представи ужаса на едно четиринайсетгодишно момиче, което току-що е научило, че в тялото му расте нежелано дете. Защо природата допускаше децата да имат деца?

— Да се върнем към процеса — обади се Чарлс. — Някаква представа кога ще се проведе?

— Никаква. Все още е много рано да се каже. Знам, че делата на непълнолетни, съдени като възрастни, се придвижват доста бързо. Може би ще е още това лято, но не съм сигурен.

— Колкото по-рано, толкова по-добре — каза Джоузи. — Искам тази бъркотия да остане зад гърба ни.

— Нещата няма да приключат с процеса, Джоузи.

— Знам, Джейк — рязко отговори тя. — При мен никога не приключват. Винаги е пълен хаос и явно винаги ще бъде. Съжалявам за всичко. Децата ме умоляваха да напусна Стю и аз наистина исках да го направя. Ако знаех за Кийра, щяхме да избягаме някоя нощ. Не ме питай къде, но щяхме да си тръгнем. Страшно съжалявам.

Отново се възцари продължително мълчание, докато Джейк, Чарлс, Мег и дори Кийра се опитваха да измислят нещо утешително.

— Не исках да прозвучи грубо, Джейк. Моля те да разбереш.

— Разбирам. Важно е тази бременност да остане в пълна тайна. Сигурен съм, че всички го осъзнавате, но главният въпрос е как да подходим. Кийра не ходи на училище, затова няма да има подозрения от приятелки. А хората тук, в църквата?

— Ами трябва да кажем на учителката ѝ, госпожа Голдън — отговори Чарлс. — Тя вече подозира нещо.

— Ще я предупредите ли да си мълчи?

— Разбира се.

— След като направим аборта, няма да има повод за тревога, нали така? — попита Джоузи.

Този път Чарлс не се сдържа и строго отсече:

— Докато живеете в тази църква, за аборт и дума не може да става. Ако Кийра направи аборт, трябва да си тръгнете.

— Ние винаги си тръгваме. Джейк, къде е най-близката клиника?

— В Мемфис.

— Колко струва абортът сега?

— Не знам от опит, но съм чувал, че към петстотин долара.

— Ще ми заемеш ли петстотин долара?

— Няма.

— Добре, ще си намерим друг адвокат.

— Не съм сигурен, че е възможно да намерите друг.

— О, адвокати колкото искаш.

— Нека всички да се успокоят, моля — прикани ги Чарлс. — Денят беше дълъг и нервите ни са обтегнати.

Смълчаха се. Джейк допи кафето си и отиде да остави чашата в мивката. Застана до масата и каза:

— Трябва да тръгвам, но искам да обмислите сценарий, който трудно можете да си представите. Ако има аборт, при все че аз съм против, но решението не е мое, тогава не само ще унищожите един живот, но и безценни улики. Кийра ще бъде призована да свидетелства на процеса. Ако направи аборт, няма да ѝ бъде позволено да го спомене, а и не бива, защото само би предизвикала възмущението на съдебните заседатели. Може да им каже, че Стюарт Коуфър я е изнасилвал многократно, но няма да има друго доказателство, освен нейните думи. Не е викала полиция. Ако е бременна обаче или ако вече е родила, бебето ще бъде неопровержимо доказателство за насилието от страна на Коуфър. И Кийра ще предизвика огромно състрадание не само към себе си, но и към брат си — което е по-важно. Запазването на бебето ще бъде фактор от огромна полза за Дрю по време на процеса.

— Значи тя трябва да запази бебето заради брат си, така ли? — попита Джоузи.

— Трябва да запази бебето, защото така е редно — отговори Джейк. — Само то няма да спаси брат ѝ, но определено ще помогне на доста безнадеждна кауза.

— Тя е прекалено млада, за да си провали живота с едно дете — каза Джоузи.

— Има много отчаяни и достойни семейни двойки, Джоузи — отбеляза Джейк. — Уреждам по три-четири осиновявания годишно и това са най-любимите ми случаи.

— Ами бащата? Не съм сигурна, че искам неговите гени.

— Че кога сме могли да избираме родителите си?

Джоузи обаче клатеше глава възмутено, не искаше и да чуе. Докато потегляше с колата, Джейк си припомни неочаквано гневните ѝ изблици. Не че я винеше. Беше закалена от живота си, изпълнен с много неуместни избори, и отчаяно копнееше да осигури нещо по-хубаво на децата си. Сигурно и тя беше правила аборт и тайно благодареше на съдбата, че има да се тревожи само за две деца. Бяха ѝ предостатъчно.

