Време за милост

47

Джоузи беше паркирала зад сградата на съда на сенчест малък паркинг, който беше открила в понеделник. Двете с Кийра почти бяха стигнали до колата, когато към тях се приближи въоръжен мъж. Имаше широк гръден кош, носеше риза с къс ръкав, вратовръзка, каубойски ботуши и черен пистолет на хълбока.

— Вие ли сте Джоузи Гамбъл? — попита той.

Тя беше срещала хора като него много пъти — човекът беше или следовател от малко градче, или частен детектив.

— Да. А вие кой сте?

— Казвам се Кусман. Тези документи са за вас. — Подаде ѝ голям плик.

— Какво е това? — попита тя и пое неохотно плика.

— Няколко съдебни дела. Съжалявам.

Мъжът се обърна и си тръгна. Просто ѝ връчи призовките.

Бяха я намерили — болниците и лекарите, техните адвокати и събирачи на дългове. Заведени бяха четири съдебни дела за неплатени сметки: 6340 долара за болницата в Клантън, 9120 долара за болницата в Тюпълоу, 1315 долара за лекарите в Клантън и 2100 долара за хирурга в Тюпълоу, който ѝ беше наместил челюстта.

Общо 18 875 долара, плюс лихвите и адвокатските хонорари, които не бяха упоменати точно. И четирите дела бяха заведени от един и същ адвокат в Холи Спрингс.

В колата беше горещо като в сауна, а климатикът не работеше. Отвориха прозорците и потеглиха. Джоузи се изкушаваше да захвърли документите в някоя канавка. Имаше си по-важни грижи и дори не можеше да си спомни колко пъти я бяха издирвали разни лукави адвокатчета.

— Как се справих, мамо? — попита Кийра.

— Беше блестяща, миличка.

„Блестяща“ гласеше и преценката на екипа защитници, Когато се настаниха около масата в доста прохладната заседателна зала на Морис Финли. С облекчение установиха, че секретарката на Финли е настроила термостата на много ниска температура. Хранеха се бързо и си припомняха страхотното представяне на Кийра и провала на обвинението. Победата все още беше далече, но Кийра беше спечелила дълбоко съчувствие от страна на съдебните заседатели. Проблемът обаче беше очевиден — не съдеха нея.

Порша раздаде на всички списък с имената на единайсет свидетели и кратко описание на показанията, които се очакваше да дадат. Първа беше Саманта Пейс, бивша съпруга на Стюарт Коуфър. В момента тя живееше в Тюпълоу и неохотно се бе съгласила да свидетелства срещу него.

— За какво ти е да я призоваваш? — изфъфли Хари Рекс, защото устата му беше пълна с чипс.

— За да докажа, че той я е биел — отговори Джейк. — Не съм привърженик на този подход, просто искам да се подсигурим. Това е нашият списък със свидетели, същият, който подадохме и преди началото на процеса. Честно казано, не съм сигурен кого да призова сега.

— На твое място щях да я зарежа.

— Съгласна съм — каза Либи. — Може да се окаже непредсказуема, а и ти вече доказа физическото малтретиране.

Лушън клатеше глава.

— После са Ози и трима помощник-шерифи. Пъртъл, Маккарвър и Суейзи могат да свидетелстват, че са ходили в къщата след обаждания на спешния телефон. Видели са пребита жена, която отказва да подаде жалба. Написали са доклади, които Ози не може да намери. Някой, вероятно Коуфър, ги е задигнал, за да покрие следите.

— Порша?

— Не знам, Джейк. Това вече е заведено като доказателство, а в момента нямам доверие на ченгетата. Може да изтърсят нещо, което не очакваме.

— Безупречен инстинкт — похвали я Лушън. — Зарежи ги, не можеш да им вярваш на свидетелското място.

— Карла?

— Аз ли? Аз съм обикновена учителка.

— Тогава се престори на съдебен заседател. Чу всяка дума от показанията.

— Ти вече доказа, че е имало домашно насилие, Джейк. Защо да се повтаряш? Достатъчно беше заседателите да видят снимката на лицето на Джоузи. Една такава снимка струва колкото хиляда думи. Откажи се.

Джейк ѝ се усмихна, после погледна към Хари Рекс.

— А ти?

— В момента тия типове се срещат с Дайър, който се опитва да измисли начин да спаси обвинението. Аз не бих им се доверил. Ако не ти трябват, не ги призовавай.

— Лушън?

— Джейк, сега позицията ти е по-силна от всякога. В този списък няма свидетел, способен да я укрепи повече, но всеки от тях би могъл да я разклати.

— Значи защитата ще се оттегли, така ли?

