Време за милост

44

Когато съдебната зала се опразни, Дрю остана сам на масата и просто бездействаше под апатичния поглед на един сакат пристав. Мос и господин Зак дойдоха и обявиха, че е време за обяд. Изведоха го през странична врата, после нагоре по паянтово старо стълбище към третия етаж, където навремето се намираше окръжната юридическа библиотека. И тя познаваше по-добри времена и създаваше впечатлението, че правните проучвания вече не са приоритет в окръг Ван Бюрън. Рафтове с прашни книги се бяха наклонили, понякога доста опасно, досущ като самата сграда. В един ъгъл имаше маса с два сгъваеми стола.

— Ей там — посочи Мос Тейтъм и Дрю седна.

Господин Зак извади кафява книжна торбичка и бутилка вода. Дрю измъкна отвътре сандвич, увит във фолио, и пликче пържени картофи.

— Тук би трябвало да е в безопасност — каза Мос на господин Зак. — Аз ще сляза долу.

После излезе и тежките му стъпки затрополиха надолу по стълбите. Господин Зак седна срещу Дрю и попита:

— Какво мислиш за процеса досега?

Дрю сви рамене. Джейк го беше инструктирал да не разговаря с никой, който носи униформа.

— Не изглежда добре.

Господин Зак изсумтя и се усмихна.

— И още как.

— Изкарват Стюарт толкова свестен.

— Той беше свестен.

— Към вас. Съвсем различно е, като живееш с него.

— Ще ядеш ли?

— Не съм гладен.

— Хайде, Дрю. Почти не докосна закуската. Трябва да хапнеш нещо.

— Откакто те познавам, все това повтаряш.

Господин Зак отвори чантата си и отхапа от своя сандвич с пуешко.

— Носиш ли карти? — попита Дрю.

— Да.

— Страхотно. Един блекджек?

— Става. Но след като се наядеш.

— Дължиш ми долар и трийсет, нали?

На три километра от тях, в центъра на Честър, екипът на защитата обядваше със сандвичи в заседателната зала на Морис Финли. Той самият беше ангажиран адвокат и в момента беше в командировка във връзка с дело пред Федералния съд. Не можеше да си позволи лукса да отдели цял ден, за да гледа процеса на друг адвокат. Хари Рекс също не можеше, но той за нищо на света не би пропуснал делото срещу Гамбъл, въпреки че кантората му оставаше напълно пренебрегната от единствения си адвокат. Хари Рекс, Лушън, Порша, Либи, Джейк и Карла се хранеха бързо и обсъждаха представянето на обвинението досега. Единствената изненада беше отказът на Нуз да позволи на Бразийл да покаже отново зловещите снимки от местопрестъплението.

Ози се беше справил прилично, но се поизложи, когато се опита да прикрие изчезването на документите. Това беше дребна победа за защитата, но скоро щеше да бъде забравена. Фактът, че окръжните шерифи не подхождаха добросъвестно към рутинните доклади, нямаше да бъде от значение, Когато съдебните заседатели обсъждат дали обвиняемият е виновен или невинен.

Като цяло сутринта беше огромна победа за обвинението, но това не ги изненада. Случаят бе прост и ясен и нямаше липсващи улики. Встъпителната реч на Дайър беше въздействаща и прикова вниманието на журито. Екипът на защитата обсъди заседателите един по един. Първите шестима мъже вече бяха готови да гласуват „виновен“. Изражението и езикът на тялото на Джоуи Кепнър не издаваха нищо. Петте жени също не се отнасяха по-състрадателно.

По-голяма част от обедните им разговори се въртяха около Кийра. Дайър беше доказал извън всякакво съмнение, че Дрю е извършил убийството. Обвинението не се нуждаеше от Кийра като свидетел, за да подкрепи тезата си. Нейното твърдение пред Тейтъм, че Дрю е застрелял Стюарт, вече беше заведено като доказателство.

— Само че той е прокурор — настояваше Лушън. — Всеки знае, че прокурорите обичат да трупат показания. Тя единствена може да свидетелства, че е чула изстрела, освен това е чула и признанието на брат си. Разбира се, Дрю може и лично да признае, но само ако го призовеш за свидетел. Ако Дайър не призове Кийра, заседателите ще се питат защо. Ами обжалването? Ако върховните съдии решат, че показанията на Мос Тейтъм следва да бъдат изключени, защото не е очевидец? На косъм е, нали?

— Може би, а може би не — отговори Джейк.