Джейк се зачуди дали да не спре в крайпътен магазин да си купи бира за из път — леденостудена кутийка, на която да се наслаждава двайсетина минути. В този момент звънна телефонът в колата му. Обаждаше се Карла, която лаконично му напомни, че след двайсет минути трябва да тръгват за вечерята у семейство Аткавидж. Беше му изхвърчало от ума. Карла му звъняла вече цял час. Къде се бил запилял?

— После ще ти обясня — обеща той и затвори.

Когато водеше по-деликатни дела, винаги се бореше със себе си какво да споделя с жена си. Разкриеше ли ѝ всичко, щеше да допусне нарушение на етиката, но всеки човек, включително адвокатите, има нужда да се довери някому. Тя винаги му предлагаше различна гледна точка, особено по отношение на други жени, и никога не се колебаеше да оспори нещо. Карла щеше да има категорично мнение за най-новите развития в тази и бездруго трагична история.

Докато приближаваше дома си, Джейк реши да изчака ден-два, преди да сподели с жена си, че Кийра е бременна от Стюарт Коуфър. Стомахът му се сви при мисълта за това. Трудно можеше да си представи неподправения гняв, който щеше да избухне в съдебната зала, ако опишеше безчинствата на Коуфър. Едно мъртво ченге, което не може да се защити.

Хана щеше да нощува у приятелка и къщата беше тиха. Клара се държеше хладно, защото закъсняваха заради него. Беше петък вечер, имаха среща с приятели, непринудена вечеря на двора. Джейк си съблече костюма и обу джинси, после седна на масата в кухнята да изчака жена си.

Докато той шофираше, тя попита:

— Е, къде беше?

— В църквата „Добрият пастир“. Бях при Джоузи и другите.

— Това не беше предвидено.

— Не, стана неочаквано. Чарлс Макгари дойде в кантората към три и половина и настоя да поговоря с тях, каза, че били разстроени и трябвало някой да ги успокои. Което е част от моята работа.

— Няма да се откопчиш от този случай, така ли?

— Като плаващи пясъци е.

— Преди около час отново звъниха у дома. Време е да си сменим номера.

— Оставиха ли име и адрес?

— Едва ли има адрес, според мен този човек живее под някой камък. Откачен особняк, който крещеше по телефона. Заплаши, че ако момчето излезе на свобода, ще умре до четиресет и осем часа. А адвокатът му нямало да издържи и едно денонощие.

— Значи най-напред ще убият мен?

— Не е смешно.

— Не се смея. Хайде да си сменим номера.

— Ще се обадиш ли на Ози?

— Да, но едва ли ще има полза. Трябва отново да обсъдим наемането на частна охрана.

— Или просто трябва да кажеш на Нуз, че втори път няма да издържиш.

— Искаш да се откажа ли? Нали се тревожеше за Дрю?

— Да, тревожа се за Дрю. Но също и за Хана, за теб и за мен, за това как ще оцелеем в това градче.

Стан Аткавидж живееше до кънтри клуба в гористо предградие с огромни къщи, построени около единственото голф игрище в окръга. Той беше директор на Секюрити Банк и се занимаваше с ипотеката на Джейк, както и със заема за съдебните разноски по делото „Смолуд“. Отначало Стан се поколеба за новия заем точно като Джейк и Хари Рекс. Но с развитието на случая адвокатите разбраха, че нямат друг избор. След трите си развода и вече с четвърта съпруга Хари Рекс беше поизпразнил банковата си сметка. Джейк също, макар че единственият му кредит беше за къщата. Хари Рекс беше на петдесет и една години, но очакваше бъдещето с тревога. Джейк беше само на трийсет и седем и като че ли колкото по-дълго практикуваше право, толкова повече задлъжняваше.

Стан им беше близък приятел, но Джейк и Карла не понасяха жена му. Казваше се Тилда и беше от стара фамилия в Джаксън, която тя описваше като богата и така отблъскваше повечето хора в Клантън. Градчето беше твърде малко за нея и за скъпите ѝ вкусове. Търсейки по-ярки светлини, Тилда принуди Стан да стане член на кънтри клуба в Тюпълоу — символ на обществено положение и лукс, който с мъка успяваха да си позволят. Тя пиеше много, харчеше на воля и непрекъснато притискаше съпруга си да печели повече. Като банкер в малко градче, Стан беше пестелив на думи, но имаше доверие на Джейк и беше споделил, че бракът му не върви. За късмет, Бриганс пристигнаха с половинчасово закъснение, когато Тилда вече беше изпила няколко питиета и беше преодоляла обичайната си скованост.

