Време за милост

31

Понеделник се очертаваше като първия от нескончаема поредица лоши дни. Неспособен да се съсредоточи, Джейк се взира в часовника до десет без пет, после излезе от кантората и бързо пресече площада.

В Клантън имаше три големи банки. Стан от Секюрити Банк вече беше отказал. Семейство Съливан управляваха не само най-голямата правна кантора в окръга — те имаха влияние и в най-голямата банка, тъй като техни братовчеди притежаваха мажоритарния дял. Джейк нямаше да се подложи на унижението да им иска пари. И бездруго щяха да му откажат със злорадо удоволствие. Той подмина тяхната кантора, наруга ги наум, после още веднъж, докато минаваше покрай банката им.

Третата банка, „Пийпълс Тръст“, се ръководеше от Хърб Кътлър, пълен и намусен старец, когото Джейк гледаше да избягва. Не беше лош човек, а банкер скъперник, който изискваше солидно обезпечение, за да отпусне заем. Биваше си го.

Джейк влезе във фоайето, все едно някой е опрял пистолет в слепоочието му. Служителката на рецепцията го насочи към един ъгъл и точно в десет часа той влезе в просторен и разхвърлян кабинет. Хърб с неговите яркочервени тиранти не се надигна, а остана седнал зад бюрото си. Ръкуваха се и размениха обичайните любезности, макар че старецът беше лаконичен и прочут със своята безцеремонност.

Вече клатеше глава, когато преминаха по същество.

— Джейк, не знам какво да ти кажа, не съм сигурен, че можем да рефинансираме ипотеката ти. Оценката ми се струва страшно висока… триста хиляди? Знам, че преди две години си я купил за двеста и петдесет хиляди, но според мен Уили Трейнър просто те е изпързалял.

— Не, Хърб, сделката беше добра. Освен това жена ми наистина много искаше тази къща. Мога да се справя с нова ипотека.

— Нима? Триста хиляди за трийсет години при десет процента лихва? Това означава месечна вноска от над две хиляди и шестстотин.

— Знам, не е проблем.

— Къщата не струва толкова, Джейк. Намираме се в Клантън, не в Джаксън.

Той знаеше и това.

— Като добавим таксите и застраховката, вноската ще стане към три хиляди. По дяволите, Джейк, ипотеката е голяма за този град.

— Ясно ми е, Хърб, ще се справя.

Свят му се завиваше от сумата и май не се преструваше добре. Майските приходи на малката му кантора бяха под две хиляди долара. Очертаваше се юнските да са още по-нищожни.

— Ще ми трябват доказателства. Финансови документи, данъчни декларации, такива неща. Не съм сигурен обаче, че мога да им се доверя, защото съм на мнение, че и твоята преценка не е благонадеждна. Колко се очертава брутният ти доход тази година?

Нескрито унижение. Джейк отново зависеше от прищевките на един банкер, който искаше да си вре носа във финансите му.

— Знаеш как са нещата в този бизнес, Хърб. Не можеш да предвидиш какъв клиент ще се появи. Сигурно ще стигна сто и петдесет хиляди.

И половината щеше да е цяло чудо при сегашното темпо на работа.

— Ами не знам. Дай да погледна някакви финансови документи. Какво се мъти сега?

— Какво имаш предвид?

— Виж, Джейк, непрекъснато си имам работа с адвокати. Кое е най-обещаващото ти дело в момента?

— „Смолуд“, за причиняване на смърт по непредпазливост, срещу железопътната компания.

— Чух, че то се е провалило с гръм и трясък.

— Нищо подобно. Съдия Нуз ще насрочи нова дата за процес по-късно през есента. В крачка сме, така да се каже.

— Ха-ха. А кое е второто ти най-обещаващо дело?

Нямаше такова. Майката на Джеси Търнипсийд се беше подхлъзнала на разлят сок от туршия в бакалницата и си бе счупила ръката. Беше зараснала идеално. Застрахователната компания предлагаше седем хиляди долара. Джейк не можеше да заплаши със съдебен процес, защото жената имаше навика да пада в магазини със солидни застраховки, и то когато няма други хора наоколо.

— Обичайните автомобилни катастрофи и други подобни — отговори той с осезаема липса на убедителност.

— Дреболии. Нещо сериозно?

— Всъщност не. Поне засега.

— А имаш ли други активи? Нещо ценно все пак?

О, как мразеше банкерите. Нищожната му спестовна сметка се изпразни, за да плати на Стан.