— Добре, да кажем, че спечелим, защото Мос не е бил очевидец. Дайър също може да се тревожи заради това, да иска да се подсигури и да призове момичето да свидетелства.

— Необходимо ли им е наистина? — попита Либи. — Нямат ли вече предостатъчно доказателства?

— Така ми се струва — отговори Джейк.

— Дайър ще постъпи глупаво, ако я призове — отсече Хари Рекс. — Ясно е. Вече е доказал тезата си, защо да не се оттегли и да не изчака какво ще направи защитата?

— Ще я призове, ще изслуша показанията ѝ, после ще оспорва със зъби и нокти, Когато тя заговори за насилието — каза Джейк.

— Само че ще стане ясно, че е имало насилие, нали? — попита Либи. — Няма начин да бъде премълчано.

— Зависи от Нуз — отговори Джейк. — Той разполага с досието ни, където твърдим, според мен убедително, че насилието има значение. Не го ли допусне, ще бъде грешка, заради която присъдата може да бъде отменена.

— Какво се опитваме да спечелим: процеса или обжалването? — попита Карла.

— И двете.

Продължиха да обсъждат, докато ядяха безвкусни сандвичи, колкото да залъжат глада.

Следващият свидетел на обвинението беше д-р Ед Маджески, патологът, нает да извърши аутопсията. Дайър го преведе през обичайните суховати въпроси, за да установи професионалната му квалификация, и подчерта изрично, че по време на трийсетгодишната си кариера той е извършил над две хиляди аутопсии, триста от които свързани с огнестрелни рани.

След това Дайър се приближи към съдийската маса заедно с Джейк и обясни на Нуз, че обвинението иска да използва четири снимки, направени по време на аутопсията. Не беше изненада, защото Дайър извади снимките и по време на едно от предварителните изслушвания. Както обикновено, Нуз бе отлагал решението си до този момент. Отново разгледа снимките, поклати глава и каза встрани от микрофона:

— Не съм съгласен. Съдебните заседатели се нагледаха на кръв и страхотии. Приемам възражението на защитата.

Беше очевидно, че почитаемият съдия е дълбоко потресен от зловещите снимки, направени на местопрестъплението.

Затова Дайър показа на екрана контурна рисунка на труп. В продължение на цял час д-р Маджески разясняваше очевидното с прекалено много медицински термини и професионален жаргон. Отегчаваше съдебната зала с показанията си, които доказваха извън всякакво основателно съмнение, че убитият е умрял вследствие на единствена рана от куршум в главата, отнесла по-голямата част от дясната половина на черепа му.

Докато свидетелят продължаваше със скучните си обяснения, Джейк не можеше да се отърси от мисълта за Ърл и Джанет Коуфър, които седяха съвсем наблизо, и за болката, с която слушаха подробностите за смъртоносната рана на сина си. Както винаги, когато се замислеше за родителите, той си напомни, че се бори да спаси едно дете от газовата камера. Не беше време да пилее състраданието си.

Когато Дайър най-сетне приключи със свидетеля, Джейк се изправи до катедрата.

— Доктор Маджески, взехте ли най-обикновена кръвна проба от покойния?

— Разбира се. Обичайна практика е.

— Въпросната кръвна проба показа ли нещо важно?

— Какво например?

— Например съдържанието на алкохол в кръвта.

— Да.

— А сега бихте ли обяснили на съдебните заседатели и на мен как се измерва съдържанието на алкохол в организма?

— Разбира се. Концентрацията на алкохол е количеството на алкохола в кръвта, в урината или в дъха на човека. То се измерва с количеството етанол, тоест алкохол, в грамове в сто милилитра кръв.

— Да го обясним по-просто, докторе. Допустимата от закона горна граница за съдържание на алкохол при шофиране в Мисисипи е нула цяло и десет процента. Един промил. Какво означава това?

— Означава нула цяло и един грам алкохол на сто милилитра кръв. Един грам на хиляда.

— Добре, благодаря. Какво беше съдържанието на алкохол в кръвта на Стюарт Коуфър?

— Значително. Нула цяло трийсет и шест грама на сто милилитра. Три цяло и шест промила.

— Три цяло и шест?

— Точно така.

— Значи покойният е надхвърлил три пъти и половина допустимото ниво за шофиране?

— Да.

Съдебен заседател номер четири, бял мъж на петдесет и пет години, погледна към заседател номер пет, бял мъж на петдесет и осем. Заседател номер осем, бяла жена, изглеждаше изумена. Джоуи Кепнър едва забележимо поклати глава невярващо.

