Време за милост

26

След пет дни, прекарани в разходки по плажа, плуване, четене, спане до късно и следобедна дрямка, и след като господин Маккала постоянно го биеше на шах, Джейк беше готов за промяна. Рано сутринта на трийсет и първи май той прегърна Карла, сбогува се с родителите ѝ и отпътува, доволен, че ще прекара следващите пет часа в блажена самота.

Фондацията за защита на децата имаше офис на една улица близо до Фарагът Скуеър в центъра на Вашингтон. Сградата беше в стил от 70-те години: сива тухлена постройка на пет етажа с недостатъчно прозорци. В указателя във фоайето бяха изредени имената на десетина асоциации, неправителствени организации, коалиции, федерации, гилдии и какво ли не още: от Американски производители на стафиди до Дружество на куриерите инвалиди.

Джейк слезе от асансьора на четвъртия етаж и намери вратата, която търсеше. Влезе в тясна приемна, в която на спретнато бюро седеше дребен възрастен господин, който го поздрави с усмивка.

— Вие сигурно сте господин Джейк Бриганс, чак от Мисисипи.

— Точно така — отговори Джейк и пристъпи напред с протегната ръка.

— Аз съм Розуел, шефът — представи се мъжът и се изправи. Носеше червена папийонка и колосана бяла риза. — Приятно ми е да се запознаем. — Ръкуваха се.

Джейк беше със светъл памучен панталон и спортна риза, без вратовръзка и без чорапи.

— И на мен ми е приятно.

— Идвате с кола от крайбрежието, нали?

— Да.

Джейк се озърна и огледа помещението. По стените висяха портрети в рамки на младежи в бели затворнически дрехи или арестантски гащеризони, някои зад решетките, други с белезници.

— Добре дошли в щаба — каза Розуел с поредната си бодра усмивка. — Много интересен случай имате. Прочетох всички материали. Либи изисква да четем всичко. — Той махна с ръка към вратата, докато говореше. — Тя ви чака.

Джейк го последва в коридора.

— Либи, господин Бриганс е тук — съобщи Розуел. — Господин Бриганс, запознайте се с истинския началник: Либи Провайн.

Госпожа Провайн го очакваше пред бюрото си и побърза да му протегне ръка.

— За мен е удоволствие, господин Бриганс. Нещо против да ви казвам Джейк? Тук се държим по-непринудено.

Силен шотландски акцент. По време на първия им телефонен разговор той с мъка я разбираше.

— Нищо против. Приятно ми е.

Розуел изчезна, а жената посочи малка заседателна маса в ъгъла на кабинета.

— Допуснах, че не бихте отказали скромен обяд.

На масата имаше два деликатесни сандвича в картонени чинии и две бутилки вода.

— Заповядайте — каза тя. — Добре ли пътувахте?

— Безпроблемно. Приятно ми беше да се махна за малко от плажа и от роднините.

Либи Провайн беше около петдесет, с рижа къдрава коса, която се прошарваше. Елегантните дизайнерски рамки на очилата ѝ я правеха почти привлекателна. Джейк я беше проучил и знаеше, че е основала неправителствената организация преди двайсет години, скоро след като завършила право в Джорджтаун. ФЗД, както беше известна Фондацията за защита на децата, имаше на щат четирима адвокати и няколко правни асистенти.

Мисията ѝ беше да подпомага защитата на тийнейджъри по време на съдебни процеси за сериозни престъпления и най-вече да се опитва да ги спасява преди издаването на окончателната присъда, след като са били признати за виновни от съдебното жури.

Поприказваха си няколко минути, без никой да посегне към сандвичите, въпреки че Джейк умираше от глад. После Либи попита:

— Очаквате ли прокуратурата да продължи с обвинението в предумишлено убийство?

— О, да. След две седмици има изслушване по този въпрос, но едва ли ще бъдем чути. Обвинението ще продължи напред с пълна пара.

— Въпреки че Коуфър всъщност не е изпълнявал служебния си дълг?

— Точно там е проблемът. Както знаете, законът се промени преди две години, а новият трудно може да бъде пренебрегнат.

