Време за милост

24

Джейк се стараеше да не допуска да го снимат в сградата на съда. Оказа се, че редакторът на „Форд Каунти Таймс“ е отишъл в архива и е избрал една от стотиците снимки от процеса срещу Карл Лий Хейли пет години по-рано. Публикуваха я на първа страница до снимката на Дрю с белезници, слизащ от патрулката предишния ден. Убиец на ченгета и адвокат рамо до рамо. Еднакво виновни. Джейк си наля чаша кафе в кухнята и прочете репортажа на Дюма Лий. Според анонимен източник процесът бил насрочен за шести август в Клантън.

Новината за мястото на процеса беше интересна. Джейк смяташе да направи всичко по силите си да го премести другаде, възможно най-далече от Клантън.

Той отново се върна на първата страница на вестника. Помнеше снимката и навремето доста му харесваше. Надписът под нея гласеше: „Адвокатът защитник Джейк Бриганс“. Джейк изглеждаше делови и уместно намръщен за съдбоносния паметен миг. Може би изглеждаше малко по-слаб, но си знаеше, че теглото му не се е променило. Бяха минали пет години и косата му се бе отдръпнала от челото още повече.

Чу гръмотевица и си спомни, че прогнозата обещаваше дъжд и нова вълна пролетни бури. Нямаше ангажименти за деня, а не му се висеше в Кафето. Затова си каза „майната му“, отиде в спалнята си, съблече се и се пъхна под завивките, където прегърна топлото тяло на жена си.

Не спираха да пристигат „чудесни“ новини. В рамките на петнайсет минути съдия Нуз изпрати на Джейк копия от две писма. В първото пишеше:

Второто писмо беше от Шон Гилдър, адвокат на железопътната компания, и гласеше:

Джейк хвърли писмото на бюрото си и погледна към Порша.

— Починалият експерт ще им спечели шест месеца.

— Шефе, трябва да поговорим — отвърна тя.

Джейк погледна към вратата на кабинета си и каза:

— Затворена е. Какво става?

— Ами… работя тук почти две години.

— И си готова да станеш съдружник?

— Не, още не, но смятам да го постигна, след като завърша право.

— Възможно е.

— Както и да е. Тревожа се за кантората. Прегледах разпечатките на телефонните обаждания за първото тримесечие на тази година и ги сравних с последните шест седмици. Телефонът просто не звъни.

— Знам, Порша.

— А по-лошото е, че почти не влизат клиенти. Обикновено завеждаме ново досие всеки ден, пет на седмица, двайсет и няколко на месец, и имаме около петдесет активни случая. През последните шест седмици сме отворили седем нови досиета, предимно за дреболии като кражби от магазини и разводи по взаимно съгласие.

— Такава ми е практиката.

— Сериозно говоря, Джейк, тревожа се.

— Благодаря ти, Порша, но не искам да се тревожиш. Това е мое задължение. В нашия бизнес бързо научаваш, че или ще гладуваш, или ще пируваш.

— Кога ще е пиршеството?

— Ще получим хиляда долара за делото „Гамбъл“.

— Сериозно, Джейк.

— Оценявам загрижеността ти, но остави на мен да се оправям. Теб те чака следване в Юридическия от август, а това е предостатъчен ангажимент.

Тя си пое глътка въздух и се опита да се усмихне.

— Мисля, че градът се е настроил против теб.

Той мълча дълго, за да ѝ покаже, че я чува, после се усмихна и каза:

— Временно е. Ще се справя с делото „Гамбъл“ и след това ще сключа споразумение по „Смолуд“. След година хората ще се надпреварват за услугите ни. Обещавам ти, Порша, Когато завършиш право, аз още ще съм тук и ще съдя и защитавам хора.

— Благодаря.

— А сега върви да се тревожиш за нещо друго.

Майка ѝ работеше в консервната фабрика и в птицекланицата, затова Кийра се отегчаваше следобед, навърташе се в дома на свещеника и се грижеше за Джъстин, четиригодишния син на семейство Макгари. Мег, вече бременна в осмия месец, ходеше на занятия в полувисшия колеж и ѝ беше признателна за помощта. Нерядко, когато тя си беше у дома, двете си правеха дълги разходки по пътя зад къщата, а Джъстин караше малкия си велосипед пред тях. Обичаха да спират под един мост над Картърс Крийк и да го гледат как си играе в плиткото.

Кийра обожаваше Мег и обсъждаше с нея неща, които майка ѝ не би разбрала. От известно време бяха престанали да говорят за аборт, но Мег и Чарлс следяха календара и знаеха, че наближава критичният предел. Трябваше да се вземе решение.

Двете седяха на ръба на моста, провесили крака.

— Джоузи още ли иска да направиш аборт? — попита Мег.

— Твърди, че иска, но не може да плати.

— А ти какво искаш, Кийра?

— Със сигурност не искам бебе, но и не искам да правя аборт. Мама ме уверява, че няма нищо страшно. Да ти споделя ли една тайна?

— Всичко можеш да ми кажеш.

— Да, знам. Мама казва, че е правила аборт веднъж, след като сме се родили с Дрю, и не било страшно.

Мег се постара да прикрие смайването си, че една майка споделя подобна тайна с четиринайсетгодишната си дъщеря.

— Това не е вярно, Кийра, изобщо не е вярно. Ужасно е да направиш аборт, вредата е трайна. Ние, християните, вярваме, че животът започва със зачатието. Двете деца, които с теб носим в телата си, са живи същества, Божи дар. Абортът е прекратяване на живот.

— Значи според теб е убийство?

— Да. Сигурна съм.

— Не искам да го правя.

— Тя притиска ли те?

— Непрекъснато. Страхува се, че ще ѝ се наложи да отглежда още едно дете. Нали не може да ме принуди да направя аборт?