— И така, доктор Маджески, от колко време, преди да вземете проба от кръвта му, е бил мъртъв господин Коуфър?

— Приблизително дванайсет часа.

— Възможно ли е през този период от дванайсет часа алкохолното съдържание да е намаляло?

— Слабо вероятно.

— Но е възможно?

— Слабо вероятно, но всъщност никой не знае. Трудно е да се измери по очевидни причини.

— Добре, да се придържаме към числото нула цяло трийсет и шест. Претеглихте ли тялото?

— Да, винаги го правя. Обичайна практика.

— И колко тежеше покойният?

— Осемдесет и девет килограма.

— Той е бил на трийсет и три години и е тежал осемдесет и девет килограма, така ли?

— Да, но възрастта му не бива да се взема под внимание.

— Добре, да оставим възрастта му. За мъж с неговото тегло и с такова съдържание на алкохол как бихте определили способността му да управлява моторно превозно средство?

— Възразявам, господин съдия — изправи се Дайър. — Извън обхвата на показанията на свидетеля е. Не мисля, че експертът е квалифициран да дава мнение по този въпрос.

Съдията погледна към свидетеля и попита:

— Доктор Маджески, квалифициран ли сте да отговорите?

Лекарят се усмихна самоуверено и каза:

— Да.

— Възражението се отхвърля. Отговорете на въпроса.

— Ще го кажа така, господин Бриганс: със сигурност не бих искал да съм в колата с него.

Няколко съдебни заседатели реагираха с бегла усмивка на отговора му.

— Нито пък аз, докторе. Бихте ли го описали като напълно неспособен да шофира?

— Терминът не е медицински, но да.

— Какви други последици има толкова високо алкохолно съдържание, господине? На обикновен език.

— Опустошителни. Загуба на физическа координация. Силно притъпени рефлекси. Нужда от помощ, за да ходи или дори да се задържи изправен. Завалена или неразбираема реч. Гадене и повръщане. Дезориентация. Силно учестен сърдечен ритъм. Неравномерно дишане. Загуба на контрол над пикочния мехур. Загуба на паметта. Може би дори безсъзнание.

Джейк отгърна лист на бележника си, за да даде възможност тези страховити последици да бъдат асимилирани от присъстващите в залата. После се приближи към масата на защитата и взе няколко документа. Бавно се върна зад катедрата и каза:

— Доктор Маджески, казахте, че сте направили повече от две хиляди аутопсии по време на своята изтъкната кариера.

— Точно така.

— В колко от тези случаи смъртта беше причинена от алкохолно отравяне?

Дайър отново се изправи и каза:

— Възразявам, господин съдия. Не виждам връзка. Не ни интересува ничия друга смърт.

— Господин Бриганс?

— Господин съдия, това е кръстосан разпит и имам право на по-голяма свобода. Пиянството на покойния със сигурност има връзка с делото.

— Засега ще го допусна, но да видим накъде биете. Можете да отговорите на въпроса, доктор Маджески.

Свидетелят се размърда на стола си, но посрещна с видимо задоволство възможността да демонстрира опита и знанията си.

— Не съм сигурен точно колко, но в няколко случая.

— Миналата година сте направили аутопсия на студент в Гълфпорт. Фамилното му име е Куни. Помните ли този случай?

— Да, помня го, много тъжна история.

Джейк хвърли поглед към документите.

— Стигнали сте до заключението, че причината за смъртта е остро алкохолно отравяне, нали?

— Точно така.

— Помните ли какво беше съдържанието на алкохол в организма на младежа?

— Не, съжалявам.

— Аз разполагам с доклада ви. Искате ли да го видите?

— Не, просто ми освежете паметта, господин Бриганс.

Джейк погледна към съдебните заседатели и каза:

— Три промила.

— Струва ми се точно — каза доктор Маджески.

Джейк отиде до масата на защитата, взе няколко листа и се върна зад катедрата.

— Помните ли аутопсия, която сте направили през август осемдесет и седма година на пожарникар от Меридиън на име Пелагрини?

Дайър се изправи с разперени ръце и каза:

— Моля ви, господин съдия. Възразявам срещу тези въпроси, защото нямат връзка.

— Отхвърля се. Отговорете на въпроса.

Дайър се стовари на стола си и това театралничене му спечели строг поглед откъм съдийската маса.

— Да, помня този случай — отговори доктор Маджески.

Джейк прегледа най-горния лист, макар да знаеше наизуст всички подробности.