— Знам. Ненужна законодателна промяна. Как се казваше? Закон за затвърждаване на смъртното наказание? Като че ли щатът се нуждае от подкрепа, за да запълва отделенията за смъртници! Пълни глупости.

Тя знаеше всичко. Джейк беше разговарял с нея по телефона два пъти и ѝ беше изпратил обзор от четиресет страници, който бяха изготвили с Порша. Беше говорил за нея с още двама адвокати: един в Джорджия и един в Тексас, потърсили помощта на ФЗД по време на съдебните си процеси, и отзивите им бяха блестящи.

— Само Мисисипи и Тексас допускат смъртно наказание за убийство на полицай, независимо дали е при изпълнение на служебния дълг или не. Няма логика.

— Все още водим тази война. Умирам от глад.

— Пилешка салата или пуйка и швейцарско сирене?

— Пилешката салата.

Разопаковаха сандвичите и отхапаха: тя много по-малка хапка от неговата.

— Изровихме новинарски материали за процеса на Хейли. Май е било голямо шоу.

— Може и така да се каже.

— Явно пледирането на невменяемост е свършило работа за човек, който всъщност не е бил невменяем.

— Целият процес беше на расова основа, но това няма да бъде фактор при Гамбъл.

— А вещото ви лице? Доктор Бас ли беше?

— Не бих дръзнал да го използвам отново. Той е пияница и лъжец, използвах го веднъж само защото беше на разположение. Вие намерихте ли подходящ експерт?

Тя сдъвка коричката на сандвича си и кимна.

— Ще ви трябват най-малко двама. Един за пледирането на невменяемост — според мен само с това разполагате — и един за присъдите, ако го признаят за виновен. За това можем да ви помогнем. На практика всичките ни клиенти са виновни, а някои от престъпленията им са ужасяващи. Ние просто се опитваме да ги запазим живи и да ги измъкнем от затвора.

Джейк дъвчеше, затова само кимна. Либи явно ядеше съвсем малко.

— Някой ден в нашата велика страна Върховният съд ще постанови, че изпращането на деца на смърт е жестоко и необичайно наказание, но още не сме стигнали до този етап. Съдът може дори да прогледне и да постанови, че осъждането на деца на доживотен затвор без право на замяна е равносилно на смъртна присъда. Но и за това не е настъпил моментът. Ето защо ние продължаваме да се борим.

Тя най-сетне отхапа още един залък.

Джейк я беше помолил за пари и за хора. Парите бяха за вещите лица и за други съдебни разходи. Освен това му трябваше помощта на още един опитен адвокат като втори защитник по време на процеса. Законът изискваше да има втори защитник, но Нуз едва беше успял да намери един.

Джейк беше отправил тези искания писмено и с Либи ги бяха обсъдили по телефона. Адвокатите на фондацията бяха претоварени. Средствата им бяха ограничени. Той беше шофирал пет часа, за да дойде на среща, на която просто да поздрави Либи Провайн и да подчертае важността на делото срещу Дрю. Може би срещата очи в очи щеше да я убеди да му окаже някакво съдействие.

— За много дела използваме детски психиатър от Мичиган — доктор Емил Джамбла. Засега е най-добрият. Сириец, леко мургав, говори с акцент. Това може ли да се окаже проблем при вас?

— О, да. Сериозен проблем. Имате ли някой друг?

— Другият ни вариант е един лекар от Ню Йорк.

— А някой с подходящия акцент?

— Може би. Има един, който преподава в университета „Бейлор“.

— Това вече е друга работа. Знаете какво прави вещото лице в съда, Либи. Трябва да бъде от друг щат, защото колкото по-отдалече идва, толкова по-умен изглежда в очите на съдебните заседатели. От друга страна, хората в щата реагират силно на чужд акцент, особено ако е от Севера.

— Знам. Преди десет години имах дело в Алабама. Представяте ли си какво е аз да говоря пред жури в Тъскалуса? Резултатът не беше добър. Момчето беше на седемнайсет. Сега е на двайсет и седем и още чака изпълнението на смъртната си присъда.

— Мисля, че съм чел за този случай.

— Какви ще бъдат съдебните ви заседатели?