Присъстваха пет двойки, всички около четиресетте, а децата им бяха на възраст между три и петнайсет години. Жените се събраха в единия край на двора, при винения бар, и се заприказваха за децата, а мъжете се скупчиха около кега с бира и подеха други теми. Най-напред за фондовите пазари — разговор, който отегчаваше Джейк, защото нямаше пари, за да играе на борсата, а дори да имаше, беше достатъчно разумен да избягва подобни начинания. След това обсъдиха скандалния слух, че техен познат лекар се е побъркал и е избягал с медицинска сестра. Тя беше известна персона, защото беше убийствено красива и по нея въздишаха всички мъже в окръга, семейни или не. Слухът не беше стигнал до Джейк, който не познаваше жената и не харесваше лекаря.

Карла отдавна смяташе, че мъжете са по-големи клюкари от жените. Джейк не би могъл да възрази. С облекчение посрещна смяната на темата, щом заговориха за спорт, и се зарадва още повече, когато Стан съобщи, че вечерята е сервирана. Никой не спомена убийството на Коуфър.

Вечеряха пушени ребра, варена царевица и зелева салата. Беше идеална пролетна вечер, достатъчно топла да се хранят на открито на двора и да се любуват на цъфналия кучешки дрян. Четиринайсетият феъруей беше на петдесетина метра от тях и след десерта, който беше купешки кокосов пай, петимата мъже запалиха пури и отидоха да ги изпушат на голф игрището. Турнирът „Мастърс“ беше в разгара си в Националния голф клуб „Огъста“ и беше основна тема на разговора. Ник Фалдо и Реймънд Флойд се бореха мъжки и Стан, който играеше голф сериозно, беше великодушен в анализа си. И тъй като беше домакин и нямаше да шофира, пиеше много.

Джейк нямаше голям опит с пурите, а с голфа — още по-малък, затова, докато уж слушаше вежливо, мислите му се върнаха към сцената в църквата и към уплашения и отчаян поглед на Кийра. Той прогони образа и закопня да се прибере у дома и да пропълзи в леглото си.

Стан обаче предложи да приключат вечерта с диджестив — хубаво бренди, което някой му изпратил. Върнаха се в двора и той наля пет щедри шота, после мъжете се присъединиха към жените.

Карла погледна питието в ръката на Джейк и прошепна:

— Не пи ли достатъчно?

— Добре съм.

Едното семейство плащаше на бавачка и трябваше да се прибира. Друго имаше малко кученце, което било само. Наближаваше единайсет в петък вечерта и повечето гости с нетърпение очакваха да си отспят на следващия ден. Благодариха на домакините, сбогуваха се и се разотидоха.

До червения сааб на Джейк Карла попита:

— В състояние ли си да шофираш?

— Разбира се, добре съм.

Качиха се и тя настоя:

— Колко си пил?

— Не съм правил сметка. Не много.

Карла скръцна със зъби, отмести поглед и млъкна. Джейк беше решен да ѝ докаже, че е трезвен, затова шофираше бавно и внимателно.

— За какво си говорихте с момичетата? — попита той в опит да разчупи леда.

— Обичайните теми: децата, училището, свекървите. Чу ли за доктор Фреди и медицинската сестра?

— О, да, в подробности. Винаги съм гледал да страня от него.

— Противен е, но и жена му не е по-приятна. Внимавай с колко караш.

— Карам с колкото трябва, Карла, благодаря.

Джейк вреше и кипеше, затова съсредоточи цялото си внимание върху пътя. Зави по обходен маршрут източно от града и пред тях се показаха светлините на Клантън. Той погледна в огледалото и изруга:

— Мамка му! Ченгета.

Патрулката се показа изневиделица и се залепи за калника му със синя лампа и сирена, която се чуваше на километри. Джейк веднага се досети, че е кола на шерифството. Все още бяха на километър и половина от Клантън.

Карла се извърна.

— Защо ни спира? — попита тя.

— Проклет да съм, ако знам. Не карах с превишена скорост.

Джейк намали и спря до банкета.

— Имаш ли дъвка? — попита той.