— Тук пише, че човекът е бил на четиресет и четири години и тежал осемдесет и седем килограма. Намерили тялото му в сутерена на дома му. Вашето заключение е, че смъртта е настъпила вследствие на алкохолно отравяне. Така ли е, докторе?

— Да, така е.

— Случайно да помните съдържанието на алкохол в организма му?

— Не точно, не.

Джейк отново смъкна листовете, впери поглед в съдебните заседатели и оповести:

— Три цяло и два промила. — Погледна към Джоуи Кепнър и забеляза сянка от усмивка. — Доктор Маджески, основателно ли е да се твърди, че Стюарт Коуфър е бил близо до смъртта поради количеството на погълнатия от него алкохол?

Дайър отново скочи на крака и викна гневно:

— Възразявам, господин съдия. Този въпрос изисква крайно несигурно предположение.

— Възражението се приема.

След безупречна подготовка на почвата Джейк беше готов за паметния финал. Той се приближи към масата на защитата, спря, погледна свидетеля и попита:

— Доктор Маджески, възможно ли е Стюарт Коуфър да е бил вече мъртъв, когато е бил застрелян?

— Възразявам, господин съдия! — кресна Дайър.

— Приема се. Не отговаряйте.

— Нямам повече въпроси — каза Джейк и погледна към зрителите в залата.

Хари Рекс беше ухилен до уши. От последния ред Лушън се усмихваше лъчезарно на своето протеже и направо си умираше от гордост. Повечето съдебни заседатели изглеждаха изумени.

Наближаваше три часът и отново беше време за лекарствата на почитаемия съдия.

— Да направим следобедна почивка за кафе — каза той. — Прокурорът и адвокатът да дойдат в кабинета ми!

Лоуел Дайър все още кипеше от ярост, когато тримата се събраха в съдийския кабинет. Нуз беше съблякъл тогата си и подреждаше шишенца с хапчета, докато се разкършваше край бюрото си. Изпи хапчетата с чаша вода и седна на масата.

— Е, господа — поде усмихнато, — тъй като няма да спорите около невменяемостта, процесът напредва с добро темпо. Поздравления и за двамата. — Погледна към прокурора и попита: — Кой е следващият ти свидетел?

Дайър се постара да се отърси от гнева и да изглежда хладнокръвен като опонента си.

— Не знам, господин съдия. Планирах да призова Кийра Гамбъл, но в момента не съм склонен. Защо ли? Защото ще навлезем в темата за малтретирането. Вече казах, че просто не е справедливо тези хора да свидетелстват за неща, които няма как да бъдат оспорени убедително на кръстосан разпит. Не е почтено да клеветят Стюарт Коуфър.

— Да го клеветят ли? — попита Джейк. — За неверни показания ли намекваш, Лоуел?

— Но ние няма как да знаем кое е вярно и кое не е.

— Те са под клетва — изтъкна Нуз.

— Така е, но имат основателни причини да преувеличават проявите на насилие. Няма кой да ги опровергае.

— Фактите са си факти, Лоуел — каза Джейк. — Не можем да ги променим. Истината е, че тримата са живели в истински кошмар, защото постоянно са били малтретирани и заплашвани, поради което насилието е основната причина за убийството.

— Значи е било възмездие?

— Не съм казал такова нещо.

— Господа, обсъждаме въпроса от известно време, получих досиетата и на двете страни. Убеден съм, че прецедентите в този щат клонят към разглеждане на репутацията на покойния, особено при подобни обстоятелства. Затова ще го допусна до известна степен. Ако свидетелите преувеличават, както твърдите, господин Дайър, винаги можете да възразите и отново ще обсъдим въпроса. Ще караме полека. Разполагаме с много време, няма защо да бързаме.

— В такъв случай обвинението приключи, господин съдия. Доказахме тезата си извън всякакво основателно съмнение. Пиянството на покойния не променя факта, че той е убит от Дрю Гамбъл, независимо дали при изпълнение на служебния си дълг или не.

— Какъв нелеп закон — промърмори Джейк.

— Но го има. Не можем да го променим.

— Господа! — Нуз се намръщи от болка. — В четири часа си тръгвам. В пет и половина трябва да съм при физиотерапевта. Не се оплаквам, но той трябва да поработи над долния ми лумбален прешлен. Трудно ми е да седя повече от два-три часа. Хайде да освободим съдебните заседатели, да приключим рано и да се съберем отново утре, точно в девет.

Джейк остана доволен. Съдебните заседатели щяха да се приберат у дома, а пиянството на Коуфър щеше да е последното, което бяха слушали да се обсъжда в съда през този ден.