— Страховити. Обичайната шайка. Говорим за провинцията на Мисисипи, затова се опитвам да преместя делото в друг щат. Където и да отидем обаче, демографските особености ще бъдат същите. Седемдесет и пет процента бяло население. Среден доход на домакинство — трийсет хиляди. Очаквам девет или десет бели, двама-трима чернокожи, седем жени, петима мъже, възраст от трийсет до шейсет, всичките християни или поне ще твърдят, че са християни. От дванайсетте може би четирима ще са учили в колеж. Четирима изобщо няма да са завършили гимназия. Един ще печели петдесет хиляди годишно. Двама-трима ще са безработни. Богобоязливи души, които вярват в реда и справедливостта.

— Виждала съм такова жури. Процесът е насрочен за шести август, нали?

— Да. И не ми хрумва довод за отлагане.

— Защо толкова скоро?

— Защо не? Освен това имам основателна причина да искам делото да се гледа тогава. Ще ви обясня по-късно.

— Добре. И как ще се развие според вас?

— До известна степен банално. Щатът, разбира се, ще говори пръв. Прокурорът е компетентен, но неопитен в такива дела. Ще започне със следователите, снимки от местопрестъплението, причината за смъртта, аутопсията и така нататък. Фактите са прости, недвусмислени, снимките са смразяващи, затова съдебните заседатели ще му бъдат в малкия джоб още от самото начало. Убитият е служил в армията навремето, бил е добър служител на закона, местно момче и тъй нататък. Делото не е особено сложно. След броени минути заседателите вече ще познават жертвата и убиеца и ще са видели оръжието на убийството. По време на кръстосания разпит ще попитам за аутопсията и ще извадя на бял свят унизителната истина, че Коуфър е бил жестоко пиян. Някои от съдебните заседатели ще бъдат възмутени. Други ще се шокират. По някое време обвинението вероятно ще призове сестрата да даде показания. Тя е важен свидетел и от нея ще се очаква да каже, че е чула изстрела и че брат ѝ е признал за убийството. Прокурорът ще се опита да докаже, че действията му преди стрелбата показват, че Дрю е съзнавал какво прави. Било е отмъщение. Той е мислел, че майка му е мъртва, и е искал да отмъсти.

— Звучи достоверно.

— Така е. Само че показанията на Кийра може да се окажат още по-драматични. Когато тя застане на свидетелското място, съдебните заседатели и всички останали в съдебната зала веднага ще разберат, че е бременна. И то в последните месеци. Познайте кой е бащата.

— Не и Коуфър!

— Точно той. Ще я помоля да разкрие кой е бащата и тя ще свидетелства — доста емоционално, подозирам, — че той я е изнасилвал многократно. Пет-шест пъти, като започнал около Коледа. Когато била сама, винаги ѝ посягал, а после я заплашвал, че ще убие нея и брат ѝ, ако тя каже на някого.

Либи загуби ума и дума. Избута сандвича и затвори очи. След малко попита:

— Защо прокуратурата я вика да свидетелства, щом е бременна?

— Защото прокуратурата не знае.

Либи си пое дълбоко дъх, отметна косата си назад, изправи се и отиде в другия край на кабинета си. Застанала зад бюрото си, попита Джейк:

— Не сте ли длъжен да осведомите прокурора?

— Не. Тя не е моя свидетелка. Не е и моя клиентка.

— Съжалявам, Джейк, но ми е трудно да го асимилирам. Да не би да се опитвате да скриете факта, че е бременна?

— Да кажем, че не искам другата страна да научава.

— А няма ли прокурорът и неговите следователи да се срещнат със свидетелите си преди процеса?

— Обикновено го правят, от тях зависи. Може да се срещнат с Кийра, когато пожелаят. Говориха с нея преди две седмици в моята кантора.

— Момичето крие ли се? Има ли приятели?

— Не много и, да, крие се. Обясних на нея и на Джоузи, че ще е най-добре никой да не знае за бременността, но винаги съществува вероятност да бъде разкрита. Може и прокурорът да научи. Само че тя ще свидетелства на процеса — независимо дали за обвинението или за защитата, — а ако делото се гледа през август, Кийра ще е бременна в осмия месец.

— Личи ли ѝ?