Карла отвори чантата си, която в тон с модата беше достатъчно голяма, за да мине за ръчен багаж на летището. Слабо вероятно беше човек да намери в нея дъвка или ментови бонбони в тъмното. За късмет, помощник-шерифът не бързаше. Карла все пак намери дъвки и Джейк лапна две.

Оказа се Майк Несбит, когото Джейк познаваше добре. Той освети купето с фенерчето си и попита:

— Джейк, дай ми документите си за проверка, ако обичаш.

— Разбира се, Майк. Как си? — отговори Джейк и му подаде документите.

— Чудесно. — Несбит ги прегледа и каза: — Един момент.

Върна се в патрулката и влезе вътре точно когато едно зелено ауди прелетя покрай тях. Джейк не беше сигурен, но смяташе, че колата е на едно от семействата, с които бяха вечеряли. А тъй като той притежаваше единствения сааб в радиус от осемдесет километра, нямаше съмнение кого са спрели ченгетата.

— Имаш ли вода? — попита той жена си.

— Обикновено не нося вода.

— Благодаря.

— Много ли си пил?

— Мисля, че не.

— Колко?

— Не съм си броил чашите, но не съм прекалявал. Пиян ли изглеждам?

Тя се извърна и не отговори. Примигващата светлина сякаш всеки момент щеше да изригне, но за щастие, поне сирената млъкна. Мина още една кола, съвсем бавно. Джейк от години се занимаваше поне с едно обвинение за шофиране в нетрезво състояние месечно. Основният въпрос беше: трябва ли да се съгласиш на дрегер или не. Ако направиш теста и съдържанието на алкохол се окаже прекалено високо, ще те осъдят. Ако си под горната граница, ще отървеш кожата. Откажеш ли, ченгетата автоматично те водят в ареста. Плащаш гаранция, излизаш, наемаш адвокат и започваш да се мъкнеш в съда, където имаш шанс да спечелиш. Разумният съвет, който винаги получаваш твърде късно, за да ти бъде от помощ, беше да се подложиш на теста, ако си изпил само няколко питиета. Ако знаеш, че си къркан, отказваш и отиваш в ареста.

Да се съгласи или да откаже? Докато седеше и се опитваше да имитира безгрижие, Джейк усети, че ръцете му треперят. Кое унижение щеше да е по-голямо? Да му щракнат белезниците пред собствената му съпруга и да го отведат? Или да се оправя с последиците от неуспешен тест с дрегер и срамната загуба на шофьорската си книжка? Дали нямаше да има и оплакване до адвокатската колегия? Беше представлявал толкова много пияни шофьори, че беше изгубил правото на съчувствие към човек, застрашен от вероятността да прекара уикенда в ареста. След като пиеш и караш, заслужаваш наказание.

Само че допустимите граници вече бяха толкова ниски — един промил, — че дори няколко питиета идваха в повече. Да приеме или да откаже?

Несбит се върна. Приближи се и освети лицето му.

— Пил ли си, Джейк?

Също важен въпрос, на който никой нямаше готов отговор. Ако кажеш „да“ и се опиташ да обясниш колко си пил, ченгето със сигурност ще предприеме и следващата стъпка по пътя на твоята гибел. Ако отговориш „не“ и излъжеш, ще се изправиш пред последиците, Когато ченгето надуши алкохола. Ако отговориш нещо от сорта на: „Не, по дяволите! Не пия!“, но заваляш с удебелен език, ще предизвикаш раздразнението му.

— Да, пил съм — отговори Джейк. — Прибираме се от вечеря, където пих малко вино. Не съм пиян, Майк. Може ли да попитам какво има?

— Криволичеше.

Което, както беше добре известно на Джейк, можеше да значи точно това, но можеше да значи и каквото и да било друго. Или пък нищо.

— Къде криволичех?

— Ще се съгласиш ли на дрегер тук, на пътя?

Джейк възнамеряваше да се съгласи, Когато откъм хълма към тях се зададоха още сини светлини. Още един помощник-шериф. Той намали, подмина ги, обърна и паркира зад Несбит, който отиде да поговори с колегата си.

— Не мога да повярвам — обади се Карла.

— И аз, скъпа. Спокойно.

— О, спокойна съм. Направо нямаш представа колко съм спокойна.

— Хайде да не се караме на пътя. Ще почакаш ли да се приберем?

— У дома ли ще се прибереш, Джейк? Или ще те отведат в ареста?

— Не знам. Не съм пил чак толкова, кълна се. Дори не ми се върти главата.

