Време за милост

52

В понеделник сутринта Джейк най-сетне пресметна вложените часове работа и разноските около защитата на Дрю Гамбъл и изпрати сметката си по факс на почитаемия Омар Нуз.

След първото телефонно обаждане от съдията в неделя, двайсет и пети март, датата на смъртта на Стюарт Коуфър, Джейк беше работил по делото 320 часа, около една трета от адвокатската си дейност. Добави сто часа за Порша и всяка минута от времето си, свързана някак с делото: шофиране, разговори по телефона, всичко. Щедро надписа часовете, и то без капка вина. Обичайният хонорар за съдебна работа беше петдесет долара на час, нищожна сума за всеки адвокат. Говореше се, че най-скъпият в града е Уолтър Съливан, който се хвалеше, че взема по двеста долара на час. Корпоративните фирми в Джаксън и в Мемфис също вземаха толкова. Две години по-рано, при оспорването на завещанието на Сег Хъбард, съдия Атли беше одобрил хонорар от сто и петдесет долара на час за Джейк и той смяташе, че си е заслужил всеки цент.

Петдесет долара на час едва покриваха разноските му.

Общата сума възлизаше на 21 000 долара, двайсет хиляди повече от максимума, който се отпускаше за углавно престъпление, и Когато подаде документите, той се съмняваше, че някога ще види тези пари. Само поради тази причина мисълта за повторно гледане на делото го потискаше.

Какъв беше разумният хонорар? Трудно бе да се каже, защото заможните хора рядко биваха съдени за убийство. Три години по-рано богат фермер в Делтата беше обвинен, че е убил жена си с дванайсеткалиброва пушка. Той си нае известен адвокат и беше оправдан. Говореше се, че хонорарът е бил 250 000 долара.

Ето такива дела искаше Джейк.

Трийсет минути по-късно го потърси съдия Нуз. Джейк преглътна измъчено и прие обаждането.

— На мен ми изглежда разумно — каза почитаемият съдия. — Справи се чудесно, Джейк.

Джейк с облекчение му благодари и попита:

— Какво следва, господин съдия?

— Изпращам веднага сметката ти на Тод Танхил с указания да нареди на Съвета на настоятелите да напише чек.

Дайте им да се разберат, господин съдия. Джейк отново благодари и затвори. Съветът щеше да откаже и тогава планът беше Джейк да съди окръг Форд в областния съд при съдия Омар Нуз.

Час по-късно се обади Тод Танхил. Тод беше добър адвокат и от много години обслужваше правно Съвета на настоятелите. Джейк го харесваше, двамата дори бяха ходили на лов за патици.

— Поздравления за победата, Джейк — каза Тод.

— Благодаря, но е само временна.

— Така е. Виж, хонорарът ти е напълно разумен и много бих искал да ти напиша чек, но законът ни гледа право в лицето.

— Да, и аз го гледам.

— Ще предам сметката. Съветът заседава утре следобед и ще включа този въпрос като първи в дневния ред, но и двамата знаем, че настоятелите ще откажат. Нуз каза, че ти сигурно ще заведеш дело срещу окръга.

— Винаги има такава възможност.

— Късмет. Ще задействам нещата.

Във вторник сутринта Джейк получи по факса писмо от Танхил.

Джейк подготви стегнат текст от една страница, с който завеждаше дело срещу окръга, и го показа на Лушън, който беше на долния етаж в стаята си. Много му хареса.

— Е, щом богобоязливите същества тук толкова много си падат по смъртното наказание, със сигурност трябва да си плащат за него.

Дюма преглеждаше съдебния архив всеки вторник следобед, търсейки новини, затова Джейк реши да изчака един ден, преди да заведе делото.

Вестникът влизаше за печат в десет часа във вторник сутринта и на следващия ден броят несъмнено щеше шумно да отразява невалидния съдебен процес за убийството на Коуфър. Новината, че Джейк съди окръга заради хонорара си, само щеше да налее масло в огъня.

Лоуел Дайър не прояви същата сдържаност. Във вторник следобед той свика голямото жури на специално заседание и отново ги запозна с убийството. Ози свидетелства и извади същите снимки от местопрестъплението. Единодушното им решение беше Дрю Гамбъл отново да бъде обвинен в предумишлено убийство и обвинителният акт му беше връчен в килията.

Дайър се обади на Джейк едва след това и разговорът им протече напрегнато.

Не че моментът имаше чак такова значение. Повторното обвинение беше очаквано. А с оглед на предстоящото си преизбиране Дайър се нуждаеше от драматичен ход, за да омекоти ефекта от поражението си.

Рано в сряда сутринта Джейк прегледа „Форд Каунти Таймс“, докато с Карла пиеха кафе. Едрите заглавия с дебели букви за неуспеха на съдебното жури да стигне до решение едва се побираха на първа страница, придружени от снимки и от задъхания репортаж на Дюма. Новият обвинителен акт беше на втора страница. Господин Бриганс все още не беше направил коментар.