Лушън кимна и всички се замислиха. Не бяха обсъждали стратегия, според която да се оттеглят само след двама свидетели. Струваше им се плашещо. Защитата беше отбелязала доста точки, но имаше какво да добави. Отказът им да призоват останалите си свидетели можеше да се възприеме като отстъпление.

Джейк погледна списъка и каза:

— Четиримата от Дог Хикман нататък са приятелите по чашка на Коуфър, които ще разкрият злепоставящи подробности за последния му запой. Всички са призовани, киснат в съда, отсъстват от работа и ругаят. Либи?

— Сигурна съм, че ще опишат комична картинка, но нуждаем ли се от тях? Показанията на доктор Маджески бяха много въздействащи. Три цяло и шест промила е число, което се запечата в паметта на съдебните заседатели, няма да го забравят.

— Хари Рекс?

— Съгласен съм. Не можеш да отгатнеш какво ще кажат. Четох резюметата ти. Тези типове са глуповати и се страхуват да не ги уличат в нещо. Освен това съчувстват на семейството. На твое място не бих ги закачал.

Джейк огледа списъка.

— Свършват ни патроните — промърмори под носа си.

— Не ти трябват повече патрони — увери го Лушън.

— Доктор Кристина Рукър. Тя прегледа Дрю четири дни след стрелбата. Чели сте доклада ѝ. Готова е да свидетелства за преживяната от него травма и че е развалина в емоционално и психическо отношение. Прекарах с нея часове, ще бъде впечатляваща свидетелка. Либи?

— Не знам. За нея още не мога да реша.

— Лушън?

— Има един огромен проблем…

— И той е, че след като повдигне въпроса за психическото състояние на Дрю — прекъсна го Джейк, — Дайър ще може да призове цяла армия психиатри от Уитфийлд, които да опровергаят нашата свидетелка и да обявят Дрю за напълно здрав — и сега, и на двайсет и пети март. Дайър има трима такива в списъка си и ние ги проучихме. Винаги свидетелстват в полза на щата. Те са щатски служители, мамка му.

Лушън се усмихна и каза:

— Именно. Не можеш да спечелиш тази битка, затова не я започвай.

— Някой друг? — Джейк спря поглед на всеки от присъстващите. — Карла, ти си съдебен заседател.

— О, аз не съм безпристрастна.

— Според теб колко от дванайсетте в момента са склонни да осъдят Дрю?

— Няколко души, но не всички.

— Порша?

— Съгласна съм.

— Либи?

— Не се славя с добри прогнози по отношение на присъдите, но не виждам нито осъдителна, нито оправдателна присъда.

— Лушън?

Той пийна глътка вода и се изправи, за да си изпъне гърба. Отиде до другия край на стаята, обърна се и каза:

— Показанията на това момиче бяха най-драматичното нещо, което съм виждал в съдебна зала. Надминаха заключителната ти пледоария на процеса срещу Хейли. Ако призовеш още свидетели, Дайър ще оспори показанията им чрез своите свидетели. Ще мине време, спомените ще започнат да избледняват, драматичното въздействие ще отслабне. А ти искаш съдебните заседатели да се приберат у дома довечера и да мислят за Кийра — за младата бременна Кийра, а не за някакви пияндета, които се наливат с долнопробна контрабанда, нито за изтупан психиатър с претенциозен изказ или за помощник-шерифи, които се мъчат да спасят от пълен позор загиналия си колега. Притиснал си Дайър до стената, Джейк, не допускай грешката да отслабиш хватката.

Стаята притихна, докато всички претегляха чутото. След малко Джейк попита:

— Някой да не е съгласен?

Спогледаха се, но никой не се обади.

— Ако се оттеглим — каза накрая Джейк, — край с обвинението, защото няма да има какво да опровергава. Дайър ще бъде изненадан. Ще преминем направо към указанията за съдебните заседатели, с които сме готови, а той не е. След това е ред на заключителните пледоарии, а допускам, че той и за това ме е готов. Ранното ни оттегляне е нова клопка за него.

— Харесва ми! — възкликна Хари Рекс.

— Но почтено ли е? — попита Карла.

— На този етап всичко е почтено — отговори през смях Хари Рекс.

— Да, скъпа, напълно. Всяка от страните има право да приключи, без да предупреждава другата.

Лушън седна и Джейк дълго се взира в него. Другите чакаха, дояждаха чипса, допиваха чая си и гадаеха какъв ще е следващият му ход. Накрая той попита:

— Ами Дрю? Бихте ли го призовали?

— Никога! — отсече Хари Рекс.

— Прекарах доста време с него. Ще се справи.

— Дайър ще го изяде с парцалите, защото е виновен, Джейк. Дръпнал е проклетия спусък.

— И той няма да го отрече. Но също като сестра си има какво да каже на Дайър. Така де, фразата „Мен ме изнасилваше полицията“ ще влезе в историята. Лушън?