Загуба на шофьорската книжка, арест, глоба, по-високи застраховки. Джейк помнеше списъка с плашещи наказания, който беше цитирал пред стотици клиенти. Като адвокат, винаги можеше да изиграе системата, поне при първо нарушение. Както в собствения му случай. Можеше да избегне ареста, да се отърве с общественополезен труд, да намали глобата и да оправдае хонорара си от петстотин долара.

Минутите се нижеха, сините лампи просветваха. Приближи се още една кола, намали, за да видят пътниците какво се случва, и подмина. Джейк си обеща, че когато има финансовата възможност да си купи нова кола, няма да е екзотичен шведски модел в ярък цвят, а форд или шевролет.

Несбит се върна за трети път и каза:

— Джейк, излез от колата, ако обичаш.

Той кимна и си напомни да стъпва внимателно и да говори ясно. Проверката на рефлексите беше така измислена, че повечето шофьори не я издържаха, след което ги притискаха за тест с дрегер. Джейк отиде зад колата си, където го чакаше още един помощник-шериф — Елтън Фрай, когото той познаваше от години.

— Добър вечер, Джейк — поздрави Фрай.

— Здрасти, Елтън. Извинявай за притеснението.

— Майк казва, че си пил.

— На вечеря. Погледни ме, Елтън. Очевидно е, че не съм пиян.

— Значи ще се подложиш на тест?

— Разбира се.

Двамата помощник-шерифи се спогледаха и като че ли не бяха сигурни какъв да е следващият им ход.

— Стю ми беше приятел, Джейк — каза Несбит. — Страхотен човек.

— И аз го харесвах, Майк. Съжалявам за случилото се. Знам колко ви е трудно, момчета.

— Ще стане още по-трудно, ако онзи негодник се отърве. Ще сипеш сол в раната.

Джейк се усмихна глуповато на тази баналност. В момента беше готов да каже всичко, само и само да отбележи няколко точки.

— Няма да се отърве, обещавам. Освен това го защитавам временно. Съдът ще назначи друг адвокат за процеса.

Чутото допадна на Майк и той кимна на Фрай, който подаде на Джейк документите му.

— Обадихме се на Ози — осведоми го Майк. — Той ни поръча да караме след теб до вкъщи. Бъди внимателен, ясно?

— Благодаря, момчета, длъжник съм ви — въздъхна с облекчение Джейк.

— Длъжник си на Ози, не на нас.

Джейк се качи в колата, закопча си колана, запали двигателя, погледна в огледалото и не обърна внимание на жена си, която сякаш се молеше.

— Какво стана? — попита тя.

— Нищо. Бяха Майк Несбит и Елтън Фрай, но и двамата видяха, че не съм пиян. Обадили се на Ози и той им поръчал да ни изпратят до вкъщи. Всичко е наред.

Сините светлини бяха изключени, докато двете патрулки следваха червения сааб до Клантън.

Телефонът в кухнята показваше три съобщения, получени вечерта. Карла изплакваше кафеварката, за да е готова на сутринта, а Джейк си наля чаша вода с лед и натисна копчето на апарата. Първото обаждане беше обикновена грешка — някакъв нещастник си издирваше поръчаната пица. Второто обаждане беше от репортер от Джаксън. Третото беше от Джоузи Гамбъл и щом го прослуша, на Джейк му се прииска да не го беше чувал. Тя каза: „Здрасти, Джейк, Джоузи е, извинявай, че те безпокоя вкъщи. Много съжалявам, но с Кийра си поприказвахме. Беше дълъг ден, както знаеш, и ни омръзна от разговори, но все едно, искам да ти се извиня, че ти се нахвърлих така и че ти поисках пари назаем за аборта. Не беше редно и се чувствам много зле. До скоро. Лека нощ“.

Карла зяпна, както държеше пълната с вода кана на кафеварката.

Джейк натисна копчето за изтриване на съобщението и я погледна. Не е лесно да пазиш поверителността на клиента си, когато той самият споделя тайни на телефонния секретар.

— Аборт ли? — попита Карла.

Джейк си пое дълбоко дъх и попита:

— Имаме ли безкофеиново кафе?

— Да, струва ми се.

— Хайде да си сварим. И бездруго няма да мигна цяла нощ, след като едва не ме арестуваха за шофиране в нетрезво състояние и след новината за бременно четиринайсетгодишно момиче.

— Кийра ли?

— Да. Направи кафе и ще ти разкажа.