В четвъртък сутринта Джейк заведе дело срещу окръга. Освен това съдеше наследниците на Стюарт Коуфър за 50 000 долара за медицинските разходи на Джоузи и малка допълнителна компенсация за нейната болка и страдание. В кантората обсъждаха още две дела. Едното срещу Сесил Коуфър за медицинските разходи на Джейн вследствие на побоя. А другото беше второ дело срещу наследниците на Стюарт Коуфър за медицинските грижи при раждането на Кийра, както и за издръжка на още нероденото ѝ дете.

Съденето им действаше терапевтично.

Порша също подготвяше свое дело. Като повечето други адвокати от малки градове Джейк никога не беше водил дела за обжалване на неправомерно задържане. С този вид работа се занимаваха почти винаги адвокати, представляващи затворници, които твърдят, че са задържани незаконно, и буквално всички се гледаха във Федералния съд. Само че, както установи Порша, не съществуваше забрана да се потърси обезщетение за неправомерно задържане в щатски съд. Късно в четвъртък тя връчи на Джейк молба за такова обжалване, придружена с дебело досие. Той погледна заглавието: „Дрю Алън Гамбъл срещу Ози Уолс, шериф на окръг Форд“, и попита усмихнат:

— И Ози ли ще съдим?

— Точно така. Обжалванията са срещу човека, задържал ищеца. Обикновено е началникът на някой арест.

— Той страшно ще се зарадва.

— Не го съдим за нанесена вреда. По-скоро е формалност.

— В щатския съд, така ли?

— Точно така. Трябва да изчерпим възможностите там, преди да отидем във Федералния.

Джейк продължи да чете усмихнат. В документите се твърдеше, че Дрю е бил незаконно арестуван, защото съдът (съдия Нуз) е преценил, че обвинението в предумишлено убийство не позволява гаранция. Той беше лежал повече от четири месеца в окръжния арест въпреки презумпцията за невинност. Щатът се беше опитал да го осъди и се беше провалил. Заради възрастта си Дрю се намираше в изолация в единична килия и му беше отказан достъп до образование.

— Харесва ми — промърмори Джейк, четейки.

Порша грейна, горда от работата си. Джейк завеждаше дела с такава бързина, че със сигурност нямаше да забави и това.

Окръг Форд и Двайсет и втора съдебна област нарушаваха разпореждането на Осмата поправка срещу жестокото и необичайно наказание на непълнолетен извършител, задържан в арест за възрастни, без да му бъде даден шанс за освобождаване под гаранция.

Джейк остави молбата за завеждане на делото и взе досието, подготвено от Порша. Започна да чете, а тя каза:

— Съвсем сурово е. Имам още работа по текста.

— Това е блестящо. Не ти трябва да следваш право.

— Страхотно. Само ми дай разрешително.

Джейк четеше бавно, отгръщаше страниците и усмивката не слизаше от лицето му. Кога то приключи, Порша му подаде още документи.

— Какво е това? — попита той.

— Федерално дело. Когато Нуз откаже, отиваме във Федералния съд, където съдиите разбират повече от обжалвания.

— Да, те мразят такива дела.

— Мразят ги, но защото са затрупани с обжалвания, заведени от адвокати по затворите, които си нямат друга работа. Всеки затворник се оплаква, независимо дали става дума за основателно твърдение за невинност или просто за мрънкане заради течащи тоалетни и лоша храна, затова заливат съдилищата с молби за такива дела. Нашето е различно и трябва да се приеме на сериозно.

— Същите обвинения ли?

— Да, почти същото дело.

Джейк остави документите, изправи се и се протегна. Тя го наблюдаваше.

— И според мен трябва да помолиш Нуз да си направи отвод. В крайна сметка той е част от проблема, защото отказа да определи подходяща гаранция. Трябва да поискаме друг съдия, някой извън тази съдебна област.

— О, той ще подскочи от щастие. Ето какво ми хрумва. Утре сутринта имам среща с него и с Дайър — останали са неща за изчистване след процеса. Съдията е в града за предварителни изслушвания и определяне на гаранции. Какво ще кажеш да им покажа молбата за обжалване на задържането заедно с досието и да заплаша да ги подам тук, а после и във Федералния съд, ако се наложи?

— Той виждал ли е някога молба за обжалване на задържане?

— Едва ли. Ще му предложа да се оттегли и ще настоявам за ускорено изслушване. Нуз знае, че новината ще стигне до медиите, и сигурно ще предпочете да избегне шумотевицата. Дайър може да се оплаква и да прави стойки колкото си иска. Целта е да притиснем Нуз да определи разумна гаранция и да измъкнем клиента си.

— Как Дрю ще плати гаранция?

— Уместен въпрос. Ще го мислим, Когато му дойде времето.