— Рядко изправям обвиняем на свидетелското място, но това хлапе изглежда толкова дребно, толкова безвредно. Ти решаваш, Джейк. Аз изобщо не го познавам.

— Бяхме заедно много часове и смятам, че е готов — обади се Карла. — Може да разкаже въздействаща история. Той е малко момче, водило труден живот. Според мен повечето съдебни заседатели ще проявят милост.

— Съгласна съм — тихо се обади Либи.

След това Джейк погледна часовника си и каза:

— Имаме предостатъчно време. Хайде да си починем. С Карла трябва да се поразходим с колата. Закривам събранието.

Съдия Нуз изпрати своя пристав да предаде на Ози да доведе при него семейство Коуфър, когато се върнат в съда. В два без петнайсет Ърл, Джанет, Бари и Сесил влязоха в празната и малко по-прохладна съдебна зала, където не завариха съдията на обичайното му място, а в ложата на съдебните заседатели, където се поклащаше на удобния стол. До него беше приставът. Ози поведе семейството и всички спряха пред съдията.

Ърл изглеждаше гневен и войнствено настроен. Джанет беше напълно съсипана и сякаш се беше отказала от борбата.

— Вие нарушихте реда в моята съдебна зала, което е неприемливо — строго каза Нуз.

— Просто ни дойде до гуша от скапаните лъжи, господин съдия — отговори Ърл, готов за битка.

Нуз размаха кривия си показалец и каза:

— Внимавайте какви ги говорите, господине. Тревожи ме вашето поведение. Предизвикахте суматоха, наложи се да ви изведат от залата и отправихте заплаха към адвоката. Мога да ви арестувам за неуважение към съда. Давате ли си сметка?

Раменете на Ърл увиснаха, напереността му се стопи. Той беше приел поканата на съдията за среща, защото искаше да му каже едно-друго, но и през ум не му минаваше, че може да влезе в ареста.

— Ето как стоят нещата — продължи Нуз. — Искате ли да присъствате като зрители до края на процеса?

Четиримата кимнаха. Джанет отново избърса бузите си.

— Добре. Третият ред зад прокурора ще бъде запазен за вас. Господин Коуфър, искам вие да седнете до пътеката. Да не съм чул гък, защото, ако пак осуетите процедурите, този път ще има последици. Ясно ли е?

— Ясно — промърмори Ърл.

— Да, господине — изръмжа Бари.

Джанет само попи очите си.

— Добре, договорихме се. — Нуз се поотпусна. Трудното беше минало. — Моля да ми позволите да кажа следното: много съжалявам за загубата ви и се моля за вас, откакто научих новината. Не би трябвало родителите да погребват децата си. Срещнах се със сина ви за кратко в съда в Клантън, затова не мога да твърдя, че ми е бил приятел, но ми се стори симпатичен младеж. Искрено ви съчувствам, защото в хода на процеса чувате ужасни неща за него. Не се съмнявам колко е болезнено. Не можем да подменяме фактите обаче, нито обвиненията. Съдебните процеси често са хаотични и неприятни, за което ви се извинявам.

Не знаеха как да отговорят, а и не бяха хора, които просто ще кажат „Благодаря“.

Джейк и Карла тъкмо се измъкваха през задния вход на съда, когато изневиделица изникна Дюма Лий и каза:

— Здрасти, Джейк, имаш ли време за един въпрос?

— Здравей, Дюма — поздрави вежливо Джейк. Познаваха се от десет години, пък и човекът просто си вършеше работата. — Извинявай, но не мога да говоря. Съдия Нуз предупреди и мен, и прокурора да запазим мълчание.

— Официално ли?

— Неофициално, в неговия кабинет.

— Ще свидетелства ли клиентът ти?

— Без коментар. Моля те, Дюма.

В сутрешния брой на „Форд Каунти Таймс“ съдебният процес беше най-важната новина. Цялата първа страница беше със снимки: Джейк влиза в съда, Дайър прави същото, обвиняемият излиза от патрулката със сако и вратовръзка, надлежно окован. Дюма беше написал две дълги статии: едната за извършеното престъпление и за всички замесени, другата за избора на съдебни заседатели. За да злепостави съседния окръг, редакторът беше избрал много лоша снимка на стария съд. Надписът отдолу го описваше като „построен през миналия век и крайно нуждаещ се от ремонт“.

— По-късно, Дюма — каза Джейк и поведе Карла навън.

Новинарските микробуси си бяха тръгнали. Във вторник в ежедневника на Тюпълоу имаше само кратка статия на първа страница. В Джаксън бяха пуснали същата статия на трета страница. От Мемфис не проявяваха интерес.