— Почти не. Майка ѝ я кара да носи широки дрехи. Още живеят в църквата, но се опитвам да им намеря друго място, някакъв апартамент в града. Престанаха да ходят на църковните служби преди няколко седмици и се стремят да избягват всички.

— По ваша препоръка, предполагам.

Джейк се усмихна и кимна. Либи се върна до масата и седна. Отпи вода от бутилката си и каза:

— Изумително!

— Знаех си, че ще ви хареса. Мечтата на адвоката защитник. Засада на обвинението.

— Ясно ми е, че събирането и представянето на доказателствата при вас са ограничени, но ми се струва крайно.

— Както ви казах, в наказателните дела на практика няма задължение за предварително представяне на доказателствата. Това важи в повечето щати.

Либи го знаеше. Отхапа от сандвича си и задъвка бавно, но мислите ѝ препускаха.

— А ако процесът бъде обявен за невалиден? Обвинението ще се разбунтува заради изненадата и може да поиска нов процес.

— Съдът рядко удовлетворява искането за нов процес от страна на обвинението. Върнахме се осемдесет години назад и проучихме стотици дела, обявени за невалидни. Само три са по искане на обвинението и всички са свързани с важни свидетели, които не се явяват в съда. Аз ще твърдя, че не е нужно делото да бъде обявено за невалидно, защото момичето ще свидетелства независимо за коя страна.

— Някаква вероятност Коуфър да не е бащата?

— Едва ли. На четиринайсет е и твърди, че никога преди не е била с мъж.

Либи поклати глава и отмести поглед. Когато отново погледна към него, Джейк забеляза, че очите ѝ са насълзени.

— Тя е още дете.

— Мило дете, което е имало труден живот — добави той.

— Знаете ли, Джейк, тези съдебни процеси са кошмарни. Била съм на десетки такива в много щати. Децата, които извършват убийства, са различни от възрастните, които извършват убийства. Техният мозък не е напълно оформен. Те са податливи на влияние. Често са малтретирани и унижавани, без да могат да избягат. И въпреки това са способни да натиснат спусъка като възрастен човек. А и гневът на близките на жертвата е като към възрастен. За вас е първото такова дело, нали?

— Да, и не съм го искал.

— Знам. Колкото и тежки да са тези процеси, те са моето призвание и аз харесвам предизвикателствата им. Обичам съдебната зала, Джейк, и наистина не искам да пропусна момента, когато Кийра ще застане на свидетелското място. Каква потресаваща драма!

— Това означавали…

— Искам да бъда там. Имам процес в Кентъки в началото на август, но ще поискаме отсрочка. Другите ни адвокати са заети. Без да ви обещавам, може би ще успея да разчистя графика си и да участвам.

— Би било огромна помощ. — Джейк не сдържа усмивката си. — Как стои въпросът с парите?

— Както винаги, нямаме средства. Ще покрием моето време и разноски и ще подсигурим вещото лице, ако и когато се стигне до присъда. Опасявам се, че ще трябва вие да наемете експерт, който да обоснове невменяемостта.

— Някакви предложения?

— О, разбира се, познавам много. Бели, чернокожи, мъже, жени, млади и стари. Само си изберете какъв искате. Ще намеря най-подходящия, нека да помисля.

— Определено трябва да е бял и вероятно жена, съгласна ли сте? Най-вероятно е жена да прояви известно състрадание. Жена, която е била удряна от пияница. Жена, която пази тъмна тайна за това, че е била сексуално малтретирана. Жена с дъщеря в тийнейджърска възраст.

— Имаме дебело досие с най-добрите експерти.

— Не забравяйте и за акцента.

— Няма, разбира се. Всъщност в Ню Орлиънс има един психиатър, когото използвахме преди три години. Аз не присъствах в съдебната зала, но нашите адвокати бяха впечатлени. Съдебните заседатели също.

— Колко ще ми струва?

— Около двайсет хиляди.

— Нямам двайсет хиляди.

— Ще видя какво мога да направя.

Джейк протегна ръка.

— Ще сте добре дошли в окръг Форд, но все пак да се надяваме, че процесът ще се проведе другаде.

Либи стисна ръката му и отговори:

— Договорихме се.