— Малко спестявания, две коли, знаеш.

— Да, да. А имаш ли други заеми? Да не си задлъжнял до шия като повечето адвокати тук?

Кредитните карти, месечната вноска по колата на Карла. Не би се осмелил да спомене заема за съдебните разноски, защото Хърб щеше да откачи. Абсурдно беше дори хрумването да заемеш толкова пари, за да финансираш съдебен процес. В този момент и на Джейк му изглеждаше глупаво.

— Обичайните неща, нищо сериозно, обслужвам си всички задължения.

— Виж, Джейк, да не увъртаме повече: дай ми някакви цифри и ще погледна, но отсега ти казвам, че няма да отпусна триста хиляди. Дори двеста и петдесет ми се струват много, по дяволите.

— Добре. Благодаря, Хърб. До скоро.

— Няма защо.

Джейк изхвърча от кабинета, преливащ от още по-горчива омраза към банките. Чувстваше се напълно съсипан, когато се върна в кантората.

Следващата му среща щеше да бъде още по-болезнена. Три часа по-късно Хари Рекс затропали нагоре по стълбите, открехна вратата и го подкани:

— Да тръгваме.

Минаха по същия път като Джейк сутринта, но спряха пред кантората на Съливан. Красива секретарка ги въведе в просторна заседателна зала, където вече ги очакваха. От едната страна на масата седяха Уолтър Съливан, Шон Гилдър и един от многобройните им помощници. Всички се ръкуваха, държаха се любезно. В единия край, до стола, запазен за свидетеля, седеше стенографка.

Нийл Никъл влезе точно навреме и поздрави. Положи клетва и седна. Гилдър щеше да снема клетвените показания, затова той бързо пое нещата в свои ръце с наставления за свидетеля и дълъг списък с предварителни въпроси. Тъй като работеше почасово, подходът му беше бавен и педантичен.

Джейк огледа изпитателно лицето на Никъл с усещането, че го познава добре. Беше го виждал на много снимки от мястото на катастрофата. Мъжът отново беше облечен в тъмен костюм, имаше правилен и красноречив изказ и не показваше никакво смущение.

Скоро грозната истина излезе на показ. В нощта на катастрофата той карал след стар пикап, който едва се задържал на платното. Постоянно лъкатушел между банкетите. Никъл пазел дистанция. Когато се изкачил на хълма, видял в подножието да примигва червената сигнализация на прелеза. Минавал влак. Фаровете на пикапа и на колата пред него се отразявали от яркожълтите предупредителни ивици на всеки вагон. Изведнъж се разнесла експлозия. Пикапът натиснал спирачки, Никъл също. Той слязъл от колата си, хукнал към кръстовището и видял малкия автомобил, завъртян на сто и осемдесет градуса, със смачкана предница. Влакът все още преминавал, потраквал с нормална скорост, все едно нищо не се било случило. Шофьорът на пикапа, господин Грейсън, обикалял около колата, крещял и размахвал ръце. Гледката вътре била ужасяваща. Шофьорът и неговата спътница на предната седалка били разкъсани и окървавени. Момче и момиче, малки деца, били смазани на задната седалка и изглеждали мъртви. Никъл се надвесил над някакви бурени и повърнал, когато влакът най-сетне отминал. Спряла друга кола, после още една и край катастрофиралия автомобил се струпали хора, които нищо не можели да направят. Влакът спрял и бавно започнал да се връща назад. „Всички са мъртви — крещял Грейсън и обикалял премазаната кола. — Всички са мъртви.“ Другите шофьори били не по-малко потресени от Никъл. Виели сирени. Полицията и парамедиците бързо установили, че няма нищо спешно — и четиримата били мъртви. Никъл искал да си тръгне, но шосето било блокирано. Не бил оттук и не познавал обиколните пътища, затова чакал и наблюдавал хората. Останал цели три часа и гледал как пожарникарите разрязват ламарините и измъкват телата. Страховита сцена, която се запечатала в паметта му. И досега сънувал кошмари.

Получил този прекрасен подарък, Шон Гилдър бавно и методично преведе Никъл през показанията му и уточни всяка подробност. Даде му уголемени снимки на светлинната сигнализация на прелеза, но Никъл отговори, че не ѝ е обърнал внимание в настъпилия хаос. Светлините примигвали по време на сблъсъка и само това било от значение.