— Не. Да ти споделя ли една тайна?

— Разбира се, нали точно това правим?

— Така е. Говорих с Джейк неофициално и го попитах какво ще стане, ако Джоузи те заведе в клиника в Мемфис против волята ти. Той ми обясни, че нито една клиника и нито един лекар няма да направят аборт, ако майката не го иска. Не допускай тя да те принуди, Кийра.

Кийра стисна ръката на Мег. Джъстин се провикна и им показа едно жабче край водата.

— Твърде млада си, за да отглеждаш дете, Кийра, затова осиновяването е най-подходящият вариант. Има много млади двойки, който копнеят за дете. Чарлс познава доста свещеници, лесно ще намери прекрасен дом за бебето ти.

— А дом за нас? Омръзна ми да живея в църквата.

— Ще измислим нещо. Като споменахме църквата, трябва да обсъдя още нещо с теб и с майка ти. Вече започва да ти личи, а ние искаме да запазим бременността в тайна, нали?

— Така каза Джейк.

— Може би е време да престанеш да идваш на службите.

— Но аз ги обичам. Всички са много мили.

— Но хората ще започнат да говорят. В малките църкви е така. Ако разберат, че си бременна, веднага ще се разчуе.

— Какво ще правя през следващите четири месеца? Ще се крия в кухнята на църквата ли?

— Хайде да го обсъдим с майка ти.

— Тя просто ще настоява за аборт.

— Това не бива да става, Кийра. Ще родиш здраво бебе и ще направиш някое младо семейство много щастливо.

След като Хана заспа, Джейк отиде до колата си, извади бутилка червено вино и я отвори на плота в кухнята. Взе две чаши, влезе в дневната и каза на жена си:

— Ела на двора.

Навън тя видя бутилката на масата и попита:

— По какъв повод?

— Нищо хубаво. — Джейк наля в двете чаши, подаде ѝ едната, чукнаха се и седнаха. — За предстоящия ни банкрут.

— Ами наздраве.

Джейк отпи голяма глътка.

— Току-що делото „Смолуд“ се отложи с месеци. Окръгът отказва да ми плати повече от хиляда долара като защитник по дело за предумишлено убийство. В кантората спряха да се обаждат клиенти. На Джоузи ѝ трябват триста долара месечно, за да си наеме квартира, а най-лошото е, че днес ми се обади Стан Аткавидж. Шефът му настоява за плащане по заема ни за съдебни разходи.

— В какъв размер?

— Ще са доволни на половината. Половината на седемдесет хиляди долара. Разбира се, заемът не е гарантиран, пък и банката изобщо не беше склонна да го отпусне. Стан ми обясни, че не познават съдопроизводството и се страхуват. Не ги виня.

— Нали се бяха съгласили да изчакат до подписването на споразумението?

— Стан се съгласи устно, но шефът му го притиска. Не забравяй, че преди три години ги купи по-голяма банка в Джаксън. Стан изобщо не е доволен от някои решения, които вземат там.

Карла отпи малка глътка вино и въздъхна дълбоко.

— Добре. А съдия Нуз? Нали той имаше някакъв план как да ти се плати?

— Има, но планът му не струва. Предложи да изчакам края на процеса и после да съдя щата за времето и разноските си. Обеща да отсъди в моя полза и да принуди окръга да плати.

— Какво те смущава?

— Всичко. Това означава, че месеци наред няма да получа нищо, няма да има с какво да плащам разноските си, докато кантората затъва и градът ме бойкотира. Ако съдя окръга, новината ще стигне до вестниците — още лоша реклама. А и наистина няма начин Нуз да принуди настоятелите да ми платят повече от хиляда долара. Ако се заинатят, а те ще го направят, край с нас.

Карла кимна разбиращо, отпи отново от виното си и накрая каза:

— Страхотно.

— Аха. Нуз се мисли за голям умник, но не може да намери друг адвокат, който да представлява хлапето.

— Мога ли да попитам с колко разполагаме в момента?

— С немного. Пет хиляди в служебната сметка. Осем хиляди във взаимния фонд. Малко над десет хиляди в личната сметка. — Джейк отпи още вино. — Жалка работа, като се замислиш. От дванайсет години работя като адвокат, а имам спестени само осемнайсет хиляди долара.

— Живеем добре, Джейк. И двамата работим. Живеем по-добре от много други. Къщата също струва нещо, нали?

— Трябва да изцедим от нея всеки цент, за да платим на Стан.

— Втора ипотека?

— Няма друг начин.

— Какво каза Хари Рекс?

— Като спря да ме ругае, се обадихме на Стан и двамата поговориха. Хари Рекс твърди, че кредитът ни не е обвързан със срок, така че банката трябва да почака. Стан му се сопна и го заплаши, че ще си поиска обратно цялата сума. Като си тръгнах, още се караха.

— Жалко.

Двамата мълчаливо послушаха щурците.

— Джоузи поиска ли пари? — попита Карла.

— Не, но трябва да се махне от църквата. Омръзнало им е да живеят там и не ги виня. Кийра е вече по средата на бременността и започва да ѝ личи. Няма да може да се крие още дълго. Нали си представяш какъв празник ще е за клюкарите, когато разберат, че е бременна?

— Джоузи намерила ли си е квартира?

— Казва, че търси, но и тя не е на щатна работа. Може да отделя стотина долара месечно за наем. Освен това нямат никакви мебели.

— Значи ние ще плащаме и наема?

— Още не, но съм сигурен, че ще се наложи. Натрупала е и сметки от болниците.

— А медицинските грижи за Кийра?

— О, да, и това.

След дълго мълчание Карла се обади:

— Да те питам нещо.

— Питай.

— Имаме ли още една бутилка вино?