За съжаление, поне на Джейк, Никъл беше далеч по-благонадежден от Ханк Грейсън, който упорито продължаваше да твърди, че светлините не са работели и че самият той видял влака чак когато едва не се блъснал в колата на семейство Смолуд.

Гилдър с голямо удоволствие насочи разпита към събития, състояли се месеци след катастрофата. И по-конкретно, към срещата с частния детектив в кабинета на Никъл в Нашвил. Никъл се учудил, че някой го е открил. Детективът обяснил, че работи за адвокат от Клантън, но не споменал името му. Никъл му оказал пълно съдействие и му разказал същата история, която споделяше и сега под клетва, не пропуснал нито една подробност. Детективът му благодарил, тръгнал си и повече не го потърсил. През февруари Никъл пътувал близо до Клантън и решил да се отбие в съда. Поразпитал за делото и научил, че досието му е публично достояние. Цели два часа го разглеждал и установил, че Ханк Грейсън се придържа към първоначалната си история. Никъл се разтревожил от този факт, но въпреки това не желаел да се намесва, защото съчувствал на семейство Смолуд. С течение на времето обаче преценил, че е длъжен да даде показания.

Някои адвокати разкриваха всичките си карти по време на снемането на клетвени показания и изясняваха всяка подробност. Целта им беше да властват още на този етап. Гилдър се оказа от техния лагер. По-умелите адвокати подхождаха по-сдържано и не издаваха стратегиите си. Пазеха най-добрите си козове за процеса. А великите адвокати често пропускаха изцяло клетвените показания и крояха безмилостни кръстосани разпити.

Джейк нямаше въпроси към свидетеля. Можеше да го попита защо като очевидец не е казал нищо на полицията. На мястото на катастрофата гъмжеше от полицаи, които бяха разпитвали свидетелите, но Никъл не беше обелил и дума пред тях. Стоял бе мълчаливо и пасивно. Името му не се появяваше в нито един доклад.

Джейк можеше да му зададе въпрос, който беше напълно очевиден, но Гилдър и екипът му го пропускаха. Влакът беше подминал прелеза, беше спрял и се беше върнал на заден, защото машинистът чул глух удар. На релсите влаковете се движат в двете посоки. Защо тогава сигнализиращите светлини не се бяха задействали, когато влакът се е върнал на заден ход? Джейк разполагаше с показания на десетки свидетели, които се кълняха, че светлините не мигали, докато влакът стоял наблизо и спасителните екипи вършели работата си. Дали от прекомерна самонадеяност или просто от леност, но Гилдър не беше говорил с тези свидетели.

Джейк можеше да разпита Никъл и за миналото му. Беше на четиресет и седем години. Двайсет и две годишен беше участвал в трагична автомобилна катастрофа, при която бяха загинали трима тийнейджъри. Момчетата пиели бира, забавлявали се, карали лудешки по извънградски път една петъчна вечер, когато се блъснали челно в автомобила, управляван от Никъл. Оказало се, че всички са пияни. Никъл имал един промил алкохол в кръвта и бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние. Говорело се, че ще бъде обвинен в непредумишлено убийство, но накрая властите преценили, че вината не е негова. Трите семейства въпреки това завели дело и случаят се точил четири години, преди застрахователната му компания да договори споразумение. Ето на какво се дължеше нежеланието му да се замесва.

Тази ценна информация беше открита от частен детектив, който взе на Джейк 3500 долара — те отново дойдоха от заема за съдебни разноски, чиято папка седеше в кабинета на Стан. Джейк знаеше мръсната тайна. Гилдър вероятно не. Джейк с наслада очакваше момента, когато ще се нахвърли върху Никъл пред съдебните заседатели и ще го разгроми. Щеше да хвърли сянка върху благонадеждността му, но миналото му нямаше да промени фактите около катастрофата със семейство Смолуд.

Джейк и Хари Рекс бяха спорили относно стратегията. Хари Рекс настояваше за мощна атака още при изслушването на клетвените показания, за да наплашат защитата и Гилдър да омекне, и може би отново да поговорят за споразумение. Отчаяно се нуждаеха от пари, но Джейк продължаваше да мечтае как ще спечели голяма присъда в съдебната зала. Не настояваше за насрочване на дата за процеса. Трябваше да изтече една година, преди положението да се уталожи. Процесът срещу Гамбъл трябваше да отмине и да отнесе тежкото си бреме.

Хари Рекс се противопоставяше на тази глупава мечта. Струваше му се невъзможно да чакат цяла година.